0
1562

Самоуловяване

Преди два дни във Френския културен институт в София беше направена премиерата на една книга: „Дръж здраво венеца си“ от Яник Енел. Творбата стана първия „Гонкур за България“ – звание, присъждано с решение на български студенти-филолози и ученици-франкофони. Критерият и неговото установяване си заслужават няколкото думи. Ще бъда честен. Срещнах се с деца, защитавали своя избор, и мога да кажа, че не разбирам избора им. Дори преподавах някога на тези деца.      

Тъй като ме поканиха да бъда посредник за разбирането на тази книга при нейното представяне, си позволявам няколко думи за нея.

На третата страница от книгата разбрах, че прочитането ѝ ще ми струва радост, но ще ми струва и онова, което древните са наричали zetesis.  Говоря за търсенето.

Защото Яник Енел приема читателя от самото начало в хватката на опитния херменевт. 

Още на втората или третата страница започват опитите с Монтен, но не като заявените препратки, а като добре премислената мисъл на човек, който има в хладилника си само една водка.      

Тогава както се разбира от книгата, този човек бива обсебен от идеята да направи филм за Херман Мелвил, белия кит и белия елен, който се крие вдън гори, защото сам е истината.

Оттук ще тръгнат и нещата към Царя и свещената смяна на царя чрез отцеубийство.  

Мотивите от „Златната клонка“ на Фрейзър ще се появяват в романа като рефрен на разни места и със съответната семиотична натовареност.

Един от основните сюжети в книгата на Яник Енел, за която става дума, е еленът от филма на Майкъл Чимино „Ловецът на елени“.

Този филм спечелва няколко Оскара в самия край на седемдесетте и е всепризнат като майсторско произведение. Заради размишленията върху войната във Виетнам, заради наблюденията на Чимино над света в епохата на Виетнам. И заради Робърт де Ниро, който не убива в края на филма елена, преследван отдавна. А иначе го е хванал идеално на мушката си, така като може да се простреля и белият кит.

Година по-късно Майкъл Чимино се захваща с онова, което ще провали кариерата му завинаги – с филма „Вратата на рая“.

44 милиона, оставили като печалба след себе си само три и половина милиона долара. В този филм Чимино представя млади и все още доказващи се актьори – Изабел Юпер, Крис Кристофърсън, Кристофър Уокън.

Но Енел не се задоволява с този митологичен пласт. Той ще продължи нататък с разнищването на френския културен идеал, или по-скоро модел, ще мине пътьом през Пруст, Флобер, през целия френския роман на XIX век. Той ще се върне и ще се върне към Мелвил, към Атлантика, към безбродните води, застанали между континента и Америка. Защото Америка е нещо, което толкова много разказва за себе си и своя произход в киното, че вече разказът става неразбираем, а понякога и нечетим.

Но Енел няма да спре и там. Той ще се върне към родния Елзас, ще спре за малко във Вогезите преди влакът му да го отведе към Оверн, за да го сведе към Лаго ди Неми. За да застане героят накрая до кръста потопен в това вулканично езеро, което ще свърже и Националния парк на вулканите в Оверн и Колмар със свещената горичка на Диана.

Яник Енел е автор, който поне при мен направи връзките, които ме върнаха към Йожен Йонеско и „Самотникът“.

Като минаване не само през Кафка, Достоевски, Бергман и през имена, които се свързват.

Тъкмо тези имена, а и други имаше предвид Умберто Еко, когато казваше, че връзките между имената са съществуващи.

Успях да се видя с Яник Енел в София благодарение на българския „Гонкур“, благодарение на децата, които в противовес на всевъзможни констатации, присъди, определения и предвиждания, спасиха не просто вкуса на България, но и неговото „обещание за тирета“.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияЛесните пари и слава вървят само с гъвкави принципи
Следваща статияВдъхновени от Хайзенберг