Начало Галерия Светът на птицечовката
Галерия

Светът на птицечовката

Нора Голешевска
30.04.2024
674
Нено Белчев, „Вътрешният мир на птицечовката“

За визуалната семиотика на художника Нено Белчев. Неговата изложба „Вътрешният мир на птицечовката“ бе показана през април т.г. в галерия A&G Art Meeting във Варна

В изложбата си Нено Белчев показва платна и обекти, създадени през последното десетилетие, които дават основание да бъде обособен специфичен период в работа на художника. Той представя избрани творби от три различни големи цикъла, над които работи през последните години: American Dream Made in China, „Покажи ми езика си!“ и „Вътрешният мир на птицечовката“. В този смисъл изложбата предлага синтезиран разказ, обобщаващ устойчиви насоки в търсенията на визуалния артист през последните години.

Отвъд хронологичната обособеност, изложените работи чертаят завидна по размаха си география, която издава няколко смислови опозиции, удържани между различни (глобални и локални) режими на съществуване на съвременната художествена сцена, оставили белег върху работата на художника: от Лос Анджелис до с. Дъбене, от Варна до Брюксел. Визуалният разказ, създаден в контекста на тези напрежения, издава интригуващи смислови динамики, заложени в самите творби.

Селекцията в изложбата целенасочено изследва напрежението между два противостоящи си изразни режима на съвременната образност – на високата и популярната култура. Творбите умело експлоатират тенденциозно заложеното в тях вътрешното противоречие между завидна рисувателна техника и провокативна иконография, които на свой ред влизат в неочаквани и многопластови взаимоотношения помежду си. Доколкото това напрежение съдържа в себе си целенасочена провокация, изображенията действат по реторически модел – тласкайки зрителя към индивидуална интерпретация.

Зооморфната алюзия в заглавието далеч не е чужда на работата на визуалния артист с множествено творческо амплоа. В художествения си манифест „Изкуството не е лъжица за всяка уста“ (2021–2022 г.) от поредицата „Покажи ми езика си!“ Нено Белчев експериментира с четири свои зооморфни персонификации, играещи ролята на негово Алтер его (заядливия кон, балансираната панда, наивното куче и сприхавия котарак), превръщайки ги в главни действащи лица в своя графичен роман. За пръв път обаче Нено Белчев въвлича в художествения си свят птицечовката – чудноват вид, който в концепцията на художника предизвиква не само общоприетия познавателен модел за природата и видовете, а и установената картина за света (на изкуството). Ако по повод на изложбата перифразираме известната теза на Умберто Еко, че „птицечовката не е безобразна, а чудесна и чудодейна, ако искаме да проверим по нея теорията на познанието“, то перифразата би звучала по следния начин: „птицечовката не е безобразна, а чудесна, ако искаме да проверим по нея теорията на образа“.

Нено Белчев, „Вътрешният мир на птицечовката“

Мислени в подобна перспектива, работите на Нено Белчев, изложени в галерия A&G Art Meeting, не залагат на бързи рекламни или ПР трикове, а работят със сложни семиотични отношения, чийто потенциал крие редица изкушения за изследователите в полето на визуалната култура и историята на изкуството. Не би било прекалено да се твърди, че на практика „Вътрешният мир на птицечовката“ задава поредица от образцови импресии по визуална семиотика, които задвижват образа на различни нива. Сложните семиотични режими са генерирани от цветове, форми и текст на четири езика, разпознаваеми политически символи и образци от историята на изкуството, които действат като провокации към рефлексия. 

Особено любопитно за подхода на Нено Белчев е, че приеманото за аксиоматично в постмодерната теория и практика размиване на опозицията висока-ниска култура не изглежда дадено веднъж завинаги. То по-скоро е заложено и се удържа сингуларно във всяка отделна работа. Редом с художествено реинтерпретирани всекидневни обекти и минималистична скулптура, изложбата на Белчев среща образни подходи на комикса, живописта и йероглифното писмо, дигиталния принт и социалните медии, разпознаваема постмодерна иконография с реминисценции от художественото наследство на Ренесанса, през авангарда, та чак до образци на съвременното изкуство. В някои от работите е проследим диалогът на художника с творби на Пабло Пикасо, Рене Магрит или Деймиън Хърст.

Всичко това прави образните светове на Нено Белчев не просто апликация на една или друга идея, а самостоятелни изразни явления, способни да породят смисъл независимо от вербалния език, на основата на логиката и изразните възможности на използваните от художника визуални средства и взаимодействията, в които те биват въвлечени. Чрез този еманципативен ход на образността се разкрива политическата същност, властта на самия образ.

Нено Белчев, „Вътрешният мир на птицечовката“

Така генерираният сблъсък между високия и популярния спектър на визуалната култура е не само изключително находчив, но и особено продуктивен. Например чрез работата върху мема като широко разпространена съвременна форма на репрезентация Нено Белчев извършва своеобразна деконструкция на портрета, мислен като един от основните изразни модели на модерността. Профилите в платната на художника очертават ясни силуети, зад които обаче прозират недотам твърди социални идентичности, персонажи, които като че ли се изплъзват от диктата на Аза и съзнанието, разтваряйки се в своите мисли и фантазии, подсказващи динамиката на един крехък и нестабилен вътрешен мир. 

Улавяйки изплезения жест като знаков белег на съвременността, Нено Белчев разработва персонажи, които се противопоставят на спокойствието, ясните характеристики и твърдите социални идентичности, които жанрът на портрета цели да конструира, във време, когато човекът е мислен като център на мирозданието. Напрегнати и неспокойни, с неясна социална диференциация, Неновите персонажи загатват различни ценностни йерархии, с което като че ли заставят зрителя да осъществи вътрешна работа по преосмисляне на ролята на човека в съвременния свят. 

Нено Белчев, „Вътрешният мир на птицечовката“

В тематичен план изложбата изследва човешката ситуация в съвременността, излага политически позиции, подчертава социални противоречия и играе с внушения, препращащи към светогледните модели на хуманизма през национализма, та чак до широко разпространени лайтмотиви на глобализацията. Впечатление прави тълкуването на политическата символика през разпознаваеми национални флагове, чрез образния речник на социалните медии, както и някои визуални пародии на хиперпроизводството на нон сенс, генерирано от съвременните креативни индустрии.

Закриването на изложбата ще се състои в рамките на второто издание на Форума за съвременно изкуство „Буна“ (24 май–2 юни 2024 г.) във Варна.

Нора Голешевска
30.04.2024