Гледайки отново „Социалната мрежа“ – десет години след премиерата му, установих, че разочарованието от един любим режисьор, което изпитах при първата среща с филма, е напълно неоправдано. И онова, което на пръв поглед ми се беше сторило като скучна биографична говорилня на фона на общо взето динамичното съспенс творчество на Дейвид Финчър (да, не харесах „Зодиак“ и на второ гледане), всъщност е удивителна модерна трагедия за талантлив младеж, който не иска да е сам, но отказва да дели империята, за чието създаване е използвал малцината си приятели.
Една вечер през есента на 2003 г. студентът в Харвард Марк Зукърбърг хаква вътрешния сървър на университета и създава сайт, който позволява сравняването на студентките по снимки – своеобразен начин да си отмъсти на момичето, което току-що го е зарязало. Покрай небивалия успех на начинанието и споделената от двама близнаци идея за създаването на комуникационна платформа покълват семената на онова, което ще се превърне във Facebook – върху останките от една разбита връзка и първите белези на прогресираща фрустрация…
Дейвид Финчър има навика да подготвя грижливо разгръщането на основната темата във всеки свой филм. Така в уютната атмосфера на един студентски бар Марк и Ерика Олбрайт – главният персонаж на този фалшив биографичен сюжет и бъдещата бивша приятелка, водят енергичен диалог. Разговорът се върти около свръхселективните братства и клубове, които американските студенти обожават. Сцената се отличава с изненадваща баналност, заснета в поредица от кадри план-контраплан. Текстът е труден за проследяване, езикът – сложен за разбиране. На въпросите, зададени от Ерика, Марк отговаря със закъснение, но сякаш винаги е една дължина преди нея. Оживлението на неговата логорея е отзвук на стремителното „бълбукане“ на мозъка му… В крайна сметка тя къса с него и напуска бара, но не и преди да му каже, че той се преструва на зубър, за да прикрие характера си на задник. Сцената е пророческа, а констатацията е точна до степен, която Ерика не би могла да си представи: Зукърбърг ще създаде Facebook, както се създава сценичен костюм, за да не трябва да се изправя директно пред погледа на обществото… И за да прикрие своите неподходящи за афиширане емоции.
Проектът на Финчър да екранизира книгата на Бен Мезрич за Зукърбърг може и да изглежда изненадващ, но след като го гледа, човек си дава сметка, че интересът на режисьора не е нито юридически, нито технологичен, а чисто интуитивен. Важна роля за крайния резултат е изиграла и работата на сценариста Арън Соркин, който превръща сюжета в нещо по-близо до „Гражданинът Кейн“, отколкото до класическия холивудски биографичен филм. Двамата с Дейвид Финчър успяват да уловят идентичността на един млад мъж, който на 19 години генерира и разработва идея, която днес обединява около 500 млн. потребители по света, тотално свързани помежду си, мъж, който няколко години по-късно се превръща в най-младия милиардер в историята.
Въздействието на „Социалната мрежа“ се крие в постоянното противопоставяне на самотата на Зукърбърг на неконтролируемото разгръщане на творението му и съпоставянето между неразгадаемата му индивидуалност и социалната експанзия на платформата. Така с напредването на интригата, колкото повече Фейсбук се разширява и разпространява, Марк се оказва заобиколен от хора, но изолиран в кадъра. И образът му се откроява, докато заобикалящата среда се размазва във визуалното решение на филма. Фабулата е семпла и ефикасна – създаването на сайта, сътрудничествата, разпространението в други държави, икономическият ефект, всичко се обединява около една първична емоция – чувството за отхвърленост и образа на Ерика. Защото всъщност Фейсбук се ражда от една обсесия, самата тя подхранвана от отсъствието и липсата, като диспропорционален отговор на разрива с все така желаната приятелка.
Ефектният епизод в началото, който противопоставя „зубърите“, пиещи бира пред мониторите на компютрите си, и шикозното парти на студентско братство, с алкохол и съблазнителни момичета, е нещо като социален сблъсък между два отделни свята, или Зукърбърг vs света. И в последващото състезание, което се отприщва между тези две страни, най-важното е кой пръв ще пресече финалната линия, защото това, което интересува огорчения Марк, не са нито парите, нито купоните (в които той никога не участва), а властта. Мотивът за властта, характерен за филмографията на Финчър, отново заема централно място и „Социалната мрежа“ се превръща в разказ за невероятния възход на един асоциален тип.
Издигането винаги е белязано от раздори и предателства, обобщени в двата процеса за авторски права, които се преплитат с ретроспекции напред-назад във фабулата. Но проследеният генезис на Фейсбук и взаимоотношенията между твореца и неговите съратници са само фон за отчаяното търсене на признание на всяка цена – двигател на действията на Марк Зукърбърг, един възхитителен, умилителен и отблъскващ гений, който страда, че е невидим, но постепенно се затваря в стъклената кула, която сам си е построил.
Дискретната режисура майсторски подчертава раздвоението на героя. Нюансираната игра на Джеси Айзенбърг се люшка между аутизма и харизмата, а неговият Зукърбърг е представен като горделив, студен, обезпокоителен и ужасно самотен… Финалната сцена предава цялата ирония и трагичност, съсредоточени в личността му на човек, спечелил милиони онлайн и изгубил всичките си приятели в живота.
