Дан Тенев, „Самоформиращи меки структури – куб, ръкав, колажи“, самостоятелна изложба, куратор Я. Фендулова, Художествена галерия – Русе, 3 декември 2024–9 януари 2025 г.
Дан Тенев притежава силна индивидуалност. Разговорът за изкуство с него е разговор за философия, физика и математика. Художникът Дан Тенев работи с полиетилена, пространството и въздуха като с пластичен материал без статика. Рисунките му допълват всеки проект – те са провидение на явяващото се произведение.
Изложбата е предизвикателство не само поради естеството на работата му. Да се обозрат мирогледът, подходът и процесът в изложбен интериор е трудна задача – скулптурата е инвазивна, а рисунките я адресират пряко и са чужди на друго изложбено съдържание. Чрез тях имаме възможност да наблюдаваме отблизо мисленето на художника на практика и там виждаме повече динамика, потенциалност и еластичност, отколкото пластична форма. Самите форма, обем и материал се разбират като свързани с нас феномени. Това са няколко опорни точки в мисленето за скулптурата, медиума и възприятието. Дан Тенев ни отпраща към понятия за ред и хаос, за нищо и нещо в едновременното им присъствие и отсъствие. И в този план произведенията на Дан Тенев са самоопределящи се спрямо нас и обкръжението.
Изложбата показва куб, ръкав и колаж – меки структури, създадени през 1996–1997 г. и трансформирани през последните три десетилетия. Тези произведения са генерирали значителни самостоятелни процеси – правени за едни и експонирани в други пространства, самоопределили се в трети екстериори или интериори. Явявали са се в различни контексти, но винаги едно по едно. Настоящата изложба поставя тези произведения заедно в единно пространство на взаимосвързаност. Изложбата „Самоформиращи меки структури“ е непоказван в концептуалната си цялост авторски процес на скулптура и рисунка в потенциалности и трансформации от 90-те години до днес.
В техническо отношение най-общо така стоят нещата в Русенската художествена галерия: на ниво партер, крилото вдясно, на 136 м2 подова площ са експонирани две меки скулптури – „Без название (Куб)“ (1997–2000) и „Самоформираща самоопределяща структура с въздух“ (1996–2024). Инсталационни размери на последната са 9 / 6 / 2 метра. Общ експониран въздушен резерв в собствен обем – 8 + 40 м3. Други 6 м2 изложбена площ заема „Рисунка-колаж“ I (1997–1999) на стената. Още толкова заемат ситуационните проектни рисунки, чертежите в ортогонални проекции на изложбени решения, малката проектна кройка за полиетиленов ръкав (важен технически детайл), документалните фотоколажи и концептуалният кураторски текст – заедно в каре на стената. Материалността се свежда най-общо до видове полиетилени (вкл. различен тип опаковъчно тиксо), въздух (този във и извън нас), вентилатор – 2 броя, и хартия (средства). Това са съставни елементи на проектната, скулптурната и колажната материя – материи в различни състояния и в различни етапи на стареене. На проектантски принцип говорим още и за еластичност на хартията, въздуха и полиетилена – при първите две основно за поведението на материала при повишените проценти влага, при вторите две – при обстоятелства с ниски температури. Също важни са размерът, налягането и дебитът на вентилатора. Все параметри, които физически (т.е. значително и неизбежно) влияят на обем, форма, структура, на тяхното внушение и естетическо възприятие. Ниските температури и високата влажност влияят и на нас. Като художник – скулптор, график – технолог, рисувач – проектант, Дан Тенев познава възможностите на материала и разкрива пред нас неговите предели.
Рисунките и дигиталните фотоколажи имат особено значение в експозицията и са достъпни за откривателския поглед на посетителя – на пръв поглед скрити зад скулптурата, но информиращи за съществуването ѝ сега, тогава и в потенциалното ѝ проектно бъдеще. Всеки детайл е спусък и разговорът се прехвърля от един наратив към друг. Самата скулптура има подчертано присъствие. Виждаме началата, вариациите, потенциалностите – тази цялостност на процеса е фокус на експозицията.
Всяко произведение е част от по-голяма серия. Всяко има собствени концептуални фундаменти и историография. Полиетиленът е обединяващият всички материал, всекидневно го наричаме найлон. Черните колаж и куб имат много общо по вторично употребения намерен черен такъв. Неслучайно първото название на тази серия е „Пазар“. Показателно присъства всекидневният жест на събиране, обгрижване, съхраняване и пренасяне на стоки. Използваните полиетилени са остатъци от опаковки насред Димитровградския пазар, употребявани по предназначение. С този материал Дан Тенев започва да изгражда двуизмерни и триизмерни геометрични композиции в серии от колажи и меки кубистични форми. Тук виждаме двуметровите стени на облепен с много тиксо куб – „Без название (куб)“ 1997-2000.[1] Това са множество слепени, прилепени, срязвани, изгаряни и пак долепяни полиетилени. Работата носи в себе си парчета реалност – стокова утилитарност. Видими са и геометричните намеси с естетически цели на автора – наследство от геометричната абстракция и по колажите, и по куба. Особено видими са и следите от изложбения практицизъм. Сините и червените лепенки по куба например са навигационни за експонацията, синьо за отгоре и червени за отдолу в ориентацията небе-земя.[2] Когато Дан Тенев говори за този намерен материал, той често употребява думата „фолклор“. Кубът е допирна точка на два свята с противоположни потребности – кубът е мястото, където изкуството и битовото се срещат, казва Дан Тенев. Говорим за възвишеното и ниското.
