Десните биха могли да запазят парламентарния си статут, но по някакво чудо не направиха елементарното, което е необходимо, а някакви ритуални суицидни действия. Така, както се самоубиват граждани, така очевидно се самоубиват и партии, които не могат да се справят, не виждат бъдеще или просто разпознават сигналите на реалността по съвсем грешен начин.
Политологът Димитър Димитров пред Портал Култура
Имаше ли сериозни нарушения и измами на тези избори, какви бяха техниките за манипулиране на вота?
Техниките на извличане на вот от определени общности са се развили твърде много. Този тип схеми засилват усещането, че сме безпомощни, прокрадва се съмнението, че дори да упражним стандартно демократичното си право на вот това има ограничен смисъл, защото някой ще наруши това право, прекрачвайки законите и извличайки определени гласове. Същевременно обаче трябва да кажа, че нито една от партиите, за които добре знаем, че в миналото са се занимавали с подобни техники – например РЗС или „Лидер“ – в края на краищата не отбелязват някакво голямо натрупване на гласове. Гледайки сегашните резултати, виждаме, че избирателната активност е била малко по-ниска, но не в драматични размери. Броят на недействителните гласове е също в рамките на очакваното. Всички параметри са общо взето в рамките на очакваното, включително разпределението на гласовете – повечето социологически агенции дадоха разлика от три пункта между ГЕРБ и БСП, 10-11% за ДПС, 6-7% за „Атака“ и около 3% за ДСБ, което е много близко до крайните резултати. С едно изключение – резултатът та НФСБ. Всъщност от протестите през февруари-март имаше двама печеливши – партия „Атака“ и НФСБ.
Да, но външните наблюдатели твърдят, че легитимността на бъдещия парламент е накърнена заради купуването на гласове и изборните манипулации.
За един външен поглед изглежда стряскащо това, че са били напечатани допълнително 350 хиляди бюлетини. Разбира се, ние не знаем колко от тях са технологичен брак, не знаем как са охранявани и с каква цел, не знаем какви са тръжните условия. Обсъждаме неизвестни. Но е истина, че самото обявяване на тези 350 хиляди бюлетини звучи стряскащо и от Брюксел поискаха да получат подробности по този случай.
По какъв начин е възможно да бъдат употребени тези 350 хиляди бюлетини с цел манипулиране на вота?
Питате за някаква грандиозна схема за фалшификация, за някаква колосална конспирация? Това е абсурдно според мен. Към тях трябва да се произведат и всички останали документи. Някой трябва да вземе тези бюлетини, трябва да ги сложи в определени урни, трябва да попълни протоколите и да раздаде тези протоколи на всички наблюдатели и пр. Отгоре на всичко трябва да имате и ксерокопия. Не виждам как въобще може да бъде реализирана подобна колосална схема. Това по-скоро звучи сюрреалистично, удобен повод да се наруши предизборното мълчание, да се извика: „Милиционерите идват, пазете се“. Безкрайно удобно нещата започнаха да се разплитат в събота. Предполагам, че това е нагласен проблем, който няма отношение към реална фалшификация, но пък има отношение към кампанията в последния ден. Можем да спекулираме, че някакво количество би влязло в оборот, но не с цел да се променят изборни резултати, а по-скоро да се даде основание на Конституционния съд да касира изборите по принцип.
Що се отнася до купения или контролиран вот данните на „Алфа рисърч“ сочат, че ромският вот се е разделил абсолютно поравно между ГЕРБ и БСП – по 22%. Тоест, колкото са гласували за едните, толкова и за другите, колкото са купили едните, толкова и другите.
Ако въобще всички ромски гласове са купени. Това е трудно за доказване. Пак ще спомена тази странна категория „извличане” на гласовете на електората. То е точно като извличане.
Какъв процент са тези извлечени гласове?
