0
587

Светлина и свобода

Откъс от изданието на „Рива“, преводът е на Або

Томас Джеферсън, портрет на Р. Пил

Томас Джеферсън (1743–1826) е третият президент на САЩ (1801–1809), автор на Декларацията за независимост (4 юли 1776 г.), един от бащите на нацията 

Ерик Питърсън, съставител на тази книга, изпитва силно увлечение по личността и делото на Томас Джеферсън. Когато негов приятел разпалва наново тази негова страст, той се сдобива с едно от най-пълните издания с документи на третия президент на САЩ. Поставя си за цел да прочете задълбочено над десетте хиляди документа, като открои най-същностното така, че идеите и мъдростта на Джеферсън да достигнат до възможно най-широк кръг от читатели.

Този сборник е съставен изцяло от цитати на Томас Джеферсън, подбрани от огромния брой негови речи, обръщения, записки, доклади, законопроекти и писма и подредени по теми – от вярата, щастието, личното усъвършенстване, здравето, патриотизма, любовта до молитвата за мир, свободата и светлината.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Томас Джеферсън е основният глас сред великите патриоти, утвърдили успеха на Американската революция, и водачът, на когото мнозинството се доверявало за изразяването на националните ни идеали, особено във времена на изпитания и преход. Неговата Декларация за независимост на Съединените американски щати, Статутът за религиозна свобода във Вирджиния и първото му встъпително слово категорично може да бъдат наредени сред най-силните, най-възхитителните и най-вдъхновяващите съчинения. Под стабилното ръководство на Джеферсън въжделението за революция се превърнало в непреходна реалност на континенталната република, основана на принципите на Просвещението… 

Достойнствата на Томас Джеферсън като писател били мощно оръдие в обществените борби. Нееднократно доказвал моралното превъзходство на възгледите си чрез завладяващи писания, изразяващи желанията и чувствата на американския народ толкова успешно, че недвусмислено слагали край на дебатите. След смъртта му на 4 юли 1826 г. неговият политически завет включвал огромно количество документи, които бил написал по времето на своите шест избираеми и три назначаеми обществени длъжности (делегат в Континенталния конгрес, щатски депутат във Вирджиния, губернатор на Вирджиния, федерален депутат, посланик във Франция, държавен секретар, вицепрезидент и президент на САЩ и ректор на Университета на Вирджиния). Сред тях има речи, официална кореспонденция, доклади, закони, памфлети, наблюдения, отговори, пътеписи, биографични бележки и множество други записки.

Джеферсън също така завещал на семейството си – и в крайна сметка – на света, обемна колекция от лична кореспонденция, винаги задълбочена и често проницателна. С характерната си дисциплина и предвидливост той копирал и съхранил близо двайсет хиляди писма, използвайки находчиви нововъведения, които му доставяли огромна наслада. Общувал с роднини, приятели, колеги и дори с непознати, неспособен да откаже отговор на постоянния наплив от техни писма. Понеже постоянно бил зает с обществена дейност, единствената книга, която написал, била „Записки за Вирджиния“ – завладяващо и широкообхватно описание на различни аспекти на родния му щат, изпълнено с наблюдения за човешкия възход.

Малко след като един приятел наново разпали детинското ми прехласване по Джеферсън, имах късмета да се сдобия с доста пълен сбор на творбите му – непокътнато издание на „Липскоум и Берг“, отпечатано в началото на ХХ век, когато обществената признателност към него се покачвала по траекторията, довела до създаването на мемориала „Джеферсън“ във Вашингтон през 1943 г. През този по-прост и по-патриотичен период към Джеферсън свободно се стичало онова, което през революционната епоха се наричало неподправено обществено одобрение. Както гражданите, така и техните лидери изразявали благодарността си за неговия принос към нацията ни безрезервно и без цензура. Внасяли лепти, за да откупят дома му в Монтичело от частни собственици, и редовно изнасяли речи, изпълнени с почит относно управлението и постиженията му. Трудно може човек да прочете пълните съчинения на Джеферсън, без да бъде поразен от възвишената му перспектива и да почувства признателност към живота и делото му. Докато навлизах в начина му на мислене и попивах облагородяващите му съждения, постепенно ми се изясни колко величествени са били стандартите му – за нас като човеци и за американската нация, – както и колко вдъхновяващо би било, ако в настоящия си стремеж към щастие се постараем да ги постигнем. Тази книга е моят опит да върна светлината на Томас Джеферсън в небето над САЩ…

Структурата на тази книга е вдъхновена от „Животът и ученията на Исус от Назарет, извадени дословно от Евангелията на гръцки, латински, френски и английски“ на самия Джеферсън. Според него простите факти от битието на Исус и думите му са истински ценните части от Библията. И така, отначало като вечерно занимание за седмица през първия му мандат като президент, а след оттеглянето му от служба – и като един от многото му проекти, той анализирал преводите на Евангелията от Матей, Марк, Лука и Йоан на четири езика, премахнал повторенията, подбрал и подредил откъсите в достоверен ред. Полученият кратък текст, съхраняван за лична употреба на Джеферсън, бил открит сред книжата му след неговата смърт. Печатните му издания днес носят името „Библията на Джеферсън“. Както във всичко, свързано с него, простотата и мъдростта вземат превес.

