Преди повече от десет години в един от текстовете в книгата си „Res Vitae Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ защитих тезата, че съвременният глобален свят се нуждае от „световен полицай“, тоест от правова държава с нужния военен ресурс, която, ако се наложи, да действа дори със сила, ако някъде по света определен режим напада неотчуждимите човешки права на своите граждани или поданици. Не може, твърдях в онзи текст, да бъде „вътрешна работа“ на която и да било страна да избива групи от своето население, да отнема правото на собственост, свободата на съвестта, на словото и т.н. Защото правото на живот, на собственост, на религия е предмет на т.нар. „висше право“ и законодателството на една държава може само да го потвърди, но не и да го отнема. И ако нечий режим систематично го отнема, колкото и „суверенна“ да е държавата му, легитимно е един „световен полицай“ да се намеси и да пресече това отнемане.
Ни най-малко не съм променил това свое убеждение.
Само че когато днес определени, уж „десни“ тръмпозащитници се опитват да ни убедят, че рижият Нерон е действал точно като такъв легитимен „световен полицай“ в „специалната си военна операция“ във Венецуела, аз съм решително несъгласен.
Дори да се съсредоточим само върху извършеното в тази латиноамериканска страна и да се абстрахираме от глобалния контекст, който тръмпизмът създаде в последната година (а е абсолютно лицемерие да се абстрахираме от него), ще трябва да си дадем сметка за коренната разлика между тази и всички други американски инвазии по света в най-ново време. Няма какво да ни припомнят колко пъти след 1945 г. САЩ са навлизали в страни от Латинска Америка (Панама, Сан Салвадор и др.), от Африка и Азия (операцията срещу Саддам Хюсеин). Нищо подобно на онези инвазии, които наистина бяха „полицейски“, не извърши Тръмп във Венецуела. Да, той отвлече един комунистически диктатор, но първо (това отбелязаха и някои наши политолози – в този случай съм съгласен с Огнян Минчев) той не го направи, за да „освободи“ венецуелците от диктатурата му, а защото на Америка (и заради критично нарасналия ѝ външен дълг) ѝ трябвал… петролът на тази страна. Въобще – това бе откровеното послание – със суверенитета на държавите от Латинска Америка (респективно от Западното полукълбо) оттук насетне са решили да се разпореждат, както заблагоразсъдят САЩ. Казано кратко – в лицето на Тръмп (и ето това е прецедентът, който въобще не се нарежда в редицата на предишните инвазии) САЩ за първи път действаха не като „световен полицай“, а като… глобална мутра. Твоите ресурси, или фигуративно казано – твоят бизнес ми трябва и значи длъжен си да ми го дадеш, или ще ти изпратя спецотряда си и ще те „отстрелям“. Че в този случай бе точно така ни показва и второто – след отвличането на „комуниста Мадуро“ режимът във Венецуела изобщо не бе сменен и Тръмп май няма никакво намерение да го сменя. Повтарящите ни, че ако не приветстваме рижия Нерон за стореното във Венецуела, значи сме „леви“ и „комунисти“, ще попитам: а какво се промени в тази страна, след като на мястото на Мадуро този Нерон инсталира… „Мадурката“ му – тоест досегашната му вицепрезидентка, а опозицията на диктатора обяви за „неспособна“?
Защо, ревностни „антикомунисти“, улиците на Каракас и до днес се контролират от военните отряди на довчерашния „генерален секретар“, а хората не просто не ликуват по тях за своето освобождение, а не смеят да излязат от домовете си? Не бе ли извършеното чисто и просто – съвместно организиран от САЩ и подкупени вътрешни кръгове на венецуелската диктатура държавен преврат, сменил „началника“ на присвоения от по-силния бос негов бизнес? Какво общо има значи всичко това с онези „полицейски“ операции в Панама, в Салвадор, да не говорим пък за Ирак?
Но вижте и по-нататък, защото други, по-софистицирани тръмпозащитни „мъдреци“ се опитват да ни обясняват, че овладяването на петрола на Венецуела (да, признават – не „освобождаването ѝ“ от комуниста Мадуро) било мно-о-о-го важен стратегически ход, понеже този петрол вече няма да отива към Китай, който е „глобалният противник“ днес. Проверете, уважаеми: беше ясно обявено, че след „специалната военна операция“ петролът от Венецуела… ще продължи да тече и към Китай. Значи дори това не е целта. Тогава? От бръщолевенията на рижия Нерон, наред с другите несвързани глупости, чухме обаче и това, че „Мадуро бил жесток човек, който се подигравал как… Тръмп танцува“. Сиреч не съвсем второстепенен мотив за тази „операция“ е и… нараненият му наистина патологичен нарцисизъм. Какъв „световен полицай“, нали!