Трудно е да се каже, но според социолозите около 3.5% от всички избиратели твърдят, че биха си продали гласа, вече са го продавали и пр. Това прави между 150 и 200 хиляди избиратели. Като се има предвид, че за този дял се състезават няколко партии – големи и малки – трябва да кажем, че той не определя нищо. Истина е, че местните избори са изключително чувствителни по отношение на тези контролирани гласове. Затова и купуването на гласове се развихря именно по време на местни избори. Освен това на местни избори участват твърде много състезатели – за кмет на малко населено място, за общински съветници, за кмет на община. При такова многообразие и порой от участници съвсем естествено всичко избива в състезание кой да проконтролира гласовете. На село това могат да бъдат и 50 гласа, а в общината – 500 гласа. Ако на местни избори обаче това е важен проблем, на национални не е точно така. Нека приемем с известни уговорки, че на национални избори този вот не е мандатоопределящ.
Нека видим как се е променил броят на гласовете за по-големите партии. След референдума за атомната енергетика казахте, че БСП е мобилизирала електорат близък до максималния, който е успявала да мобилизира в последното десетилетие – 750 хиляди гласа. Те обаче минаха този таван.
Да, минаха го, но не с много – сега имат малко повече от 900 хиляди гласа. Все пак трябва да се има предвид, че става дума за партия, която е в опозиция, партия, която стъпка по стъпка помогна за съкращаването на мандата на ГЕРБ. Моето подозрение е, че БСП направи това със съгласието на ГЕРБ, която съвсем не искаше да завърши мандата си в минорен тон и предпочете да преформатира цялото говорене, да заложи за пореден път на „национално отговорната позиция“, да превърне началото на кампанията в сериал от типа „Шампанско и сълзи“. На такъв терен бившият министър-председател е майстор, там никой не може да му опонира, там той е самият себе си.
Какво стана в резултат на всичко това с гласовете на ГЕРБ?
ГЕРБ направи нещо забележително, което се прави обикновено от тези, които се чувстват победители – те не провеждат интензивна кампания, за да не си самонавредят. От друга страна ГЕРБ извърши нещо, което обикновено се случва само при драматични обстоятелства – две-трети от бившите министри не са в листите. Кой ще ни обясни къде са министърът на околната среда, министърът на външните работи, министърът на здравеопазването и другите, които бяха сменени. Къде отидоха те и какво правят? При една нормална кампания това би довело до драма, защото много малко от тези отритнати кандидати приемат това просто с примирение. В рамките на голямото завъртане на уличното говорене обаче това се случи някак естествено. Никой даже не се сети да пита къде е тази тежка артилерия на ГЕРБ.
Голяма част от тази тежка артилерия все пак остана.
Това е втората гарнитура. Като изключите Цветан Цветанов не е останало почти нищо от първия ешелон. Делян Добрев, Ивайло Московски, Владислав Горанов са вторият избор, втората гарнитура. Това е илюстрирано най-добре от онзи плакат на ГЕРБ, в средата на който стои Цветан Цветанов, а зад него едни много по-млади хора, най-възрастен сред които е Томислав Дончев.
Как ще коментирате инициативата на група политически партии, които подписаха споразумение за паралелно преброяване на гласовете? Какво показа успоредното преброяване на австрийската фирма?
Не мисля, че технически имаше нужда от външен преброител. Българските избори са едни от най-преброяваните – имам предвид боравенето с числата в протоколите. У нас то се прави двукратно – веднъж в РИК и веднъж в ЦИК. Говоренето за външен преброител се възприема като силно предохранителна мярка. Второ, включването в нея на всички без ГЕРБ имаше особено символно значение и създаде още една медийна тема паралелно с общата тема за недоверието към ГЕРБ. Иначе чисто технически нямаше нужда от втори преброител. Освен това всяка партия може сама да си направи преброяването. Всъщност въпросната SORA облекчи по-малките партии и им спести необходимостта да си направят вътрешен файлов контрол. Това бе нещо като аутсорсинг за една дейност, която е хубаво да извърши всяка партия. А така се обединиха всички и възложиха тази дейност на някой друг, който би могъл да я извърши дори по-професионално. Но всичко това имаше по-скоро значение на превантивна мярка, защото някакъв особен смисъл да се контролира преброяването няма. От момента, в който бъдат пуснати в оборот няколкото екземпляра на протокола на СИК, какъв смисъл има да лъжете, най-много да ви хванат.