По същия начин „Светлина и свобода“ си поставя за цел да представи личната му мъдрост в сбита и полезна форма. Бърз прочит на приложените изворни бележки ще даде представа как е съставена книгата. Всяка част е съчетание от пет до трийсет и три цитата, подбрани основно от писмата на Джеферсън, както и от някои обществени документи, писани в продължение на над половин век. Следователно думите са изцяло негови. Аз просто съм ги организирал като самостоятелни текстове относно дадена добродетел или качество, така че да изпъкне вдъхновяващата им мощ. Личният характер на материала произхожда от това, че корените му са основно в кореспонденцията на Джеферсън. Успехът на моето усилие да създам гладък текст – доколкото той е постигнат, – се дължи на забележителното му постоянство в стила и във философията, изповядвана през дългия му живот.

Според една сентенция читателят предизвиква съзнанието на писателя. А съзнанието на Джеферсън извира от най-възвишените нива. Живял е не просто за важните моменти, а за вечността. Писал е не само за приятелите си приживе, а и за теб и за мен – приятелите си от идните поколения. Думите и мъдростта му са несравним завет. Томас Джеферсън е озарил пътя на световния възход към по-сияйно бъдеще. Проникновението му за светлината и свободата завинаги ще бъде съкровено вдъхновение за Америка.

„Светлина и свобода“, Ерик Питърсън, превод Або, издателство „Рива“,2022 г.

ВЯРА

Величай Бог…

Винаги съм смятал религията за отношение единствено между Бога и разума, за което сме отговорни пред Него, а не пред свещениците. Никога не съм оповестявал своята религия, не съм се интересувал от чуждата, нито съм се опитвал да променям вероизповеданието на другиго. Съдя за вярата на човека по битието му, защото тя трябва да се преценява според действията, а не според думите – така следва и светът да съди мен.

Дотук съм спазвал напътствията на онова късче разум, което Той е сметнал за необходимо да ми отреди. Следвал съм го неотменно във всички важни моменти, поне доколкото да не изпадна в смут; а ако в някои незначителни случаи съм се отклонявал от указанията му, се уповавам на Онзи, който ни е създал такива, знаейки, че не е целял да бъдем винаги безгрешни.

Стойността на вярата и труда ще бъде измерена според тежината си върху везната на вечната справедливост пред Божия съд. Ако никое действие, за което злата воля би могла да измисли престъпно основание, не бива да се смята за добродетелно, то добродетелта никога не е съществувала – дори в живота на самия ни Спасител. Но Той ни учи да съдим дървото според плодовете, а основанията да оставим на Него, който единствен може да проникне в тях. Има само един Бог и той е съвършен. В бъдещето ще има време на отплати и възмездия. Да обичаш Бога и ближния, както себе си, е същината на религията.

Без претенция за тази находка, смятам, че когато погледнем Вселената – с всеобщите ѝ и особените ѝ черти, – е невъзможно човешкият ум да не достигне до убеждението за замисъл, ненадминато умение и безгранична мощ във всеки атом от състава ѝ. Движението на небесните тела, толкова изящно обуздани в хода си от центробежните и центростремителните сили; строежът на самата ни Земя с разпределението на суша, вода и въздух; животинските и растителните тела, изследвани в най-малки подробности; насекомите – частици живот, а така съвършено изградени, както човекът или мамутът; минералите, зараждането и употребата им… невъзможно е, казвам аз, човек да не повярва, че във всичко това има замисъл, причина и следствие, чак до първичното основание; че има съзидател на всички материални и механични неща, техен пазител и ръководител както в сегашната им форма, така и след прераждането им в нови и различни форми.

След големи беди имам навика да търся доброто, което може да възникне от тях за наша утеха, понеже Божията воля тъй е устроила света, щото много от злините да са средства за пораждане на благо. Не сме в свят, независим от законите и могъществото на висш разум. Усилията ни са в ръцете Му и се напътстват от тях; а ползата им Той ще донесе в удобен Нему момент.

Следващата ни среща трябва да бъде в страна, която вече не ни е твърде далечна. За това пътуване не ще са ни нужни ни злато и сребро в кесията, ни дисаги, ни палта, ни стихове, а осъществяването му не е по-лесно, отколкото е приятно приготовлението. Няма по-добро доказателство за това, че Съществото, което цари над света, е изначално благонамерено.