Произведенията на Дан Тенев имат характер на самоформиращи или самоформирали се структури – открити или предизвикани, намерени или конструирани.
Наблюдаваме скулптура от серията „Въздушни резерви“[3] – тя е инвазивна, завладява пространство. Същевременно е мека, динамична, адаптивна и може да бъде докосвана. Тя прилага и откликва на натиск – формата е променлива спрямо средата си, което е нейна значителна особеност – тя е еластична. Скулптурата на Дан Тенев е едновременно ефимерна и монументална, акционистки временна и експанзивна в обема си. Ефимерна и монументална скулптура – не са ли такива само природните стихии? През 1996 г. ветровете и теченията на река Марица показват що е „ред“.
Дискутираме произведения от изключително ярък и динамичен период, ключов за практиката на артиста. Нека прегледаме биографично контекста преди (80-те), тогава (90-те) и сега (след 2000 г.).
Дан Тенев изучава математика, преди да се дипломира със специалност „Графика“ в Художествената академия в София през 1987 г. Той участва в организирания художествен живот в страната от 1983 г. От 90-те практиката му се насочва към скулптурата, артистичните акции и инсталациите. Дан Тенев участва в първите български фестивали за съвременно изкуство „Процес-Пространство“ (1994) и Sofia Undeground (1997). Дан Тенев организира (в колектив) и участва в няколкото издания на фестивала за съвременно изкуство „В собствен контекст“ в Димитровград от 1996 г. Това е многозначителен контекст.[4] „Въздушни резерви“ се явяват винаги различни в изданията на тези фестивали. Началото е акцията „Балканизиране: разгневеният триъгълник“ (1996) на Марица по време на фестивала в Димитровград – юни 1996 г.[5] Акцията се състои в полагане на издути въздушни ръкави във форма на равностранен триъгълник по повърхността на водата. Тогава стихията показва що е ред, трансформирайки геометричния конструкт в хаос. Оттогава ръкавите са в този стихиен „ред“ – самоформирани и трансформиращи се. С акцията става видим един отявлен разрив между системата на човека и тази на природата. Впоследствие този „ред“ се проектира във всяка следваща инсталация наново, спрямо действащите на място обстоятелства.[6] Този „ред“ е проектиран и за настоящата експозиция с последните 135 м сребристо-бял полиетиленов ръкав, произведен през 1996 г. Блясъкът на индустриалния материал все още присъства 28 години по-късно.
Актуалността е парадоксално понятие. В каталога „Дан Тенев – инсталации и акции 1993–1997“ Руен Руенов пише: „Дан Тенев е от все още редкия за нашите условия тип художник, който започва от чистата менталност, от идеята – от нейното откриване и оглеждане […], от нейното обосноваване и проектиране. […] веднага бихме усетили неговата рационализираща, неоренесансова нагласа, ако видим например рисунките му. Те имат характера на проекти“.[7]
Именно в този „собствен контекст“ Дан Тенев развива сериите, част от които опознаваме днес в Русенската художествена галерия. В този контекст са разпознати „структурите“, даващи видимост на системите. Тъкмо тази видимост на понятието ред наблюдаваме във вариации на композиции, локации и контексти.
В годините след 1997 Дан Тенев се насочва към лендарт проекти и там все по-засилено тренира провидението на рисунката. Лендартът му от 2010 г. е социализиран предимно с рисунки.[8] Рисунката е двуизмерна или пространствена, регистрация на състояние и предвиждане на действие – елементи със значително присъствие в практиката на автора. Чрез рисунки Дан Тенев проектира намерения и обмисля всички възможности. С рисунка да провиди неявилото се все още в конкретната реалност – това е първи инстинкт на автора. По този начин той работи и за настоящата изложба. Всички представени тук рисунки са ситуационни изгледи към изложбеното пространство и са подписани от Дан Тенев месец преди фактическото „редене“ на експозицията – те са рисувани именно с цел предварителна яснота с цифрова точност. Провидението на рисунката понякога чуждее на разбирането.[9] Провидението на рисунката говори за очакването, за риска и за създаването, за акта на творчество – за онова, което още няма физически измерения, именно неявеното. Рисунките са експонирани в същата изложба, която провиждат.