Какво беше поведението на медиите, помогнаха ли ни те да направим информиран избор? В това отношение бяха отхвърлени някои принципни предложения, които отново не влезнаха в Изборния кодекс.
Като дефицит се приема това, че кампанията е изцяло платена. Подчертавам обаче, че това условие не беше спазено. Освен това от въпросния аудиофайл, който беше разпространен, разбрахме, че с медиите се работи дългосрочно, че всъщност те оцеляват благодарение на специфична държавна помощ. Това, разбира се, не пречи на медиите да вървят след победителя и поне една от четирите национални телевизии направи демонстрация в това отношение, обръщайки изцяло медийния си интерес от ГЕРБ към БСП и провеждайки кампания на дискредитиране. Всъщност новите технологии създават невероятно конкурентна среда, в която натискът върху полето на познание на потребителя е толкова голям, че той започва да ограничава източниците си. Така постепенно се стига до фрагментиране на публиката, до групирането й в затворени общности, в които вече не говорите с никой друг освен с тези, които мислят като вас. По този начин вие продължавате да засилвате своите нагласи, стереотипи и предубеждения, защото общувате с хора, които мислят като вас и взаимно се насърчавате и подкрепяте. На практика това силно фрагментира публиката и засилва разделенията. Тоест тази технологична демократизация засилва по-скоро разделенията и прекъсва комуникацията – групите са като затворени общности, те четат едни и същи източници, коментират ги и т.н. В крайна сметка всеки гледа в неговия „Туитър“ или „Фейсбук“ и всичко е толкова фрагментирано и разнообразно, че никога не може да се събере в едно и да се фокусира.
Какво стана с десните партии? Това е май първото Народно събрание, в което дясномислещите хора няма да имат никакво представителство, като изключим партията на Бойко Борисов, за която не е много ясно доколко е дясна.
Това е като някакъв мрачен сценарий, който много напомня за случилото се с перестройчиците в Русия. Всички бяха унищожени до един по една и съща технология. Най-напред се разделиха, после започнаха да попадат под съответните прагове и накрая с помощта на съдебната система бяха изтикани до степен, че сега общуват само с някакви маргинали. Тази маргинализация ставаше стъпка по стъпка – като тръгнем от разделянето на „Яблоко“ и СПС, които заедно можеха спокойно да продължат да съществуват като парламентарна фракция, но те се разделиха и в продължение на три-четири години се обвиняваха кой за какво е по-виновен. В края на краищата тази схема се повтори и у нас, това е едно към едно московска технология – най-напред ги разделяте веднъж, след това още веднъж, после те изведнъж разбират, че са в опасност, но няма как да се съберат, защото се е натрупала история на разделението.
Как разчитате този порой от оставки в дясното пространство?
Десните биха могли да запазят парламентарния си статут, но по някакво чудо не направиха елементарното, което е необходимо, а някакви ритуални суицидни действия. Напоследък суицидната вълна нарасна изключително много, тя някак преля и в партийното тяло вдясно. Така, както се самоубиват граждани, така очевидно се самоубиват и партии, които не могат да се справят, не виждат бъдеще или пък просто разпознават сигналите на реалността по съвсем грешен начин. Нещо такова се случи в рамките на тези избори, тъй като гласовете, които бяха получени – 100 хиляди за ДСБ и 50 хиляди за СДС – са в обращение не от вчера. Печалното е, че кампанията на ДСБ беше планирана в началото на декември, когато се състоя последното Национално събрание. Всъщност тя така се и реализира, все едно, че междувременно не се е случило нищо – все едно не е имало референдум, не е имало протести. На Националното събрание през декември бяха обявени някакви водачи на листи, като по предварителни заявки бяха оставени празни места за „Единство“. След като преговорите с „Единство“ обаче бяха прекратени, необявените позиции си останаха празни и се оказа, че на някои места едва ли не няма кой да води листите. Тоест апаратът вече е разпоредил кой ще бъде на първо място и разговор оттук нататък не може да има. За публиката това е партията на Иван Костов. Вътре обаче тя се е превърнала в някакъв апаратен монструм, който не допуска да се промени статуквото, в което се е наместил.
