Разговор с Дени Омерагич от македонското авангардно джаз трио „Светлост“, чието турне тази седмица минава и през Русе и София
„Светлост“ са институция на македонската джаз сцена. Отскоро (съществувайки официално едва от 2019 г.), но с цялата си тежест и безкомпромисност. Тримата музиканти – Дени Омерагич (контрабас, баскитара, баритонова китара), Нинослав Спировски (тенор саксофон, кларинет) и Кристиян Новковски (барабани) – са от поколението, родено през 90-те, което донякъде предопределя и креативната еклектичност на вкусовете, познанията и идеите, които съчетават. Имат опит във всякакви групи на богатата и разнолика македонска сцена през последните две десетилетия, и то далеч не само в областта на джаза. Едно уточнение – говорим за този джаз, чиито корени са по-скоро в пост-хардкора, отколкото в би бопа и суинга. Тоест – от кръвната група на Матс Густафсон, Петер Брьоцман, Кен Вандермарк, разбира се, с целия фундамент отдолу – Албърт Айлер, Орнет Колман, ICP Orchestra, Сън Ра, но наравно с тях и Fugazi, Husker Du, Стив Албини, The Ex, Gang Of Four, Stooges, които не свирят… точно джаз. Това са само ориентири – естествено, че картината е дори още по-пъстра и разнообразна.
Подобно на динамиката между триото Fire! на шведския саксофонист Матс Густафсон и по-разширената формация на същия проект (Fire! Orchestra) и „Светлост“ си имат своя аморфен над 20-членен оркестър Odron Ritual Orchestra, а в рамките на създадения от Мирко Попов и Владан Дробицки лейбъл PMG Jazz музикантите от триото участват в множество други конфигурации и формации, като последната мащабна такава е Macedonian Free Society. Стоят изключително убедително както в големи концертни зали като Македонската опера и балет, така и в алтернативни пространства като мазета или движещи се автобуси.
Източноевропейското турне, на което пътува групата в момента, е по инициатива на живеещия в Будапеща турски барабанист, продуцент и визионер на ъндърграунда Ъшък Саръхан и неговия лейбъл Inverted Spectrum Records. На това турне заедно с триото е и още един артист от семейството на PMG Jazz – Глигор Кондовски, който е цигулар, ембиънт композитор (и импровизатор) и фотограф и ще се включи както със своя откриваща 20-минутна програма, така и импровизирайки със самите „Светлост“. На софийския концерт в четвъртък ще участва и дуото Feedbacker на пост-пънк поета и революционер Иван Шентов от българска страна. Новият албум на „Светлост“, който ще бъде представен в Русе и София, е размисъл за времето, пространството и нашето място между измеренията и носи името „Всичко беше както е било преди минута“. Две от четирите пиеси в него са посветени на паметта на двама ключови артисти и личности от македонската сцена, които имаха и имат и много приятели в България – Милияна Ленак и Мирко Попов. А ние разговаряме с басиста и създател на „Светлост“ Дени Омерагич.
Нека започнем историята от началото, както е казал Дилън Томас.
Надявам се да не досадя с тази дълга история… Тя започва малко преди „Светлост“, през 2013г. в една друга формация – Fighting Windmills, в която бяхме и двамата със саксофониста и кларинетист на „Светлост“ Нинослав Спировски. Там беше и китаристът Филип Букршлиев (познат у нас от Taxi Consilium, б.а.). С тази група в рамките на пет години записахме три самостоятелни албума и един съвместен със Sethstat, добре познатата джаз група. Последният ни концерт с Fighting Windmills беше през август 2018 г., а в същата година тримата с Нино и Филип Букршлиев записахме албума Odron („свлачище“, „срутище“ на македонски, б.а.), който като музика е малко по-различен от Fighting Windmills и е много по-близък до това, което днес правим със „Светлост“. Този албум даде и името на по-разширената формация – „Светлост & Odron Ritual Orchestra“. Междувременно концепцията за триото „Светлост“ аз, Нино и барабаниста ни Кристиян Новковски вече я развивахме от няколко години, но точно тогава – през 2017–2018 – започнахме по-активно да създаваме музика заедно. Нещата се застъпиха и когато с Fighting Windmills преустановихме активна работа за неопределено време, започнахме по-активно да работим със „Светлост“. През първите 2–3 години се извъртяха може би повече от 20 музиканти в състава на „Светлост & Odron Ritual Orchestra“. Работехме бавно и полека по музиката и първият ни албум, едноименният, излезе през септември 2019 г. Още тогава решихме да структурираме нещата така – триото „Светлост“ ще е ядрото – тези трима души, които пишат музиката и могат да си съществуват като отделна единица, а Odron Ritual Orchestra ще е големият оркестър, който ще интерпретира музиката, написана от „Светлост“. Odron Ritual Orchestra всъщност е само една от формите на тази музика. А темите, написани от нас като „Светлост“, имат повече варианти, изсвирени в различни конфигурации. И можем да го обобщим така – темите са същите, но музиката винаги е различна – в зависимост от това кой я свири.