Показаните проектни рисунки на Дан Тенев са отделни в своята самостоятелност вариации на случвания на скулптура и рисунка в техните потенциалности между двуизмерното и триизмерното пространство.
„Самоформиращи меки структури“ е първата самостоятелна изложба на Дан Тенев в Русе, първата толкова цялостна спрямо конкретна серия от артистичния му процес.[10] Това е най-голямата към момента индивидуална експозиция за автора. Такива изложби се правят веднъж на десетилетия, както казва Дан Тенев.
В заключение можем да кажем и за изгледа към „Самоформиращите“: той неизбежно започва с една визуална съпоставка. Две контрастно допълващи се изложби бяха открити заедно в две съседни зали в един и същи момент. Речта на Еслица Попова – директор на галерията, говореше генерално за съвременната скулптура – онази от депото пред нея и онази от крилото до нея, а ние стоим именно в средата между двете официално откривани изложби – самостоятелната „Самоформиращи меки структури“ и груповата представителна експозиция „Скулптурите от депото гледат новите попълнения“. Пластичното от депото гледаше към нас и към еластичното на скулптура на Дан Тенев. Тази реч даде видимост на онова между общото и единичното, между твърдото и мекото – вече формираното и постоянно (само)формиращото се.
[1] До 2024 г. черният полиетиленов куб е бил в дълга отпуска. Той бе основен фокус в самостоятелната изложба „Без название“ на Дан Тенев в Галерия Cu29 в Пловдив (8–22 ноември 2024), показан заедно с документални кадри на Милена Ангелова (сега Тодева) от ателието на художника през 1997 г, работата е излагана за последно преди 24 години в Монреал. Показван преди това в Лайпциг и Балчик (1999), видял бял свят в няколко варианта преди 27 години (Тодева е фотографирала къде, как и кога) и изложен за първи път в зала „Асен Крайшников“ в Димитровград. От тази зала в Димитровград започват редица серии с полиетиленови колажи. От показаните в изложбата произведения този куб и „Рисунките-колаж“ – широкоформатни черни полиетилени с геометрични композиции, имат най-кратък изложбен живот. Колаж от серията е показван последно в Дупница, в рамките на „Идентичности“ – проект на куратора Ивайло Попов през 2014 г.
[2] Ако принципно тази изложбена историография се проследява по документалния архив, съпровождащ произведението, то в случая на „Без название (Куб)“, 1997–2000 тя е елемент на възприятието и част от материалността на творбата.
[3] През последните три години произведения от серията Въздушни резерви – куб и ръкав с индустриален полиетилен, са експонирани на различни места в Стара Загора, Велико Търново и Пловдив, в кураторски проекти и индивидуални изяви – някъде с акционистки, другаде с изложбен характер.
[4] Този контекст е и крупен дискурс, в който Димитър Грозданов, Руен Руенов, Свилен Стефанов и Галина Лардева вече са поставили работата на художника.
[5] Названията на акцията варират в различните историографии на събитията – „Разяреният триъгълник“, „Балканизация“ или „Балканизиране: разгневеният триъгълник“. Използвам последното, както е вписано от Руен Руенов в каталога „Дан Тенев – акции и инсталации 1993–1997“.
[6] В ракурса на интериор-екстериор е интересно да се сравнят две реализирани инсталации с десетметров прозрачен куб: инсталация на два градски площада в Пловдив през 2009 г. (Седмица на съвременното изкуство – Пловдив, куратор Емил Миразчиев) и инсталация в Художествената галерия в Стара Загора през 2024 г. („Метарезерви“, кураторски проект на Атанас Тотляков).
[7] Каталог Дан Тенев – Инсталации и акции 1993–1997 с текст на Руен Руенов, издаден от Център за изкуства „Сорос“, София.
[8] Вж. Фендулова. Лендарт тур с Дан Тенев. Портал Култура, 29 юли 2024, https://kultura.bg/web/лендарт-тур-с-дан-тенев/
[9] Пример са проектните рисунките при лендарта. В настоящата експозиция отново ме спохожда тази мисъл. Има ли пречка в рецепцията, която неглижира възможността художникът да нарисува предварително реалността – изложбата, която сега обитаваме. Доколко тази видимост е достъпна, когато познанието за предмета надделява над възприятието за явлението му. Ако гледаме на изложбата като на завършено произведение, като на показно на вече добито познание, то разглеждайки рисунките, ще ни хрумне, че художникът накрая е седнал да рисува изгледи от собствената си изложба (и ги е нарисувал добре, т.е. достоверно), сякаш рисува изгледи на пленер.
[10] Отвъд показаните в изложбата произведения са няколко серии с електричество от същия период. Авторът разказва и за тях в интервю с Яна Костова, виж видеото Дан Тенев: „Самоформираща се структура“ / 30-та Седмица на съвременното изкуство: 4–25 септември, Пловдив, https://youtu.be/_wS-cnjyRPw?si=5ntsBWjACI2yikpb.