Ще има ли потенциал тази партия да продължи да съществува и да набира скорост без Иван Костов?
Не, не мисля. По принцип тези стотина хиляди гласа са личните гласове на Иван Костов. Разбира се, той може да ги пренесе в някакво бъдещо дясно обединение без задължително да оглавява партията и да е активен политик. На самия Иван Костов му изневери чувството за самосъхранение. Явно му беше внушено, че това е проява на смелост – партията до последния момент да зависи от някой друг, след което да се регистрира в съвършено изненадващ за всички освен за някакъв много затворен кръг от посветени лица формат, и накрая никой да не даде обяснение как се е стигнало дотук. Естествено, че при такъв подход няма как да не останат само тези, които биха гласували за Костов каквото и да се случи – дори регистрираната партия да се казва „Партия на марсианците“, след като я оглавява Костов, те биха гласували за „Партията на марсианците“. Съвършено неадекватна беше и реакцията на уличните протести. Хората са излезли на улицата, ГЕРБ подава оставка, БСП тръпне да вземе следващия мандат, президентът пърха при съставянето на служебния кабинет, което е специфична емоция, и изведнъж Иван Костов започва да ни говори за Марио Монти и за програмно правителство и всички гледат втрещени! С петимата си депутати той ще услужи на ГЕРБ, за да може те да продължат мандата си и да се направи антимонополно законодателство! Първо, антимонополното законодателство изисква здрав парламентарен гръб, тоест свръхмнозинство, което в момент, в който всички се роят и чакат следващите си мандати, не е съвсем ясно как може да бъде постигнато. Просто всеки монопол ще си напазарува на кило от отиващите си депутати и от цялата работа няма да излезе нищо. Но ние дълбокомислено и научно обясняваме какво е необходимо и какво е правилно, което е съвършено извън контекста на реалността. Апаратът пък я караше яваш-яваш, просто искаше да дочака изборите, защото така или иначе листите бяха наредени и нямаше мърдане, то е ясно – Иван Костов ще ни спечели местата, ние няма какво да се юркаме. Там се получи ефекта на умората, едно твърде ранно оповестяване на листите, при което дори самите кандидати нямаха мотива да се преборят за нещо. Наистина неадекватна кампания. Нито имаше дебат, нито някой разбра за какво точно се бори тази партия.
Нито, която и да е друга партия.
О не, ще ви дам пример с Волен Сидеров, който успя от националист да се превърне в православната майка Тереза. Разходи се из всякакви странни интериори, демонстрирайки съчувствие. Няма значение колко е реализуемо и какъв смисъл има, но той излъчи послание.
За 1000 лв. минимална заплата и 500 лв. пенсия.
Това дори не се разбра. Това, което разбраха хората е, че той е направил парапета, за който ще се държи неподвижното дете. Затова казвам, че се превърна в православната майка Тереза.
Как ще се отрази на бъдещото управление, за което всички твърдят, че трябва да изведе страната от кризата, липсата на какъвто и да е смислен дебат по конкретните проблеми в рамките на предизборната кампания?
