След серията световни премиери на съвременни български творби Пламен Бейков, директор на Русенската опера, отново отправя предизвикателство към публиката. То е естествено продължение на историческите културни традиции на Русе и неговия оперен театър – музикално-сценични творби на български композитори и либретисти да се случват за първи път именно тук.
На 22 октомври 2023 г. в Доходното здание Държавна опера – Русе представя „Полихедрон“, произведение, наречено от авторката му Нева Кръстева dramma per musica. Сюжетът на творбата, определен от либретото на д-р Александър Александров, разработва мита за Икар. Диригент е Бистра Диляноф, режисьор – Боян Иванов, сценографията и костюмите са на Петя Боюкова, диригент на хора е Стелияна Димитрова-Хернани, а хореография е на Александър Манджуков.
Проф. Нева Кръстева: „Поетът Александър Александров ме вдъхнови с текста, който беше написал, и аз създадох музиката за „Полихедрон“, като взех определени фрагменти от неговата пиеса. Жанрът е „драма пер музика“ и произведението всъщност прилича на операта от XVII век. Музиката в „Полихедрон“ присъства в определени ключови моменти с остинатни форми като шакони, канони, сонати в бароков смисъл. Инструменталният състав е камерен – всички дървени духови инструменти, разбира се, орган, ударни инструменти и виолончело, защото то е, така да се каже, човешкият глас и изразява трагизма на човешката душа! „Полихедрон“ всъщност е трогателен разказ, в който е залегнала добре позната легенда за Икар, но тук основният мотив не е високомерието и дързостта му да полети, а бащата, който знае, че със своето майсторство може да постигне полета на детето си, което споделя неговото упование. В това произведение съм отделила специално място за българския фолклор, тъй като нашата фолклорна музика е много специална, с безкрайно ценни практики, които са действително сакрални… Много харесвам екипа, с който работя, и съм благодарна на директора на Русенската опера Пламен Бейков, че ще осъществим този проект именно тук“,
Припомняме, че проф. Кръстева беше специално поканена да представи пред русенската публика възможностите на новия дигитален орган, който Операта получи като дарение от Швейцария и който ще участва в спектакъла.
За режисьора Боян Иванов това не е първата среща с операта. Преди години по покана на Христина Ангелакова, заедно с Ангелина Гаврилова подготви изключително атрактивна и феерична постановка на операта „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, която беше представена през 2016 г. на фестивала „Моцартови празници“ в Правец. След това с Варненската опера той предприе още едно забавно сценично пътешествие, наречено „Влюбеният Моцарт“, обединило опера и импровизиран куклен театър.
„С Пламен Бейков ние сме на една вълна още от времето, когато репетирахме „Севилският бръснар“. Общуването ни през годините е било много интересно и смислено. Беше логично да продължи в някаква съвместна работа“, казва Боян Иванов. Според режисьора досегашният му опит с нищо не помага за това представление, което е почти камерна опера, но има твърде сложна организация, тъй като се предвижда да включва танцов театър и нелеки пластични задачи към хора.
„Времето никога не стига за такива продукции – продължаваме разговора с Боян Иванов. – За мен самото произведение е огромно предизвикателство – съвременна музика, с каквато не съм работил досега. Освен това отговорността е голяма, тъй като е световна премиера. Другото предизвикателство е, че операта се движи от мита за Икар, но в същото време не се случва на наративното ниво по сюжета, а е абстрактна. Замислена е като „драма пер музика“ от авторите и вероятно затова Нева Кръстева е вкарала малко текст в музикалното произведение. Така аз получих свободата от либретото да добавя текстове. Но това усложни още повече нещата, защото тези текстове би трябвало да се изпълняват от актьори, а ние нямаме такива. Затова се спрях на изразно средство, което засега няма да издам. Искам да се получи добре музикално-пластически, така че добавяме още една медия. Бях замислил да има видеомапинг, който да не действа илюстративно на ситуациите, а да дава атмосфера, среда и да помага на всичко, което ще се случи на сцената, на цялата мистика, която съществува в самата музика и в либретото. Бих определил цялата опера като голям ритуал по отлитането и последствията, които човек е готов да понесе. Разчитам много повече на въздействието на музиката, на визията, на картините – да бъде съновидение, а не да разказваме историята на Икар, която всеки знае.“
Питам го: имат ли необходимост хората да полетят? „На финала има много красиви думи: „Ако не продължим да опитваме, дори с риск да не успяваме понякога, няма да стигнем доникъде. Целият текст завършва с думите: „Често опитваме, понякога в стихове“. Това е ключът към цялото произведение, поетично, приповдигнато, без да е патетично“.
Боян Иванов е театрален режисьор, директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, но както показва биографията му, а и самият той твърди, интересуват го експериментите в операта. За театъра подготвя премиера през този месец – „Странна случка с куче през нощта“ по световния бестселър на Марк Хадън, тя е предвидена за 19 октомври.
Третият човек в екипа е авторът на текста д-р Александър Александров – сърцат, ренесансов човек, живее във Виена и непрекъснато е ангажиран с представянето на българска култура в австрийската столица. С организацията „Лилавият лебед“ той осигури възможността концерти във Виена да имат Хорът на слепите „Акад.Петко Стайнов“ и Младежката филхармония „Пионер“. От него тръгва инициативата за поставяне на паметна плоча на виенския дом на Гена Димитрова. Двамата с Нева Кръстева се познават отдавна. Работата върху творбата продължава цели две години.
Питам го какъв е смисълът на заглавието, което отпраща към триизмерната фигура многостен, или още полиедър – затворена повърхнина, съставена от краен брой равнинни многоъгълници. „Полихедронът е фигура, която използват много творци в изкуството си. Откриваме го в картини на големи художници, той се свързва с въздуха, което ме отведе към мита за Дедал. Разказвам историята на едно семейство – баща, майка и дете. Митът за Дедал занимава писателите от древността. Среща се при Софокъл, Омир и Аристофан.“
Гостуващите изпълнители са Апостол Миленков, който ще се превъплъти в Дедал, и Дмитрий Каплински – Икар. Останалите роли са поверени на певци от Русенската опера – Глория Пенчева като Навкрате, майката на Икар; Мария-Магдалена Брегова – Орфеевата певица; Анна Чулкова – Небесното същество, Андрей Митев ще бъде детето вестител. Специални задачи ще имат хорът и балетът, както и Русенската детска опера.
Завършвам анонса с откъс от краткия синопсис на операта: „Само душата може да почувства цветовете на дъгата, защото на това са я научили очите, които дори могат да видят разноцветието на светлината през сълзите“.