Начало Музика Концерти Северно ppIANISSIMO
Концерти

Северно ppIANISSIMO

Портал Култура
13.04.2016
2199

pianisimo3

Фестивалът за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO е посветен тази година на скандинавската музика. Артистичният директор Илия Граматиков представя програмата.

В петте дни – от 13 до 17 април, ppIANISSIMO включва десет събития в София (Студио 1 на БНР) и две в Пловдив (РИМ, зала „Съединение”), които представят малко познатата в България съвременна музика на скандинавските страни. Гостуват 13 изпълнители от Финландия, Дания, Швеция, Исландия и Норвегия, както и 8 български музиканти. Чрез техните изпълнения публиката ще се докосне до съвременните тенденции в соловата клавирна, камерната, експерименталната електроакустична и джаз музиката, както и до образци от поезията на Скандинавския север (прочетени от актьора Васил Читанов).

ppIANISSIMO е единственият форум в България, изцяло посветен на съвременната музика. В досегашните му 18 издания са взели участие повече от 250 интерпретатори от над 20 различни държави и са прозвучали произведения от близо 330 творци от над 50 страни по света. Почти всички изпълнения във фестивалните концерти са световни или български премиери.

13 април от 19.30 часа е посветен на финландската музика. Пианистката Лаура Микола ще изпълни музика от Ейноюхани Раутавара, Каия Саариахо, Еса-Пека Салонен, Йоуко Тьотерстрьом & Ян Сибелиус. Лаура Микола е завършила  Академията по изкуствата „Сибелиус” в Хелзинки, специализирала в Института по музика „Къртис” във Филаделфия и в Университетското училище по музика в Блумингтън, Индиана. Учила при Мюрей Перайа, Менахем Преслер, Гари Графман, Дмитрий Башкиров и Тапани Валста, посещавала е майсторските класове на Ференц Радош. Носителка е на втора награда на клавирния конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел (1995), на Финландската награда за млади творци (1995), първа награда на Международния клавирен конкурс Unisa Transnet в Претория (1994), първа награда на Конкурса Maj Lind в Хелзинки (1992) и първа награда на Международния клавирен конкурс „Морис Равел” във Франция (1988). Солистка е на Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на Финландското радио, Филхармонията на Лос Анджелис, Националния симфоничен оркестър във Вашингтон, Мюнхенския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Мариинския театър в Санкт Петербург и др. Има солови рецитали из цяла Европа. От 2003 е артистичен директор на Музикалния фестивал във Иити във Финландия.

Отново на 13 април, но от 21.30 часа е джаз рециталът на Аки Рисанен, пиано. Финландският пианист и композитор е роден през 1980 г. в Куопио. Изучава класическо пиано в Консерваторията в Куопио, джаз музика в Хелзинкското политехническо училище, в Националната музикална консерватория в Париж и департамента на Академията по изкуствата „Сибелиус”. Има 5 солови албума в САЩ, Франция и Финландия. Изявява се с имена като Дейв Лийбман, Рик Маргица, Ранди Брекър, Матс Густафсон, Стен Сандел, Ингрид Йенсен, Майкъл Гибс и много други. Заедно с Анти Льотьонен (бас) и Тепо Макюнен (ударни) Рисанен сформира Aki Rissanen Trio. Свири също в триото Aleatoric и с тромпетиста Вернери Похиола.

Музиката на Дания ще бъде представена на 14 април (четвъртък). От 19.30 часа е мултимедийният пърформанс на Ирина-Калина Гудева, глас и контрабас, Айнар Кандинг, лайф-електроника, и Борислава Танева, пиано. Ще чуем музика от Бо Люндбю-Яер, Йеспер Холмен, Лине Тьорнхьой, Ивар Фраунберг, Ларс Граугард, Айнар Кандинг, Пеле Гудмундсен-Холмгрийн, Уейн Сийгъл, Яел Ашер „Кат” Мондиано, Юлия Ценова, Емил Табаков & Александър Танев.

Ирина-Калина Гудева е родена в София, но от 1990 живее в Дания и Швейцария. Завършила е НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по контрабас на проф. Тодор Тошев. Учи при Франко Петраки в Женевската консерватория, където получава наградата за виртуозни инструменталисти през 1993. Изявява се като първи контрабасист в Симфониета – Лозана, Камерния оркестър на Ньошател и оркестъра на Кралския датски театър. Експериментира с комбинирането на музикални жанрове и стилове. Използва специфичния си контраалтов глас в своите пърформанси. Има проекти с изтъкнати композитори и диригенти като Пиер Булез, Дьорд Куртаг, Хелмут Лахенман, Хайнц Холигер, Емилио Помарико, Пиер-Андре Валад, а също и с ансамбли като Contrechamps, Athelas Sinfonietta, Ars Nova и Ensemble Modern. Сред мултимедийните й пърформанси са „Седмата жена“, „Водосвет“, „Пейзажи“ и др.

