Начало Идеи Гледна точка Свободният избор
Гледна точка

Свободният избор

2628

Тази година денят за размисъл преди парламентарните избори съвпадна с църковния празник Благовещение. Дали това съвпадение помогна на нашия размисъл? Дали помогна и на нашия избор? Изборът ни с всеки следващи избори става все по-труден. Ние правим отчаяни опити да променим статуквото, а то впряга цялата си демагогия и рутина да се закрепи. Люта схватка с предизвестен нерадостен финал.

Ние очакваме блага вест, очакваме я тя да се появи сама, а през това време все повече се озлобяваме един към друг. Дори когато денят за размисъл съвпадне с Благовещение.

Благата вест идва изненадващо, но не идва, ако не сме подготвени за нея. Сърцето на Мариам беше подготвено да приеме вестта на Гавраил и затова той й я донесе. Затова именно я донесе точно на нея. Нейното нека ми бъде по думата ти беше узряло в пречистото й сърце.

Историята не ни е оставила никакво свидетелство за Благовещението, а и точно това ние не очакваме от нея. Доверяваме се на Свещената история.

Поразителен е диалогът между девицата Мариам и ангела Гавраил в тишината и зеленината на галилейското градче. Това е диалог между небето и земята, между Бога и човека. Той съдържа в себе си като ядро всички последващи евангелски събития. Този диалог непрестанно ще се възпълва във времето, ще се разпростира над света, ще се доказва, ще покълва като семе, ще разцъфтява, ще узрява и ще дава плод. Този разговор сигурно е проведен съвсем тихо, защото най-съкровените неща се изричат съвсем тихо, почти шепнешком. А кавгите, агресиите, разприте, политическите дебати – те винаги са на висок глас, в крясък и настървение.

Мариам би могла и да не чуе благовестието на Гавраил. Той едва ли го е направил гръмогласно. Или би могла да го чуе, но да не му  се довери, да не му повярва, да го подмине. Или би могла да го чуе, да спре, да наведе глава и трепетно да възкликне: ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти.

Бог разпозна Мариам сред цялото човечество и изпрати ангела точно при нея. Но Бог имаше нужда и Той Самият да бъде разпознат от девицата. Имаше нужда от нейната свободна воля, от нейния смирен отговор, от нейния радостен възглас – нека ми бъде по думата ти! Бог за всичко ни пита, Той не ни се налага, Той не изисква от нас подчинение, отсичане на личната воля, обезличаване. Напротив, очаква нашия най-удивен трепет. Очаква онова удивително, по детски спонтанно „да” на Мариам, промълвено в най-дълбокото, най-съкровено вълнение. Очаква нейното едва чуто ето рабинята Господня, което Синът й след трийсет и три години ще повтори в най-дълбоката и тежка нощ на света с думите: но нека бъде Твоята воля, Отче, а не Моята. 

Божият промисъл е най-велика тайна, а Божията избраница, която вмести тази тайна, е наречена в църковната химнология „таинница на неизказания Божи промисъл”.

Чрез Таинницата на Божия промисъл се разкрива богоначалното повеление на човешката история, на световния ред, на невидимата бран на светлината с мрака. Таинницата на Божия промисъл ни води от Назарет, през Витлеем в Египет, после ни възкачва на Голгота, завежда ни до запечатания камък на гроба и накрая до отваления камък от вратата гробни, където отново стои ангел в бляскави дрехи и пита: защо търсите Живия между мъртвите?

В онзи миг Мариам прие не само Божията любов, но и Божията болка. Прие меча, който от самото начало щеше да прониже сърцето й. Даде своето съгласие да бъде осенена от благодатта, но даде и своето съгласие да  види своя Син осъден, пребит, унизен, оплют, превит под тежестта на кръста, прикован, разпънат, мъртъв.

Нека ми бъде по думата Ти, този радостен и кротък възглас на Мариам не спира да ехти през вековете. Не спря да ехти, когато земята се разтресе и скалите се разпукаха, не спря и през онова развиделяване, когато на третия ден от полагането Му в гроба майка Му и другите жени видяха отваления от вратата гробни камък.                               

Нека ми бъде по думата ти, тези думи на Назаретската Девица са дръзновението на смъртните към Бога. Всеки един от нас е призован, от всеки един се очакват същите думи – израз едновременно и на свободната ни воля, и на глада ни по Бога. Любовта е не само едничка цел и смисъл на живота, но и неговото осъществяване, осъществяването на неизказания Божий промисъл.

Бог разпознава всеки човек и през любовта Си го отделя от останалите. Само разпознат от Бога, човек може да придобие своята уникалност. Само Бог може да дари на човека неговата личност, но Той може да му я дари само през свободната му воля. Затова е толкова разтърсващ и покъртителен възгласът на Мариам – защото тя се оставя да бъде разпозната, оставя се да бъде призована и възкликва с благоговение: нека ми бъде по думата ти!

Бог всичко и всекиго оличностява, личността е толкова по-ярка и изявена, колкото по-богата и свободна е нейната воля. Но у човека сетивото на разпознаването е странно неразвито и приглушено. То се отваря мъчително и бавно така, както мъчително и бавно проумяваме  неизследимата тайна на Тялото и Кръвта Му.

Да се оставим да бъдем разпознати от Бога – това са нашите стъпки към Бога и после нашите стъпки с Него.

Благовещението е зачатието на Божия Син. Всяка блага вест е зачатие на нещо добро и свято, когато я приемем и вложим в сърцето си.

Светата тайна на Благовещението и Въплъщението, смисълът на зачатието и раждането на Христос не е в това Бог да покаже Своето могъщество, а в това да покаже Своята любов. А ние сме свободни да я приемем или отхвърлим. Ние винаги сме свободни във всеки свой избор.

Всеки наш ден е ден на размисъл и ден е ден на избор.

Всеки наш ден би могъл да бъде и ден за благи вести.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора