Над 80 % от журналистите у нас признават, че упражняването на натиск е практика в българските медии. За деформациите на медийния пазар, поръчковата журналистика и срастването на пари, медии и власт разговарят медийният експерт проф. Нели Огнянова, журналистът Спас Спасов, социологът Борис Гюров и блогърът Константин Павлов-Комитата.

Резултати от онлайн проучване на свободата на словото в България, проведено от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България), и неговият социологически анализ бяха представени по време на публичен дебат на тема „Свободата на словото в България – 2013 г.“. Участие в дебата в центъра „Червената къща Андрей Николов“ в София взеха журналистът Спас Спасов, социологът Борис Гюров, блогърът Константин Павлов-Комитата и експертът по медийно право проф. Нели Огнянова, а модератор беше Ирина Недева. Анкетата за състоянието на медийната среда в България е осъществена паралелно сред журналисти и т.нар. „нетизънс” (netizens) – активно създаващите медийно съдържание граждани чрез блогове и други интернет канали в периода 10 май – 10 юни 2013 г. Проучването на свободата на словото в България обхваща проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд, ефективност на законодателството, формите на саморегулация и държавна регулация. Целта му е да се установи състоянието на журналистиката и качеството на медийната среда, като чрез леснодостъпна анкета се обхване възможно най-широк кръг представители на националните, регионалните и международните медии.

Борис Гюров: Упражняването на натиск е практика в българските медии

На въпрос дали върху тях е оказван натиск, малко под 50% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на натиск. Две трети от интервюираните казват, че са били свидетели на упражнен натиск. Най-голям натиск има в телевизиите и това е логично, тъй като там има най-много реклама. В България систематично се надценява мощта на телевизията като инструмент за масова комуникация. Върху служителите на частни медии е упражняван натиск в малко по-голяма степен, отколкото върху служителите на публични медии. Разликата обаче не е голяма. Най-малко натиск има в радиото и в интернет медиите. Печатните медии също са обект на сериозен натиск. Над 80 % от журналистите казват, че упражняването на натиск е практика в българските медии. 30 % от хората твърдят, че въобще не е нужно да им се оказва натиск, защото те се самоцензурират. По отношение на рекламодателите – две трети от запитаните заявяват, че има откровени бариери да се критикуват рекламодатели. При положение, че от две години българското правителство е най-големият рекламодател на българския медиен пазар излишно е да коментираме  има ли свобода на словото в България. В това отношение интернет медиите изглеждат малко по-свободно от радиостанциите,  които са малко по-свободни от печатните медии. В телевизиите обаче е почти невъзможно да се критикуват рекламодателите.

Нели Огнянова: Проблем номер едно е непрозрачността на медийната собственост

Без изключение участниците в това изследване акцентират върху негативните тенденции от гледна точка на срастването на пари, медии и власт, което води до деформация на медийния пазар. От гледна точка на правото искам да обърна вашето внимание върху четири акцента. Няма никакво съмнение, че проблем номер едно е медийната концентрация и непрозрачността на медийната собственост. Като въпрос номер две се очертава платеното съдържание и поръчковата журналистика. Това изследване потвърждава факта, че както в обществените, така и в частните медии има поръчкова журналистика, има платено съдържание, което се представя като редакционно. Третият въпрос, който се поставя много отчетливо, е въпросът за защитата на журналистическия труд. Става дума за невъзможната или дълготраеща съдебна защита, за нуждата от някакъв нов тип организация, така че българският журналист да се почувства по-защитен. На четвърто място част от респондентите засягат въпроса за финансирането на медиите. Свободата, разбира се, има връзка с финансирането.

Правото не е инструмент, който може да реши основните въпроси. Ако аз съм журналист, върху който всяка сутрин от пресцентровете на ведомства или политически сили се оказва натиск, много трудно правен инструмент ще ме защити от тенденцията постепенно да започна да упражнявам автоцензура. Не може да очакваме, че по някакъв магичен начин правото ще помогне за промяната на медийната среда в България. Все пак ще маркирам няколко закона, които би трябвало да бъдат променени – Законът за радиото и телевизията в частта му за финансиране на обществените медии и за защита на журналистическия труд; Законът за защита на конкуренцията – по въпросите за медийната концентрация и прозрачността на медийната собственост; Изборният кодекс в неговата глава „Предизборна кампания“, където могат да се въведат някои инструменти за по-чиста медийна среда по време на предизборни кампании.

Спас Спасов: Извън столицата натискът е брутален

Журналистите извън столицата са често обезсърчени, те са загубили мотивацията си да работят. Те се чувстват беззащитни и са оставени извън сферата на журналистическата солидарност, доколкото тя изобщо съществува. Журналистите извън столицата работят при изключително тежки условия. В момента във Варна съществуват три вестника, да не кажа два и половина. В тях работят между трима и петима души. Така че журналистите нямат ресурс да се занимават сериозно е реално с журналистика. Смесването на ресорите е пагубна практика, защото всеки човек се занимава с по 10 или 15 ресора, което изключва възможността за задълбочена и сериозна работа върху една тема. Да не говорим, че там натискът е директен. Повечето хора работят в медии, които са изцяло ясни и като собственост, и като икономически и политически зависимости. Във Варна те са абсолютно срастнали, така че е трудно да се направи разлика между тях. Натискът е не директен, той е брутален и голяма част от хората са се отказали въобще да разсъждават върху факта свободни ли са или не. Просто са приели факта, че не са свободни и работят в тази среда. Вероятно поради тази причина девет от десет сред по-младите журналисти работят в столицата. Ако в София може да се работи относително свободно, извън столицата това е невъзможно.

Константин Павлов-Комитата: Медиите са като скачени съдове, които си влияят взаимно

Българският народ има една поговорка – вържи попа, за да ти е мирно селото. Това означава, че 20-те % хора, върху които се оказва директен натиск, всъщност са твърде много, защото се репресират именно водачите на мнения, лидерите в съответните колективи. В крайна сметка една медия е колектив и когато най-гласовитият, най-кадърният и най-добре пишещият бива репресиран, останалите си научават урока и знаят къде да поставят границата. За съжаление медиите също се влияят помежду си. Когато дадена медия или група от медии дава лош пример, когато там свободата на словото е само фикция и се изпълняват политически или икономически поръчки, в другите медии, които правят по-малки компромиси, винаги стои въпросът: „Абе ти стой тук в нашата медия и прави малките компромиси, нали не искаш да отидеш да работиш при онези другите, където ще ти разкажат играта“. Така че макар медиите да изглеждат несвързани, те са скачени съдове, които си влияят взаимно. Нещата са свързани и трябва да се вълнуваме от всеки случай на несправедливост, който забелязваме. За щастие в момента хватката на олигархията е отслабена. По улицата има десетки хиляди хора и сега е моментът ако се чувстваме застрашени, да се организираме, за да се защитим. Нямам предвид само законодателството, макар че от законодателни промени със сигурност има нужда. Но сега е моментът да поемем ангажимент, така че в бъдеще, когато се успокоят нещата, да можем да се защитаваме в някакви по-критични ситуации. Не можем да разчитаме на това някой друг да ни реши проблемите, сами трябва да изминем тези стъпки.