„Силвестър, родом римлянин, бил ученик на благочестивия Кирин презвитер и обичал да приема странници. Дошъл тогава от Рим, от изток (от Антиохия), епископ Тимотей да проповядва на езичниците Евангелието, а тогава в двамилионния Рим нямало и десета част християни. Той живял в дома на Силвестра година и няколко месеца, и обърнал мнозина към Христа, но затова напоследък бил хванат и затворен в тъмница. Принуждавали го да се отрече от християнската вяра, три пъти го наказвали с бич и, като на непреклонен, отсекли му главата. А Силвестъра го повикал градоначалникът и поискал от него да продаде имота, който оставил Тимотей. Като получил отговор, че Тимотей не оставил имение, градоначалникът поискал от него да се поклони на идолите, и за непослушание го заплашвал с мъки. Силвестър, като предвидял скорошната смърт на мъчителя, му отговорил с евангелските думи :“Нощес ще ти поискат душата (Лук.12,20) и заплахите ти няма да се сбъднат.“ Тогава градоначалникът заповядал да го оковат и откарат в тъмницата, а сам седнал да обедва. Като обедвал, той се задавил от рибна кост и към следнощ умрял, а Силвестър бил освободен.

Като станал на трийсет години, той бил ръкоположен за дякон от папа Мелхиад, а след смъртта на последния (в 312 година) и на епископския престол възведен. В продължение на 21 години той и с думи и с дела поучавал паството си. Той забранил на клириците да се занимават с търговия и вместо езическите имена на дните установил християнски имена. Така например първият ден на седмицата у езичниците се е наричал ден на слънцето, а св. Силвестър заповядал да го наричат ден Господен понеже в тоя ден Господ Иисус е възкръснал от мъртвите.

При него Констандин победил враговете на империята и на християнството и дарувал свобода на Църквата. След като обърнал мнозина езичници и евреи в Христа, свети Силвестър умрял в 335 година.“

Така е разказано житието на свети Силвестър в изданието „Жития на светиите“ от 1930 година, което е издадено от Софийското епархийско свещеническо братство. Цена-200 лева. Днес е денят на свети Силвестър.

Всички сме наясно, че годината, която изтече, беше много съществена за България. Социалните процеси бяха много динамични. Най-вече движенията вътре в политическата класа създадоха енергията, която продължава да генерира най-много внимание.

Минахме през силни премеждия. Като че ли стигнахме все пак до степен на стабилизация, която върши работа. Сега сме в по-оперативен период. Мисля, че точната дума е тъкмо оперативен,тъй като има някакво видимо съгласие да се работи заедно. Затова според мен най-важното и най-доброто за нашето съвместно съществуване е получилото се разбиване на нещо, в което някои се опитваха да ни убедят. Имам предвид натрапваната представа за това, че социумът ни е разполовен, даже разнищен.

Не ми се иска да правя политически анализи или ретроспекции на втория ден от новата година. Иска ми се да поговоря за любовта към ближния, за егоизма, за студа, не само навън, а и за онзи, които сковава сърцето, или пък да напиша някой разказ.. но нищо няма да пиша повече.

Днес е денят на свети Силвестър.

Бъдете живи и здрави!