Величай Бог; почитай родителите си и се грижи за тях; обичай ближния като себе си, а страната си – повече от самия живот. Бъди справедлив; бъди неподправен; не хленчи против Божията воля – битието, в което си встъпил, няма да е вечно, нито безкрайно блажено.

ЩАСТИЕ

Да услужвам с всичко, що е по силите ми… 

Бъди усърден в учението, упражнявай се за здраве и бъди силно добродетелен. Здравето, учението и добродетелта ще ти осигурят щастие; ще ти подарят мирно съзнание, съкровено самоуважение и обществена чест. Отвъд тях имаме само първични нужди, а те лесно се задоволяват.

Щастието е целта на живота, добродетелта е основата на щастието, а ползата е мерилото за добродетел. Както казват влъхвите, ако мъдрецът е блажен, то той трябва да е и благодеятел – защото без добрина не може да има отрада. Увлекателните занимания са съществени за добруването. Всъщност цялото изкуство на щастието се свежда до умението да си намериш занятие. Ум, който винаги работи, е винаги радостен. Това е истинската тайна, великото предписание на блаженството. Само бездейните са клети. Дарителят на живота го е дарил за щастие, а не за окаяност.

Създателят е завещал всекиму вродени и неотменни права – сред тях са животът, свободата и стремежът към щастие. Смятам, че Бог не е орисал за съвършено блаженство която и да е от тварите си на този свят; но и непоколебимо вярвам, че ни е дарил със силата да го доближим, доколкото съумеем.

Нищо не ме прави така щастлив, както да услужвам с всичко, що е по силите ми – каквото и да е то. Някои умове се задоволяват с почести и длъжности, ала в тях аз виждам само завист и неприязън. Достатъчно е да ги имаш, за да си дадеш сметка колко малко допринасят към щастието – и колко пагубни са за него всъщност. Доблестта, безпристрастието и добротата са незаменими, за да спечелим уважението и доверието на онези, с които живеем и от чието благоговение зависи блаженството ни.

Да подхранваш нужното чувство за равноправие между хората, когато боравят със собствените си способности, осъществяват собственото си трудолюбие и получават уважението и доверието на съгражданите си, заслужени не по рождение, а според действията си и значимостта им; да си посветен в благодетелна вяра, изповядвана и упражнявана по многобройни начини, всичките изпълнени с доблест, истина, умереност, благодарност и любов към хората; да приемаш благоговейната и върховна Божия воля, която с всичките си повели доказва, че лелее щастието на човека тук и блаженството му в отвъдното – сред всички тези благословии какво повече е нужно, за да бъдем благоденствен и щастлив народ?

Приехме конституция, която – макар нито аз, нито ти да смятаме за съвършена – смятаме за способна да направи сънародниците ни най-щастливите и сигурни хора, над които е гряло слънцето. Единствената уместна цел на правителството като институция е да осигури възможно най-голямата доза щастие за хората под опеката си.

Колко скоро човешкият труд би сторил от земята рай, ако не бяха лошото управление и изместването на човешките усилия от същинското им предназначение – щастието на личността – към честолюбивите стремления на царе, аристократи и свещеници! Ако съумеем да попречим на правителството да пилее човешкия труд под предлог, че се грижи за хората, те ще бъдат щастливи. Нашият ред отмина – служихме почтено и предадохме в ръцете на наследниците си състояние на блаженство, което никой народ досега не е имал.

Ако в оттеглянето си към скромната позиция на цивилна личност бъда съпътстван от уважението и одобрението на съгражданите си, то нито трофеите, добити чрез кървава стомана, нито опърпаните знамена от полето с палатките ще извикат завист у мен. Грижата за човешкия живот и щастие – а не опустошението им – е първият и единствен уместен идеал на доброто правителство. Ние желаем добруването и възхода на всеки народ.

Ще ми донесе върховно щастие (и цялото ми семейство се включва в отправянето на поканата), ако след съвещание със собствената си съвест и удобство останеш в Монтичело толкова дълго, колкото времето ти позволи. Ежедневието ни ти е познато. За да създадем уют на приятелите си, предоставяме своя, като се отдаваме на нужните делнични занятия и се наслаждаваме на компанията им в обичайното за обществото време. Невъзможна ли е надеждата, че тази неизследвана земя може да те съблазни да заживееш тук, като те снабди със средства, с които да си съградиш име на основата на щастието, вместо на бедствията на човешката същност?

Не съм щастлив на друго място, нито в друго общество; и всичките ми желания свършват, където се надявам да свършат дните ми – в Монтичело. Бог да ти изпрати избавление, благ изход от всяко страдание (лично или споделено), както и дълголетие, крепко здраве и приятели, толкова привързани, колкото и предани. Искрено умолявам небесата личното ти благоденствие дълго да бъде част от общия възход на велик, свободен и щастлив народ. Вярата, която така откровено изповядваш, повелява, че ще се срещнем отново – а всички сме живели така, щото да бъдем сигурни, че ще е всред блаженство.