В петък, на 22 юли, от 18 часа е откриването на завършената творба на Хейс Ванхее. Мястото е кооперацията на ул. „Хан Аспарух“ 23 в София
Белгийският художник Хейс Ванхее е популярна фигура в стрийт арта, познат на публиката в Белгия, Нидерландия и Франция. Той пристигна в понеделник (18 юли) в София и рисува върху стена на кооперация в центъра на столицата. Гостуването му е по повод на Дните на Белгия в България. Проектът се осъществява с подкрепата на Национален Фонд Култура, Посолството на Белгия и фондация Visionary.
Разговарям с Хейс Ванхее само няколко часа след като е започнал да рисува на източната стена на жилищната сграда на ул. „Хан Аспарух“ 23 в София и вече се виждат белите контури на мащабно произведение, което ще заеме цялата стена с височина около 15 метра. Живеещите в двете кооперации са дали писмено съгласието си тук да се появи стенопис, след като са били подробно запознати с проекта. Навъртат се любопитни, от балкон на втория етаж наднича усмихнат господин, който твърди, че цялата кооперация е съгласна стената им да бъде изрисувана, защото „нали сме европейци и трябва да ни е хубаво“, и твърди, че малцината недоволстващи дори не живеят в тяхната кооперация, а в съседната. Истинската причина за недоволството на двамина остава неясна, но твърдят, че вишката, която издига художникът, е заела пространство, обикновено ползвано за паркинг.
Минути след като Хейс слиза от вишката, го питам как е избрал София и точно тази сграда.
Свързах се с Фондация „Вижънъри“, те ме поканиха и ми предложиха тази стена, аз много я харесах и ето ме тук. Никога не съм идвал в България, всъщност изобщо не съм бил на Балканите. Правил съм подобни мащабни рисунки по стените на големи сгради, но рисувам и на платно, хартия, както и върху стени на по-малки здания. Приемам рисуването си тук, в София, за мисия, една добра мисия, това е работа, която ще ми отнеме няколко дена. Мисията ми е да завърша тази рисунка, тя е част от една линия, която включва и други мои творби, посветени на това, което ние, хората, правим със себе си, с обществото, и на това, което причиняваме на природата.
Тоест рисуването е ваша мисия?
Това е моя лична мисия, доколкото всичко, което рисувам, е част от една история – не само рисунките ми по големите стени, но и по-малките ми творби. Всички тези рисунки образуват една графична новела. Много е хубаво, когато рисувам на място като това в София. Понеже съм тук няколко дена, се надявам да срещна различни хора, да видя разни неща, които се случват на улицата, и се надявам да ги впиша в картината си.
Импровизирате под въздействието на това, което се случва около вас, докато рисувате?
Винаги имам предварителна скица, а след това по нея правя детайли, много детайли, според мен детайлите са съществени за историята. Това, което имам предвид, са допълнителните пластове в една картина – имам главната идея предварително, но добавям много различни детайли, всеки от тях казва по нещо, разказва история. Детайлите могат да бъдат част от пространството, върху което рисувам – може да е някоя драскотина върху метална част, някоя табела с номер или надпис, някое случайно цвете. Детайлите се променят всеки път. И историите също.
Как рисувате, каква техника използвате?
Обикновено рисувам сам, ползвам аерозолни спрейове. Не ползвам много цветове. Рисувам главно с бяло и с черно за главната рисунка, понякога добавям малко цвят за фона, за задния план, цвят, който само да се прокрадва тук-там. Смятам, че на улицата по принцип има достатъчно цветове, а когато живееш на едно място дълго, след време спираш да забелязваш всички цветове наоколо, но когато на такова място рисуваш само в бяло и черно, правиш така, че оригиналните цветове на мястото изпъкват по-ясно.
Това, което рисувате тук, на стената, са доста интересни същества, какви са те: хора с птичи глави или птици с човешки тела?
Наричам ги свободни птици. Това са птици, които не могат да летят, но в същото време са и човеци, индивиди, свободни във въздуха.
Вашата „свободна птица“, чиито контури вече виждам на стената, не може да лети, просто защото няма криле.
Да, не може да лети, защото има човешко тяло и затова може да прави само неща, които правят хората. Като човеци всички ние можем да си представяме всичко, а въображението е това, което ни прави свободни, затова използвам глава на птица, защото за мен тя символизира свободата.
Птиците са важни за вас или ги използвате само тук?
Те са моите главни персонажи, преди време създадох образа на свободната птица. Те не са конкретни птици, всички са различни, но са от един вид. Една порода, която живее на улиците, по стените, в картините ми.
Колко такива свободни птици ще накарате да кацнат на стената тук?
Не знам още, четири-пет, може би шест.
И в каква среда ще живеят софийските свободни птици, какво ще има около тях?
Купчина изоставени автомобили, смачкани стари коли, които използваме и обичаме по един или друг начин, но в един момент изхвърляме. Ние, хората, постоянно изхвърляме толкова много неща. Тези свободни птици просто си живеят там, сред колите, но не се интересуват от тях, занимават се със свои неща, седят си, почиват си, ловят риба. Прекарват си добре времето.
Занимават се с човешки дейности.
Да, но също правят и неща, които ние, хората, забравяме, или не смятаме за важни. Ние постоянно преследваме различни неща – препитание, кариера, семейство. Вечно сме заети и бързаме.
А вашите птици не преследват нищо.
Моите птици просто са си там, справят се с положението такова, каквото е, приемат го. На мен ми се струва, че съществува една зона във времето, зона, от която ние всички се нуждаем, но не я оценяваме.
Какво ще е заглавието на картината?
Имам нещо предвид вече, ще го напиша върху картината, когато я завърша. Ще използвам цялата стена отгоре до долу.
Как работите, когато трябва да рисувате много нависоко?
Главно използвам ескалатори и асансьори. За първи път използвам асансьор върху автомобил. (Хейс нарече „асансьор върху автомобил“ автовишката, която го мести нагоре, надолу и настрани по стената, докато рисува.)
Всички се чували за Банкси, но артист като вас може ли да живее от улично изкуство?
Харесвам Банкси и всички онези, които са проправили пътя, по който ние сега вървим. Като художник изкарвам парите си, като продавам платна, не печеля директно от улично изкуство. Аз обичам да работя на големи пространства и стени, защото имам нужда да разказвам по-мащабни истории, а и това също помага да продавам другите си творби.
А какво ще стане, ако завали дъжд?
Няма да завали, казаха ми, че в България никога не вали. Сигурен съм, че няма да вали.
