Селото лежеше върху двата склона като върху две долепени длани. Тук, отсам, беше черквата. По залепения ръб на дланите долу минаваше реката, отдавна затлачена, пълна с наноси и пръст и приличаща повече на дере. А там, от другата страна, на стръмната, изровена от водите уличка, живееха двете сестри. От двора им се виждаше черквата. А от черквата се виждаше дворчето им. Двете поменуваха със социалната пенсийка на едната. Живееха в къщурката си, без да правят на никого зло, като две престарели птици. Къщурката им беше малка, от кирпич, с една стая и едно прозорче, но коминчето пушеше, ламбичката вечер светеше. Докато бяха още на крак, събираха съчки, дръвца из гората, билки, лапад си беряха, коприва, киселец. Мравка и Травка, така ги знаеха. Съседката отсреща ги преглеждаше, като си дойдеше в четвъртък от града, им носеше ориз, боб, туй-онуй.
После едната сестра се спомина. Замина по реда си. Остана другата. На залез излизаше на дървените разкривени стъпала, гледаше празната улица. Въртеше си главата като птица. После се прибираше вътре.
От дворчето им, голямо колкото стъпката на вол, се виждаше черквата. На Великден сестрата оставаше отвън, на грохналите дървени стъпала. Чакаше да си доде от черквата съседката със запалената свещ, че и тя да си запали от нея една свещичка. Съседката й даваше да си запали свещичката от нейната, казваше „Христос воскресе!”, после й подаваше и парче козунак и две боядисани яйца. „Воистину воскресе!”, отвръщаше сестрата, пъхаше козуначето и яйцата в джоба на жилетката и понасяше към къщата тънката си, кътана от миналата година, от предишния Великден свещица, като засланяше с длан пламъчето.
После и тази сестра се залежа, вече не се показваше навън. Добри хора й купуваха понякога хляб, сирене. Като си дойдеше от София в четвъртък, съседката също й носеше една торбичка с нещо.
Така изкара зимата. Как оцеля в студовете, никой не знаеше. Но през март свърши. От кметството я погребаха на техни разноски.
И този Великден съседката си дойде от София, на Разпети петък отиде да пее с другите жени в черквата, на Велика събота отиде за службата в полунощ, запали си свещта от свещта на попа, предвидливо я сложи в празна кофичка от кисело мляко, за да не я духне вятърът и пое по тъмната като в рог, изровена от водите улица към къщи. Като наближи нейната си порта, се озърна да види дали я чака баба Травка, после се сети, че баба Травка вече я няма.
Написах този текст заради свещичката на баба Травка. Все ми се струва, че пред очите на Господ Бог тази свещичка се явява като да е от чисто злато. Така си мисля.