Айнар Кандинг е международно известен със своята специфична звукова палитра, съчетаваща електронни и акустични партии в сложни текстури. Дипломира се като композитор и музикален теоретик в Кралската датска музикална академия през 1993, учи в IRCAM (Париж) и при проф. Лев Кобляков в Йерусалим. След дебютния си концерт в Кралската академия през 1996 се фокусира главно върху компютърната и инструменталната музика. Като виртуоз в сферата на лайф-електрониката Кандинг участва в много пърформанси и с произведения от композитори като Каия Саариахо, Луиджи Ноно и Карлхайнц Щокхаузен. Сътрудничи си с ансамбли като Cikada, Ars Nova, Jack Quartet, Transit Ensemble и Adpater.

Борислава Танева е пианист, камерен изпълнител, педагог, композитор, професор по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.

На 15 април ще бъде представена музиката на Швеция. От 19.30 часа е концертът на Анна Кристенсон, пиано, и Аннастина Малм, мецосопран, с музика от Хилдинг Русенберг, Хенинг Манкел, Арне Мелнес, Стиг Густав Шонберг, Морис Каркоф & Йоста Нюстрьом.

Анна Кристенсон се е дипломирала в Кралския университетски колеж по музика в Стокхолм при Андерш Шилстрьом и Матс Видлунд, специализирала е при Андраш Шиф, Ференц Радош, Иржи Хлинка и Рита Вагнер. Тя концертира из цяла Европа, Русия, Канада и САЩ. Редовно се изявява като солистка на различни оркестри, има подчертан интерес и към камерните жанрове – най-вече в областта на вокалната и съвременната музика. Работи по проекти с литература и танц.
Обширният й репертоар включва и произведения от непопулярни композитори. От 2003 Анна Кристенсон е член на ансамбъла за съвременна музика Curious Chamber Players, а от 2014 е музикален ръководител на Kamraterna (оперна компания със седалище в Стокхолм).

Аннастина Малм изучава литература и история на театъра в Стокхолм и Париж, след което започва вокалното си образование в Училището за музика и драма „Гилдхол” в Лондон. Сценичният й дебют е с ролята на Розина в Севилският бръснар със състава Opéra Studio de Genève в рамките на голямо турне из Франция и Швейцария. Сред последните й ангажименти са участието в екранизацията на Сватба от Стравински на режисьора Филип Безиа, главната роля в операта Сибил и силуетите на Лин Адам (постановка на Кралската опера във Валония), ролята на статуята в Пигмалион на Жан-Филип Рамо (с Бароковия оркестър L’Orfeo под диригентството на Михи Гайг), роли в постановки на съвременни шведски опери и др. През 2015 прави своя дебют и като режисьор с музикалното представление Les Grandes Nuits на Летния фестивал във Вадстена (Швеция).

От 21.30 часа ще свирят Аки Рисанен заедно с българските джазмузиканти Димитър Карамфилов, контрабас, и Атанас Попов, ударни.

На 16 април от 19.30 часа е концертът на пианистката Тина Торстейнсдотир от Исландия. Ще звучи музика от Йоун Лейфс, Стейнгримур Ролоф, Магнус Бльондал Йоухансон, Анна Торвалдсдотир, Кароулина Ейриксдотир & Ялмар Х. Рагнарсон.

Преди това, от 17.30 часа, млади български пианисти ще изпълнят нордска музика.

17 април, неделя, е денят на норвежката музика. От 17.30 часа е концертът на трио Мармарос: Микаел Андреас Грулид– цигулка, Мартин Стангебюе – виолончело, Оскар Абел Валан Халвуршен, пиано. Ще чуем музика от Ойстайн Сомерфелт, Кристиан Линдеман, Микаел Андреас Грулид, Трюгве Мадсен & Едвард Григ.
От 19.30 часа е рециталът на Елен Югелвик, пиано, ще присъстват и норвежките композитори  Бенте Лайкнес Туршен, Кристиан Якшьо, чиито произведения ще бъдат изпълнени.

В Пловдив фестивалът ще има две матинета от 11.30 часа – на 16 април на Трио Мармарос, и на 17 април на исландската пианистка Тина Торстейнсдотир.

Фестивалът се осъществява със съдействието на българското министерство на културата, Нордския културен фонд, посолствата на Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Норвегия и Кралство Швеция, Датската агенция за култура, НМА. Входът за събитията е свободен. 

 

Портал Култура
13.04.2016

Свързани статии

Още от автора