С теб се запознахме точно в първата година на пандемията, когато беше много голямо предизвикателство да наблъскаш в малка репетиционна над 20 души… Как се справяхте тогава?
А, ние не репетираме, така че този проблем беше елиминиран още по онова време. По принцип работим с музиканти, които нямат нужда от много репетиции. А когато репетираме преди запис или преди концерт, то е само за да минем през написаните теми, които траят не повече от 3–4 минути всяка – нещо, което всеки музикант може да си го репетира и в къщи. Темите са написани от мен и Нино, но те служат повече за указания, а не за ограничаване на музикантите в дадена партитура. Ние не казваме „сега тук имаш соло 3 такта, 5 такта, 16 такта и т.н.“, а даваме на музикантите свобода на изразяване. Пиесите ни имат много и различни форми през годините. С развитието на технологиите човек може и да проследи това развитие в Youtube, Bandcamp, Soundcloud и други онлайн платформи – и виждаш, че различните музиканти реагират на музиката по свой начин в зависимост от момента, в който са я изсвирили, от мястото, от собственото си усещане за нея и т.н. Репетициите всякога са добре дошли, но те са повече за създаване на приятелска и творческа атмосфера, а не са чак толкова необходими от технически аспект. Когато даваме на някого да играе, то трябва да му дадем и свободата да го прави и това е най-важното в този оркестър. Не каним музиканти, които нямат своя идентичност и характерен начин на изразяване. Никога не сме взимали някого само защото е много добър технически и ще изсвири перфектно дадената написана тема. Темите ще бъдат изсвирени с него или без него, по-важно ни е друго. В Odron Ritual Orchestra има музиканти със и без музикално образование, такива, които знаят да четат ноти, и такива, които не знаят, такива, които са свирили импровизирана музика, и такива, които никога не са… Имаме хора, завършили класическа музика, имаме брас музиканти от Македонската опера, а имаме и музиканти, които свирят по кръчми, без това обижда някого… Няма значение от коя област на музиката идва даденият член на оркестъра – ако той разбира и харесва музиката, която свирим, и на мен ми допада това, което той прави като музикант, а и ентусиазмът му, той е добре дошъл в състава на Odron.
На македонската джаз сцена можем да кажем, че наистина има приемственост – ето, тук знаково е и приятелството на „Светлост“ с формацията Sethstat, която е първата подобна авангардна джаз група от 90-те в Македония, изключително активна и до днес. Освен че техният тромбонист Владан Дробицки е главен продуцент на лейбъла PMG Jazz, за който и вие записвате, и свири с още няколко музиканти от групата в Odron Ritual Orchestra, преплитанията на пътищата ви са много повече и на по-дълбоко ниво.
