Начало Идеи Гледна точка Свещеници или хибридчици в расо
Гледна точка

Свещеници или хибридчици в расо

9751

В четвъртък българските държавни власти и органите на сигурността обявиха за personae non gratae и експулсираха от страната ни трима руски хибридчици (казано на по-прост език, подривници и шпиони). Нищо странно за нашето време, в което Русия, след като обяви, че води война с „целокупния Запад“, който я бил „нападнал“ на територията на… Украйна, засили неимоверно подмолните си акции по цял свят. Специфичното в нашия случай обаче бе, че изгонените хибридчици се оказаха… свещеници: предстоятелят на руския храм-подворие в София архим. Васиан Змеев и още двама от същата църква. И ето тутакси след станалото се разнесе невероятен, гръмогласен, гротесков поплак от родните ни путинофили. Сигнал за него им даде публикация на страницата на посолството на нацистка Русия у нас, в която се заявява: „На 21 септември т.г. българските власти предприеха груби, фрапантни действия за експулсиране на настоятеля на Подворието на Руската православна църква в София архимандрит Васиан и двама служители на църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Възмутени сме от факта и формата на взетото от българската страна решение. Очевидно е, че сегашното ръководство на България си е поставило задачата да разруши не само обществено-политическите, културните и хуманитарните връзки между нашите държави, но и да скъса отношенията между сестринските Руска и Българска православни църкви“. В изказване за медиите пък Митрофанова нарече случилото се „безпрецедентно въобще в историята“, каза, че „нито една недружествена (sic!) страна до днес не е „посягала на църквата“, още повече че, видите ли, „църквата (руската църква) е отделена от държавата“.

И ето, както казах, заваляха поплаците. Явор Дачков: „По̀тресен български слугинаж; Голям срам. Мерзост на българското запустение. Физика на примата и времеубежище от вечността“. (Страхотно нали – почти по „д-р Николай Михайлов“). Дарина Григорова: „Простете ни, руски братя и сестри, за тази мерзост, сторена от антибългарското правителство, дръзнало да изгони руски свещеници от България“ (забележете как внучката на другаря Митко Григоров, член на Политбюро на ЦК на БКП е усвоила църковните обръщения – „братя и сестри“, и дори в края публикацията си, в превод на руски: „Простите нас, дорогие русские братя и сестры!“). Отец Владимир Дойчев: „С много неща трябваше да свикнат софиянци през последните години. Но това, което се случи през тези дни, е наистина ужасно! Едно е да отнемеш или разрушиш, или оскверниш, или опошлиш материални неща. А друго е да отнемеш надежда! Този град има един голям център на утеха. Това е гробът на св. Серафим Софийски. При него ходят всички!… Безброй хора са намерили нов път в живота си именно в тази духовна Витезда! От утре тя ще бъде затворена заради изгонените от страната свещеници (според съобщение на Руското посолство)!… Но от утре, когато Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в центъра на София ще бъде заключена, страдалците ще узнаят със страшна сила, че няма да има кой да избърше сълзите им. Заедно с изгонените руски духовници от София си тръгва и свети Серафим. Не телом. Мощите му ще си останат заключени там долу в криптата. Но за нас оградата на руския храм ще заприлича на Йерусалимската стена на плача“.

Основното внушение тук – и на Митрофанова, и на путинофилите (с нетърпение очаквам и литературните опити на Мартин Карбовски, на Петър Волгин и жена му по БНР, а може би и на самия д-р Николай Михайлов) – е, че „антибългарското правителство“ е „посегнало на църквата“, дръзнало е да изгони свещеници, почти е осквернило самия св. Серафим Софийски. Ние, сиреч, трябва да бъдем убедени, че архимандрит Васиан Змеев и двамата му „колеги“ (за които довчера почти никой не беше чувал) са изгонени от България именно в качеството им (и даже доколкото са) свещеници; че, направо казано, те, клетите, са станали жертва на гонение „за Христа Иисуса“ – почти изповедници за вярата. Че щом са свещеници (при това руски), те по определение са „ангели небесни“ и с изгонването им ние направо прогневяваме небето и – както ридае о. Дойчев – „отнемаме надеждата от земята българска“.