Приказките за пресичането на „потоците наркотици“, заливащи Америка от Мадуровата държава, ще отмина напълно. Излязоха неоспорими данни, че от наркопотоците не само в САЩ, а глобално[1], през Венецуела идват едва около 10–13 процента, а пък „отговорникът“ за тях в тази страна, твърди се, отдавна е именно сегашната поставленица на Тръмп в Каракас. Тя, видиш ли, „ставала“ за разлика от Мария Корина Мачадо, която „не ставала“.
Сега обаче нека да преминем към глобалния контекст, в който бе извършена „специалната военна операция“ срещу Мадуро и който тръмпозащитниците се правят, че не виждат. Никога, никога в най-новата история на САЩ, уважаеми, инвазия в друга държава Америка не е извършвала, намирайки се с в състояние на (същинска) „студена война“ с Европа и в определено дружески отношения с Русия. Когато по-горе вместо „световен полицай“ определих Тръмп като „световна мутра“, имах предвид (защо се правите, че не сте чули), че буквално ден след „свалянето на комуниста Мадуро“ най-приближените на Тръмп политически клакьори публикуваха карта на Гренландия, оцветена в цветовете на американското знаме. Нека прочее да попитам: Гренландия от комунистически диктатор ли се управлява? Кралство Дания – чиято автономна територия е северният остров – диктатура, нарушаваща фундаментални човешки права ли е? Спомнете си, че от началото на втория си мандат рижият Нерон съвсем откровено започна да повтаря: Гренландия ни трябва, тя е нужен за нашата сигурност приграничен вал. Затова трябва да си я вземем. Сиреч отново логиката на мутрата: щом твоето „ми трябва“, длъжен си да ми го дадеш, иначе…
Нека тук обърна внимание на тръмпозащитниците, които се пишат антипутинисти: и Путин нахлу в Украйна, защото тя „му трябвала“ като защитен пояс срещу приближаването на НАТО до Русия и щом това е така, тя няма право да остане самостоятелна държава. Сега Тръмп заявява, че Гренландия „му трябва“, независимо че не е негова, защото около нея плавали китайски кораби. Е, каква е разликата? Освен това ще кажа откровено, че тези приказки за сблъсъка на САЩ с Китай, с които оправдават всички демарши срещу Европа и прегръдки с Путин, вече ми идват до гуша. Тръмп затова, видиш ли, искал добри отношения с Русия, за да може да се концентрира върху „много по-опасния“ Китай. Аз пък не съм видял до този момент САЩ да са повредили с нещо кой знае какво на китайската икономика, а въпреки „добрите отношения“ с Путин в последната година той и Си Дзинпин още повече се сближиха.
Но да се върнем към Гренландия. Поставянето на въпроса за северния остров тутакси след овладяването на Венецуела, уважаеми, е знак само за едно: основна стратегическа насока на Тръмповата политика е непрекъснатото (по всеки повод) изостряне на „студената война“ с Европа. При това, съчетано с отчетливо различното му отношение към Путинова Русия. Пак ще попитам защо? Или отново ще ми заобясняват, че с Русия той всъщност е „много хитър“? И какво постигна? Същата тази национална гвардия, която „овладя Венецуела“, се навеждаше да постила червения килим за кремълското джудже в Аляска, а разговорът между двамата „световни лидери“ не доведе до нищо по отношение на войната в Украйна. За което отново за виновни бяха обвинени… президентът Зеленски и насърчаващите го да не капитулира европейци.
Да, ето това е глобалният контекст, в който бе извършена „специалната военна операция“ във Венецуела. И няма как да се отрече, че той е коренно различен от контекста на упорито припомняните ни инвазии на САЩ по света от предишните десетилетия. Не, днес САЩ не са „световен полицай“, те се държат, повтарям, като „световна мутра“.
И съвсем накрая. Особено неприятни са ми определени „консервативни мъдреци“, които веднага след пленяването на Мадуро и заканите за „Гренландия скоро“ започнаха да оправдават мутренските демарши на рижия Нерон с това, че, видиш ли, той се грижел единствено за „интереса на Америка“, за своята „империя“ (забележително е колко бързо и без страст започнаха да употребяват това предмодерно понятие), че това, това е „истинската политика“, която най-сетне е изхвърлила на бунището „либералните измишльотини“ като „международно право“, „дължимо сътрудничество с нападнати нации“, „действена помощ за страдащите по света“ и т.н. Това било „дясната“ и „консервативната“ политика! Аз пък ще кажа, че ако този циничен национализъм, това мутренско неглижиране на целокупния човешки род в името на „нашия си интерес“ е наистина „дясното“ и „консервативното“, аз категорично не съм нито „десен“, нито „консервативен“.
______________
[1] United States Department of State Bureau for International Narcotics and Law Enforcement Affairs
International Narcotics Control Strategy Report, Volume 1: Drug and Chemical Control, March 2023, p. 310. https://www.state.gov/wp-content/uploads/2024/09/2023-INCSR-Vol-1-Drug-and-Chemical-Control-Accessible.pdf
