Нали геноцидниците от „Хамас“ вече не дават заповеди – поне официално – за избиване на евреи!?

Нали геноцидниците на Нетаняху вече не заповядват на армията си да избива де що срещне неевреи в „географското понятие” Газа?!

Войната свърши, смърт на смъртта, да живее любовта! Да оставим мъртвите да погребат мъртвите и нека живите в Израел, Газа и Западния бряг да обвият миналото в савана на позитивното мислене за бъдещето. А ние умилно да им се радваме.

Свещена пошлост!

Отровни думи са това и аз ги пиша с гняв и болка. Кой, като ги прочете, ще ги чуе?

Не и онези, които си ги обичаха – едните или другите – през цялото време след Седми октомври. И толкова пó ги обичаха, колкото повече те изпълняваха геноцидните си програми. Нали единият геноцид беше уж „борба за свобода”, другият геноцид – уж „борба за оцеляване”?! Нали едните обясняваха, че който е против новия антиеврейски холокост, е „неоколониалист”, другите – че който е против антипалестинския холокост, е „антисемит”?! Като ги погледнеш заедно – няма що, хубави поддържащи групи: антиколониалисти срещу антисемити, хвани едните – удари другите. Но те никога не се виждат заедно, защото никога не виждат себе си, взрени единствено напред – към врага. Хубав последен вопъл на историята, хубав XXI век!

Ужасът в Украйна продължава. И ни напомня, че когато всеки ден систематично загиват и ще загиват хора, убити по заповед – това е най-ужасното, във всяка война. И че щом в Газа това убиване вече го няма – това е Новината, и тя е по-важна от всичко друго. И Пошлотията, съпътстваща Примирието, е нещо второстепенно, както и пошлотията, неотделима от Тръмп като миризма на немито: Примирието е централният факт и той има главната заслуга за него. Но вместо да пиша ЗА Примирието, аз избрах за пиша ПРОТИВ тази световна съпътстваща Пошлотия. Защото опакованото в пошлотия Примирие, краят на планираните смърти – вместо да отвори очите, приспива душите. Нашите опошлени души. И вместо да си посипем главите с пепел – изсипваме пепелта върху главите на убитите, с цел да не ги видим нивга веч. Lontanо dagli occhi – lontano dal cuore… вечната надежда на малодушните.

Втората световна война не завърши с пошло забвение на злото и морална индулгенция да обичаме германците и японците все едно че не е било. Тя завърши с трибуналите в Нюрнберг и Токио, със смъртни присъди за престъпления срещу човечеството. За да помним злото. За да не го повтаряме и на никого да не даваме да го повтаря. Германците и японците го помнят повече от нас – и станаха по-добри от нас.

Газанското примирие – обратно, засега завърши с триумф на Нетаняху. Международният наказателен съд в Хага издирва този човек по обвинение в престъпления срещу човечеството, но него надали го очаква арест, камо ли процес. Защото осъдени в Нюрнберг и Токио бяха победените, а Нетаняху е победител – с военната и политическа помощ на съюзника си Тръмп. Нашето цинично и конформистично съзнание дава предварителна абсолютна амнистия на победителите. А обвиненият от другата страна, водещият хамаски терорист Мохамед Дейн, вече е бил убит, когато съдът обявява търсенето му. Съдебната справедливост няма как да възтържествува. А моралната?

Само си мечтая например израелските началници да бъдат изправени пред хамаски съд, а хамаските – пред израелски, като една международна окупационна сила предварително да се ангажира с изпълнението на присъдите, без да ги обсъжда. Невъобразимо, нали? Остава ни да оставим масите в Израел и Газа да акламират геноцидните си вождове, а ние да се радваме, че в момента няма война.

Прекрасният Шломо Занд уж мимоходом ни осведомява (в Изобретяването на еврейския народ), че в Йерусалимския университет има ред поредом два исторически факултета: един по история и един по еврейска история. Какво ли ще казват за Седми октомври историците и еврейските историци? Дали ще се наговорят да лъжат същото, като „кошаревски свидетели”? А как ли ще се преподава тази тема в Газа?

Няма да се преподава ни в Газа, ни в Израел. Освен ако не дойде денят, в който геноцидът се окаже международно признат за най-правилната етнополитика. Тогава тамошните високообразователни институции ще започнат с пламнал поглед да възхваляват на арабски и иврит съответните народни герои на геноцида.