Навършиха се 80 години от края на Втората световна война. Ден след петата годишнина от края на войната – на 9 май 1950 г., френският външен министър Робер Шуман оповестява историческата декларация, в която излага проект за създаване на Европейска общност за въглища и стомана, с основна цел да направи войната не само немислима, но и материално невъзможна. Така се поставя началото на днешния Европейския съюз. Оттогава 9 май се чества като Ден на Европа и е посветен на мира и единството на континента. Значимостта на тази годишнина и на този ден се открояват, когато бъдат поставени в контекста на историческите и актуални събития.
Различните народи, наследили различни традиции, възприемат ценностите на християнството и в продължение на векове неговите норми залягат в основите на бита и културата им. Този интеграционен размах е характерен само за Европа. В Азия древните култури на Индия и Китай запазват самостойния си облик и взаимодействието им е минимално. Културната раздробеност на племенните култури на Африка е още по-силно изразена. Единствено Европа става изцяло християнски континент и това води до трайно културно сближаване на много нива. То не стига дотам, че да се прекратят враждите, но въпреки че в Европа се водят най-кръвопролитните войни, никога не престава стремежът към братско общуване, толкова ярко изразен в Химна на Европа – „Одата на радостта“:
Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
Бог от звездни небосклони.
…
Братя, трябва да се страда
свят добър да създадем;
горе в звездния си трем
Бог ни чака със награда.
Основите на делото, в което огромна енергия влага Бащата на обединена Европа – министърът на външните работи на Френската република Робер Шуман, са положени много преди него. Два дни след Деня на Европа по нашия църковен календар почитаме паметта на светите солунски братя-просветители. С апостолическото послание Egregiae Virtutis (За безпримерно достойнство) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява равноапостолите Кирил и Методий за съпокровители на Европа. В неговия текст се казва: „Надявам се, че чрез милостта на Пресветата Троица, чрез застъпничеството на Божията Майка и на всички светци, всичко, което разделя Църквите, народите и нациите, ще изчезне; а разнообразието от традиции и култури демонстрира вместо това взаимното допълване на общото богатство“.
Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г. продължава в същия дух: „Обединение на Европа… ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“. Той започва да изгражда тази солидарност чрез създаване на френско-германски съюз, но неговата истинска основа е базовата християнска култура на тези страни. По-късно към тях ще се присъединяват една след друга още държави, които осъзнават, че християнската традиция, която ги обединява, е много по-силен фактор от всички противоречия помежду им, които са ги тласкали една срещу друга. Шуман премества центъра – от противоречията върху сътрудничеството, и така обръща посоката от войни към мир. Той прави своята историческа декларация, когато Европа е с „помръкнала слава“, както я определя Уинстън Чърчил в своята Фултънска реч. В нея той казва и паметните думи, които ще определят съдбата на европейските страни през десетилетията на Студената война: „От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една желязна завеса се спусна през континента. Зад тази линия остават всички столици на старите държави от Централна и Източна Европа – Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София“. Източна Европа спуска зловещата желязна завеса, когато западната част на континента започва да се обединява.
С обединени усилия светът побеждава нацисткия тоталитаризъм не за да бъде заменен с комунистическия тоталитаризъм. След сразяването на нацисткия райх свободният свят поема в посока на демократично развитие и създава най-проспериращото общество в човешката история. В същото време целият социалистически лагер е осеян с лагери, които надхвърлят по брой нацистките концлагери, а еднопартийната система и кремълският диктат задушават всеки свободен глас. Когато нашите медии излъчваха само комунистическа пропаганда, единствено от радио „Свободна Европа“ можехме да научим истината. „Свободна Европа“ беше заглушавана, за да бъде заглушена свободата. Но точно заглушителите направиха така, че името на радиостанцията стана синоним на свободата.
Европейското обединение е толкова мощен процес, че неговата енергия прехвърли желязната завеса и събори Берлинската стена. След четири десетилетия разделение Европа отново се устреми към единство и мир. С успехи и спадове този процес продължава и днес.
Интеграционните фактори, освен политически, са духовни и културни. Универсализацията на света е задвижвана от динамиката на технологиите, които сближават хората от далечни страни и правят света обозрим. Днес всеки може да се образова в който световен университет избере, може да работи в който край на света пожелае. Днес много хора живеят на хиляди километри от родните си места, но чрез мобилните мрежи имат по-жива връзка със своите близки, отколкото някога е имало между съседите. Днес родителите не изпращат децата си в други страни, облечени във военни униформи, а ги изпращат на летището с надежда да намерят добра реализация в което кътче на света са избрали. Днес много повече българи отиват на почивка в други страни, отколкото някога ходеха в евтините профсъюзни станции. Днес страните със затворени граници и изолирани от останалия свят се броят на пръсти. Останали са като рудимент от миналото, за да ни напомнят какъв е бил светът доскоро, и като предупреждение, че ако не опазим демократичните достижения, той отново може да бъде превърнат в концлагер и граничните бразди да бъдат минирани.
Когато празнуваме Деня на Европа, отдаваме почит към Робер Шуман за усилията му за създаване на по-добър свят. Заради служението му в полза на хората и послушанието му към Божията воля през 1990 г. Католическата църква открива процес за неговата беатификация. През 2021 г. папа Франциск обнародва декрет, с който се насърчава канонизацията на европейския държавник. В документа се казва, че той е водил свят живот и преди да намери формата на своите политически думи, размишлява върху Божието Слово. Всичките му политически действия са дълбоко повлияни от огромното му желание да служи на Христос. Папата подчертава, че Декларацията на Шуман е отправната точка на дълъг период на стабилност и мир, на който се радваме днес. Само по себе си това е основание за канонизиране, тъй като Христос казва, че миротворците ще се нарекат синове Божии.
В нашата история ние също имаме такава свята личност, защото „селяните прости светец го зовяха“. Още през 1872 г. Левски прозорливо пише: „За да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите Европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“.
Тъжно е, когато четем тези думи на Левски и в същото време слушаме подмолната пропаганда против Европа. Недоумяваме как толкова хора днес са оскотели до такава степен, че си запушват ушите, за да не чуват думите на Левски, а слушат един рапър, който пее, че не искал да ходи в окопа. Та нима някой го праща в окопа!? И не е ли по-важно да се запитаме кой за първи път след Втората световна война изкопа окопи в Европа. Не е ли по-достойно да слушаме „Одата на радостта“ вместо пошлата пропаганда.