Като цяло полето на маневри на управлението не е много широко. То се свежда до разместване на някои пера в бюджета, което трябва да бъде представено като политики. Разбира се, в българската икономика има нещо много важно, което беше утилизирано от ГЕРБ – на практика това е руски модел – управление на т. нар. финансови потоци. Става дума за европейски субсидии и бюджетни разходи, които бяха поставени под изключителна политическа зависимост и за които се взимаше политическо решение. Следствие от това е искането и очакването за политическа лоялност. Затова и ГЕРБ тръгнаха толкова спокойно към избори, макар и предсрочни. Затова ги и спечелиха. Към това трябва да добавим и приказката, че идват комунистите, на която една част от гласоподавателите на историческите партии на демокрацията от 90-те години просто нямаше какво да противопоставят. Това, което трябваше да противопоставят, е разговор за това какво общо има с дясното формулата на ГЕРБ „Роднина, милиционер, роднина, милиционер“. Този въпрос дори не беше повдигнат. Трябваше да има едно просто послание, изречено с ясни думи: „Цветан Цветанов няма да бъде вътрешен министър, ако зависи от нас“, а не някакви три стъпки с общи идеи за доходи, работа и сигурност. Освен това тази партия не може да се бори за мнозинство, а каквото е мнозинството такива ще са и трите стъпки. ДСБ обаче форматира кампанията си все едно, че ще управлява страната, което е като „нормалността“ на г-жа Кунева, която през цялото време пледираше за нормалност, а се оказа, че е ненормално да я питате с кого ще се коалира, въпреки че това е реалността. „Ние ще спечелим изборите“, така изглеждаше тази нормалност, докато всички знаеха, че това е невъзможно. Говоренето на някакви неща, които са изцяло извън реалността, на някакви послания, облечени с морални мотиви – това не прави кампания. Особено пък кампания след протести. Така че посланията трябваше да бъдат съвсем различни. В ДСБ проспаха референдума, проспаха протестите и просто чакаха да дойдат изборите и запазената марка Иван Костов да спечели 4%, няма значение как. Преди време казах, че десните не дължат на българските граждани още една коалиция, а дължат някакъв проект. Какъв проект, та те отказват да се занимават със законопроекти, които са интересни и важни за обществото, защото нямало кой да ги приеме! Ами нали това е част от вашата идентичност?! Дайте да подредим листите, защото това е вълнуващо, другото не е интересно, защото няма кой да го приеме. Пак казвам, тези дето държат във вътрешния си джоб снимката на Иван Костов и я поглеждат преди да отидат да гласуват, те нямат нужда от кампания. И накрая стана така – единственото място, където ДСБ премина 4-процентовата бариера са трите избирателни района в София. Всичко друго е все едно се намирате в район, доминиран от ДПС.
Каква е вашата хипотеза за това, което предстои? Ще успее ли БСП да удържи в една прегръдка едновременно ДПС и „Атака“?
БСП и ДПС ще стоят в парламента и ще гласуват едни и същи решения, с което ще демонстрират наличието на парламентарно мнозинство. Управлението ще се връчи на някакви експерти. „Атака“ също ще има достъп до този ресурс. Е, не вярвам от Волен Сидеров да се пръкне вътрешен министър. Това би било забавно, разбира се, но не вярвам да се стигне дотам, защото изведнъж ще установи, че няма парламентарна група. Предполагам, че в момента тече интензивна, задкулисна размяна на мнения между всички парламентарни сили и се мисли за някаква голяма коалиция. Така или иначе ще трябва да се поставят едни червени линии, отвъд които взаимното дискредитиране вече ще бъде изключително деструктивно. Предполагам, че това е нещо, което се договаря на едно много високо и не много явно равнище, защото взаимното изтребване вещае един много сложен период. Съществуват фини механизми за контролиране на финансовите и парични потоци и цялото съгласуване на това откъде да минават определени граници, грубо казано как да съжителстват опозицията и мнозинството, може би се уточнява в момента.
Димитър Димитров е социолог и политолог, преподавател по избори и избирателни системи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в университета във Вашингтон. През 1990-1991 г. ръководи проекта „Устойчиви нагласи на избирателите”. Член е на Българската политологическа асоциация.