Да, със Sethstat се знаем отдавна, аз ги слушам много отпреди те въобще да знаят за мен. Преди няколко години по моя инициатива създадохме съвместния албум In C, в който Fighting Windmills и Sethstat заедно свирим произведението на Тери Райли (това е и първото издание на лейбъла PMG Jazz през 2018 г., чиято дискография вече наброява 50 албума, б.а.). След това през разни роли на всеки от нас, дали покрай издателската компания PMG Jazz, където и ние, и Sethstat взимаме активно участие, дали през фестивална и концертна дейност, непрекъснато се движим в пресичащи се кръгове. Владан е с нас още от самото начало – с триото Odron той ни записа, а за първия албум на „Светлост & Odron Ritual Orchestra“ работеше по смесването на записите, а и свиреше в самия албум… Приятели сме освен това и сме някак част от една по-голяма общност на музиканти в Скопие, които се интересуват от импровизирана музика. Чудесно е да имаш такъв голям избор на музиканти, които да можеш да каниш за различните си проекти. Хубавото е, че тази група от музиканти само расте и расте и за различни случаи имаме наистина голямо разнообразие от варианти кого да поканим… От многото музиканти, свирили в „Светлост & Odron Ritual Orchestra“, най-възрастният е китаристът Боян Иванов, който е роден през 1958 г., а най-младата – тромбонистката Бисера Базер – е родена в средата на 90-те, така че виждаш, имаме ако не 50, то поне 40 години разлика между някои от музикантите, с които работим. И всякога, когато открием някой нов, независимо дали е по-млад, или по-стар, ако има интерес към това, което правим като музика, това винаги ни вдъхновява. Особено работата с млади и гладни за музика хора.
Скопие е град на контрастите, но що се отнася до креативна музика, джаз, пост-пънк и т.н., сцената винаги е била много богата. Какво е Скопие за теб като място за създаване на музика?
Не е важно мястото, а хората. Аз затова съм толкова въодушевен, че тази широка група от музиканти, за които говоря, расте буквално с всеки следващ ден… Добре, преувеличавам, не всеки ден, но на всеки няколко месеца се появяват нови хора, които носят този заряд и ентусиазъм, или такива, които ние ще забележим и ще поканим – не само за този оркестър, но и в други оркестри и други групи… Още в самото начало, в първата активна за „Светлост“ година – 2019, аз и Нино преминахме през още няколко подобни креативни проекта, а през лятото на същата година в Скопие имаше една такава, да кажем, неформална музикална резиденция на 2–3 локации в града, през която се извъртяхме близо 20 групи с фокус върху авторска, креативна или изцяло импровизирана музика. Така че – опитваме се да създадем среда, в която на нас да ни е удобно да работим на тази сцена с този ограничен брой музиканти, които познаваме, и със съответните ограничения на града и сцената. А дали това, което се създава, е креативно, зависи единствено от самите музиканти. Иначе, що се отнася до импулса и процеса, всичко може да те вдъхнови – нов човек, появил се в групата, концерт, който си слушал, картина някоя… да си кажеш: „Ей, това е чудесна обложка за албум, хайде да видим как би звучал този албум“.
Ако трябва да говорим с имена, имате си и съответните стожери на тази креативна ъндърграунд култура…
Да, не можеш да имаш сцена, ако нямаш добра инфраструктура. Ето, Младежкият културен център със залите, с фестивалите, където да представяш изкуството си (към днешна дата, за жалост, поставен почти на трупчета от новата власт, б.а.), независимото радио „Канал 103“, което подкрепя и излъчва тази музика… „Канал 103“ предлага един пънкарски подход към популяризирането на добрата музика и цялостно е част от това, което ние създаваме. И ако ме питаш защо слушам такава музика, как съм стигнал въобще до съвременната креативна музика, до авангардния джаз – … е, точно благодарение на „Канал 103“ (пример за независима медия, излъчваща от „нелегално завзето“ преди повече от 30 години студио с апаратна в сградата на Македонската телевизия, но с признат статут на обществена медия, радио, образовало цели поколения слушатели, и вечно под заплахата от унищожение от страна на държавата, б.а.)… През „Канал 103“ са минали много хора, които по-късно са създали най-разпознаваемите издателства за независима музика в Македония – PMG, „Шарла“, „Ако никой не свири“, „50 60“… От същата инфраструктура е част и Скопският джаз фестивал.
„Светлост“ свирят в Русе довечера (сряда, 4 декември) в Художествената галерия от 19 часа – концерт, организиран съвместно от художничката Ина Валентинова и „Аларма Пънк Джаз“. А на следващия ден (четвъртък, 5 декември) са в Клуб „Паве“ под Столична библиотека с отваряне на вратите в 20 часа и начало на концерта – 21.30. И за двата концерта билети могат да бъдат купени на каса на EasyPay или онлайн в системата на EpayGo – https://epaygo.bg/7472408041 (Русе) и https://epaygo.bg/2079480295 (София). Цялата дискография на лейбъла PMG Jazz можете да преслушате тук: https://pmgjazz.bandcamp.com.
