На 7 юли православната ни църква чества паметта на светата великомъченица Неделя. Тя била дете на благочестиви християни, които дълго време били бездетни. Живеели в областта на Никомедия по времето на Диоклециан и Максимиан. По молитвите им Бог ги дарил с чедо, което израснало красива девойка. Желаейки да запази целомъдрието си, Кириаки – Неделя отклонила предложенията за брак на мнозина. Казвала, че е сгодена за Христа Господа. В обидата и озлоблението си един от тези момци съобщил на император Диоклециан, че тя и семейството й са ревностни християни. Императорът подложил на мъчения родителите на светицата и ги заточил в град Мелетин, а нея предал на своя зет Максимиан, за да я съди той.
Свети Евтимий Търновски е автор на едно от житията на света Неделя. Точно той решава да преведе на славянски името Кириаки като Неделя. Преданието е съхранило и разказа за това как по време на жестоките мъчения великомъченицата се обърнала към един от своите мъчители, дукса Аполоний, с думите: „В огън ли ще ме хвърлиш, имам примера на трите момци; на зверове ли ще ме хвърлиш, имам примера на Даниила; в море ли ще ме хвърлиш, имам примера на пророк Иона; с меч ли ще ме посечеш, ще си спомня за свети Предтеча. Живот за мене е да умра за Христа.“ („Жития на светиите“, Хр. Попов, София, 1930 г.).
Позовавайки се на Писанието, мъченицата привежда примери за люде, животът на които е съхранен и спасен по чуден начин от Господа Бога. Но заедно с това тези люде са били готови да умрат с вяра в истинния Бог, защото са знаели, че тази смърт означава раждане за друг живот, вечния. „Имам примера на пророк Иона“, казва великомъченицата, като явно има предвид чудното избавление на старозаветния пророк от дълбините на морето и трите денонощия, прекарани от Иона в утробата на морското чудовище, преди то да го изхвърли на сушата. Дори и захвърлен в бездната на океана, вярващият в истинния Бог може да бъде спасен и да оцелее, ако Господ пожелае това, защото за него няма нищо невъзможно. Това показва историята на Иона и това иска да каже велокомъченицата на Аполоний. Но не само това. Защото този библейски разказ има и своя дълбок символен смисъл, който е именно пророческият. Пропадането на Иона в морската бездна е слизането в ада, гибелта на душата за вечността, смъртта като максимално отдалечаване от лицето на Бог и от истинския живот поради греховност и осъждане:
„Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.
И рекох: отхвърлен съм от твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде покрита главата ми.
До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.“
Слизането на Иона в дълбините на океана и неговото завръщане оттам е историята на човечеството и на неговото спасение в Христа. Пътят на Иона надолу към непрогледния мрак и пътят му обратно нагоре – към светлината на деня, е пътят на греха и причинената от него гибел, който се обръща в победа над смъртта и става завръщане при Небесния Отец. Защото милостта Му към повярвалите в Него е безгранична.
„Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“, възкликва Иона.
Аполоний наредил да посекат с меч девойката Кириаки. Точно преди изпълнението на присъдата света Неделя се помолила и предала душата си Богу, без мечът на палача да я е докоснал дори.
Книгата на пророк Иона започва така: „И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:
“Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.
След като се опитва да побегне „от лицето Господне“ по море, Иона преживява премеждието си и бива заговорен отново от Бог, който му заповядва да иде в Ниневия.
„И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!“
„И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.“…
„И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“
„От това Иона се силно огорчи и възнегодува.“
Защото Иона все още не разбира смисъла, на онова, което Бог иска да му разкрие: че Неговата милост е безкрайна и че не ще бъде отказана на никой от покаялите се. Иона не разбира, че сам той, грехът му пред Господа, покаянието му в утробата на кита и спасението от морските дълбини приличат на покаянието и спасението на ниневийци.
Изпитвам тъга, четейки тези стихове от Писанието във време, в което край иракския град Мосул все още се водят ожесточени боеве между правителствените сили и въоръжените отряди на „Ислямска държава“. Сражения, бушували месеци наред край и в града на Тигър, до който стоят руините на Ниневия. Или по-скоро стояха. Защото стените и кулите на древния град бяха сринати от членовете на „Ислямска държава“ преди около една година, а унищожаването на културните ценности, свързани с Ниневия, започна веднага след като Мосул беше овладян от самопровъзгласилия се халифат през месец юни 2014 г. Целият свят видя впоследствие картината на багерите, които рушаха безпощадно величествените тухлени градски порти и кули на Ниневия. За да не остане в крайна сметка от древния град почти и следа. Съвременният Мосул понесе огромни щети и разрушения, жителите му дадоха десетки жертви и изживяха ужаса на безмилостната война. Онова, което Бог по великата си милост, както разказва Библията, е пощадил, човеците не пожалиха. Същите тези човеци, които не пощадиха в озлоблението си и джамията, от която провъзгласиха халифата. Храм на 850 години. Вдигнаха я във въздуха пред очите на света, който видя и това разрушение. А още през 2014 г. „Ислямска държава“ срина един друг храм в Мосул – джамията, посветена на пророк Иона.
А на него Бог беше казал: „Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“.