Жалко лукавство! Васиан Змеев и другите двама, уважаеми, са експулсирани от страната не защото са свещеници, не защото служат в храма на св. Серафим Софийски, а защото са уличени в подривна политическа дейност, защото – пак ще го кажа на по-прост език – са разкрити като шпиони на руската държава. Делото, видиш ли, вопие Митрофанова, било „безпрецедентно въобще в историята“ (може би „от създание мира“). Прецедентът обаче, драги путинофили, се случи всъщност само седмица преди акта на „антибългарското правителство“, защото, припомням, точно преди седмица архимандритът, заедно с още трима неназовани руски дипломати, беше обявен като нежелан за присъствие от властите на Република Северна Македония, където през последните месеци периодично пристигал от София, за да върши подривната си дейност. Според последни съобщения – да подкупва членове на македонския Синод. Да, оказа се срамно за нашите служби за сигурност, че малка Македония, която все още не е член на ЕС и от съвсем скоро е член на НАТО, очевидно е била по-бдителна за определено нецърковната дейност на въпросния Васиан Змеев и след като я е фиксирала и обследвала, е взела нужните мерки да я пресече по най-решителен начин.

Всъщност именно актът на македонската държава и сигналът на ген. Атанас Атанасов за него (защото в съобщението на БТА за експулсираните от Скопие името на Змеев услужливо не се споменаваше) доведе до това и нашите „дансаджии“ най-сетне да се размърдат, да свържат разкритото в Македония с „резидирането“ (от 5 години) на руския „свещеник“ у нас и да достигнат до очевидното: руският храм-подворие в София се е превърнал в команден щаб за хибридно-подривни дейности под расоносно прикритие, при това – за целокупните югозападни Балкани. Повтарям следователно: руските свещеници бяха обявени за personae non gratae и в България не като свещеници, а като… хибридчици. И „посегателството“ към тях съвсем не е посегателство към „църквата“, а защита на държавата ни. Освен ако данните за подмолната дейност на Змеев и в Македония, и в България не са съчинени. Интересно обаче защо никой не смее да попита за тях. Да не би пък при разсекретяването им „да стане по-лошо“ и за някои „наши“.

Самият аз, макар като хуманитарист да съм, разбира се, много далеч от всяко „контраразузнаване“, бих могъл да осведомя „ридаещите“ за клетия архимандрит за някои елементи от неговата „служебна биография“, които не са трудни за установяване и са доста показателни. При това са известни от години.

Знаят ли например „ридаещите“ (и знаели ли са нашите специални служби), че преди да пристигне в България през 2018 г. Васиан Змеев е бил от 2004 до 2015 г. – проректор по възпитателната дейност в Московската духовна академия и семинария, откъдето през 2015 г. е отстранен след разразил се в РПЦ… сексуален (педофилски) скандал. Тогава на сайта на вестник „Альтернативная газета“ е публикувано писмо на студенти и ученици, уличаващо в сексуални посегателства определени преподаватели и възпитатели в семинарията и в което, наред с другите, се споменава и името на о. Васиан. Да, много скоро след това, под натиска на властите, публикацията е свалена, но Васиан Змеев (показателно!) е отстранен от тази му длъжност и е изпратен като „представител на Московския патриарх“ при екзарха на църквата в Беларус. Длъжност, обяснявам, скандално неканонична. Доколкото църквата в Беларус е неразделна част от РПЦ, не е дори автономна, както например Украинската православна църква под Московска юрисдикция, всъщност нейният екзарх е представителят на Московския патриарх там. Инсталирането на Змеев в Беларус (след замесването му в сексуален скандал и значи като можещ вече да бъде „държан на къс повод“) има обаче своите необявени, но сериозни причини. Там е работата, че от 2015 г. белоруският екзарх Павел започва да се изказва в полза на една бъдеща автономия на Белоруската църква, а сетне – по време на гражданските бунтове в страната, застава на страната на протестиращите. Следователно показва се като „неблагонадежден“ и именно за да бъде контролиран или дори компрометиран, „централното ръководство“ изпраща в Минск оскандалилия се преди това проректор Васиан. През трите години в белоруската столица следователно той вече преминава солидна школа по подмолна дейност, която – решили са очевидно в „метрополията“ – вече би могъл с още по-голям успех да продължи да върши в България (а по съвместителство и в Македония).

