0
716

Светлините на фестивала

ХVІІІ Световен фестивал на анимационния филм, град Варна, 2022 година

Завърши ХVІІІ Световен фестивал на анимационния филм. Създаден през 1979 г., фестивалът е спрян след 1989 г. През 2011 г. големият български аниматор проф. Анри Кулев с невъобразими усилия възстанови съществуването му. Анри Кулев е сред хората, които впечатляват със своята работоспособност. Той е неуморим и всяко издание на фестивала се дължи на огромния му труд, както и на неговия екип, в който има много студенти от Нов български университет. Така че фестивалът – това е Анри, разбира се, и филмите, които се показват. Всеки, който познава Анри, знае че той влага огромна енергия в поддържането на този световен форум. В България това е най-престижният филмов фестивал. Може би има още два, най-много три толкова значителни фестивала на анимационното кино по света. Историята на фестивала е важна, но личният престиж на проф. Анри Кулев е също от огромно значение, когато става дума за нивото на този форум. Помагат му Министерството на културата, Националният филмов център, дирекция „Култура“ на община Варна и Нов български университет. А самият фестивал е възможност да се видят, сравнят и оценят най-новите тенденции в световното анимационно кино и това е неоценимо.

Тази година (както почти всяка) бяха показани към 100 филма, разделени в отделни секции. Много важна характеристика е, че Световният фестивал на анимационния филм във Варна предлага и забележителни съпътстващи събития. Във фоайето на Фестивалния културен център във Варна бяха експонирани три изложби – на анимационни рисунки от цял свят; плакати на Иван Веселинов и пластики на Вера Донева. Показани бяха филмови панорами на Нов български университет, Апостол Стоянов, Витко Боянов, Вера Донева, Иван Веселинов, индийска анимация и творби на Педро Серазина, който е член на международното жури.

Кадър от „Боклукчията“

Пластиките на Вера Донева са изящни, деликатни като самата нея, забележителни като творчески импулс и изпълнение. Години наред тя събира камъчета от морския бряг край Балчик и с невероятна фантазия ги доизвайва и рисува. Получават се вълшебни фигурки, които трогват, умиляват и възхищават. Всяка фигурка има свой типаж, настроение и уникално излъчване. Дори бих казал характер… Тъжно е, че Вера не е сред нас, но пластиките ѝ радват и утешават.

Плакатите на Иван Веселинов върнаха всички ни към времето на прегледа на анимационния филм в Толбухин и напомниха за таланта на големия аниматор, плакатист, художник, който става на 90 години. Изложбата разкри как минава времето, а изкуството остава – за радост на всички.

От години Карин Миралес, проф. д-р Радост Нейкова, както и студенти от НБУ провеждат изключително интересна и много полезна анимационна работилница за деца. Повечето от децата са от миналата година и това ми напомни за думите на бащата на маркетинга Сайръс Маккормик, изречени преди близо век и половина: „Клиентът не се чака, клиентът се създава!“ Анри Кулев, Карин Миралес, Радост Нейкова, Йоанна Атанасова и Десислава Господинова правят точно това – те създават бъдещи аниматори, но дори и не всички да се посветят на анимационното кино, те ще бъдат бъдещи зрители с разбиране към това кино и изградена култура. Напълно убеден съм, че едно от най-трудните неща е да създадеш школа. Екипът на Анри Кулев обикаля страната и прави такива работилници в различни градове. Изключителната школа по анимация на проф. Кулев в Нов български университет е ярко доказателство за неговите способности, енергия, посветеност на младите в тяхното навлизане в изкуството.

Кадър от филма „Звяр“

Тази година международното жури награди следните филми:

„Звяр“, чилийският късометражен филм на режисьора Уго Коварубиас спечели Гран При.

Международното жури определи за най-добър пълнометражен филм бразилската лента „Боб Спит: Ние не харесваме хора“ на Сезар Кабрал.

Голямата награда за български пълнометражен анимационен филм отиде при „Флорентинска нощ“ на режисьора Сотир Гелев.

Сред студентската селекция журито избра филма „Мокро“ с екип от петима френски режисьори, а сред детските заглавия най-високо бе оценен „Кралицата на лисиците“ на Марина Росет от Швейцария.

Специални грамоти от фестивала получиха португалските късометражни филми „Връзка“ на Александра Рамиреш и „Боклукчията“ на Лаура Гонсалвеш, студентската лента „Момиче във водата“ от Тайван и детският филм „Черна пързалка“ от Израел.

„Стоножката“ на Вера Иванова беше отличен за дебют. Рядко се среща толкова забавен, малко смешен и приятен за гледане филм.

Съюзът на българските художници награди „Любовта, без която не можем“ на Господин Неделчев – Дидо. Де факто наградата бе определена от гилдия „Критика“. Според мен филмът е много поетичен,  на моменти дори жесток и е събитие в програмата на фестивала.

„Война“

При връчване на наградите дъщерята Николай Тодоров, големия български аниматор и близък творец с Анри Кулев, заяви, че от следващата година фондацията на негово име ще дава годишна награда.

Голямата награда на „Звяр“ ми звучи много особено. От журито не дадоха мотиви за връчването ѝ, но споменаха, че е по документален случай. Не бих я оценил толкова високо или поне не толкова, колкото блестящия анимационен филм на Георг Швицгебел (член на журито тази година) „Горски цар“ по мотиви от Гьоте, който наградихме през 2016 г. (тогава бях член на международното жури). Швицгебел беше използвал трудната техника масло под камера и беше постигнал забележителен резултат. „Звяр“ остава за мен енигматичен филм. Не става ясно каква е жената (главен персонаж), но има индикации, че е доносник на тайните служби. А в Чили времето на Пиночет все още е колективна травма…

Навремето един от известните гости на фестивала бе казал, че магията на анимационното кино е да създава действителност, която не съществува. Убеден съм, че темата за доносничеството и пречупването на съдби е важна, но също така е важно хората и постъпките им да се назовават с истинските имена, със средствата на документалното кино, а не да остават анонимни, скрити зад някакви кукли.

Много важната награда на критиката бе присъдена на португалката Лаура Гонсалвеш за филма ѝ „Боклукчията“. Това е филм за поетиката на социалното дъно и за щастието, когато си озарен от вътрешна светлина и си способен да се радваш на всеки ден от живота и на всяко нещо, което намериш. Щастието идва от способността да се зарадваш на това, което имаш, а не от завистта по това, което притежават другите – ни напомня този филм…

„Флорентинска нощ“

„Флорентинска нощ“ на братята Сотир и Пенко Гелеви по мотиви от Хайнрих Хайне и Жерар дьо Нервал получи наградата за български пълнометражен филм. Много сдържан и същевременно елегантен, той разказва за голямата любов на двама млади, която преодолява не само установени традиции, но дори на пръв поглед невъзможни бариери. В случая изпитанието пред тях е от сферата на музиката. Поуката е много важна – не настоявайте децата ви да правят това, което вие искате, а ги оставете свободно да се развиват.

„Война“ на Димитър Димитров е антивоенен филм със силен патос, но имената на двамата герои се разчитат твърде буквално и за мен това олекотява посланието. Въпреки това контекста на руската инвазия в Украйна е мощен мотив на този филм да се обърне специално внимание, а и проблемът за войната винаги е бил перманентна заплаха за цивилизацията.

Светлините угаснаха, фестивалът бе закрит и проф. Анри Кулев замина за София за премиерата на своя блестящ пълнометражен филм „Меко казано“ по Валери Петров.

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).