Сега ще кажа, че ако всичко това, което аз, като чисто и просто осведомяващ се човек, знам от доста време, бе в полезрението на нашите служби, разкриването на „дейността, застрашаваща националната ни сигурност“, извършвана от Змеев (и компания) в София, би могло да стане доста по-рано. Дори аз – дайте си сметка – мога да съобразя: човек, стигматизиран в сексуален (педофилски) скандал, много лесно може да бъде държан под контрол и товарен със „секретни задачи“; човек, извършвал три години „специална“ функция при „неблагонадеждния“ белоруски екзарх, най-вероятно е и човек, трайно използван от руските служби и значи изпращането му в София въобще не е било случайно.

Толкоз за самия руски „свещеник“. За мен обаче са не по-малко възмутителни и думите на Митрофанова, че българските власти посегнали „към Църквата“ – към Руската църква, която, видиш ли, била „отделена от държавата“. Защото да кажеш, че днешната Руска църква е отделена от руската държава наистина е абсолютна наглост. Отделена от държавата била Църквата, чийто патриарх (Кирил) обявява в проповед, че на загиналите в Украйна руски войници ще бъдат „простени всички сторени по-рано грехове“! Отделена от държавата била Църквата, чиито „военно-полеви“ духовници учат руските войници, убиващи в нападнатата страна, как да казват молитви „към Св. Богородица и императора-мъченик Николай ІІ“, докато зареждат куршуми в патрондашите си! Отделена от държавата била Църквата, която брутално антиканонично създава свои църковни подразделения на чужда канонична територия – на тази на древната Александрийска патриаршия, почти буквално следвайки „завоеванията“ в Африка на „вагнеровския“ убиец Пригожин (убит наскоро от убиеца Путин)! Не, драги, РПЦ не просто не е „отделена от държавата“ ви – днес тя е специалното жреческо подразделение на нацистка Русия и затова не просто може, но и настоятелно трябва да бъде следена „под лупа“ от контраразузнавателните служби на всички държави, които Путин е обявил за „недружествени“ (и една от които е България).

Накрая бих искал да попитам: ако Руската църква е „отделена от държавата“, на какво основание ден след експулсирането на руските расоносни шпиони посолството на държавата Русия обявява храма-подворие в София за затворен? Той чия собственост е? В имотния регистър информация за това не намираме. После: освен изгонените руски духовници към храма и към момента се водят български свещеници. Те не могат ли да служат, та о. Владимир Дойчев и другите да не стърчат пред прага му като пред „Иерусалимската стена на плача“? Или понеже не са руснаци, не им е позволено да служат там самостоятелно? Накрай: Под чия църковна юрисдикция е софийският руски храм-подворие? Не е ли под юрисдикцията и на БПЦ, та затварянето му еднолично да се решава от г-жа Митрофанова? От храма в София са изгонени не въобще „свещениците“, а трима шпиони. Не може ли (и кой е забранил) на тяхно място да бъдат изпратени други (и вече собствено) свещеници? Защо никой не задава тези прости въпроси, при това на г-жа Митрофанова?

Да, истината, драги путинисти, е, че т.нар. Руска църква в София от поне 12 години се е превърнала в етнофилетистко и хибридно гнездо на руската държава в България и аз мога да разкажа подробно как това превръщане протече. Защото, да – докато този храм бе именно храм – просто православен, посещаван и от българи, и от руснаци, и от украинци, аз също се черкувах в него. От 12 години обаче не го правя, а след началото на войната в Украйна не бих го и направил за нищо на света. За това обаче друг път.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора