Петър Чухов, „Есенен Великден“, издателство „Жанет 45“, художник Капка Кънева, 2021 г.
Толкова много поезия е написал през изминалите години Петър Чухов – 11 книги. Дебютира през 1995 г .с „Градината на слабата реалност“, следват „Руни“ и „Мулето на Педро“ от 90-те, „Малки дни“, „По-скоро никога“ и др. Издава и двуезичната книга с хайку и сенрю „Безопасни игли“, после „Сбогуване с нарцисизма“ и Адdicted. За поезията си е носител на редица награди, автор е и на три книги с проза и една за деца. Петър Чухов също е музикант, свири в различни групи, представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“. Тази година през юни той има юбилей и читателите ще могат да се срещнат с новата му книга с поезия „Есенен Великден“, а „Запокитеност“, включва стихосбирките му, издадени между 1995 и 2000 г.
„Есенен Великден“ е зряла книга, но не като свързана с времето или поне не само. Зряла в постигнатото „опитомяване“ на словото, в преутвърждаване на основните въпроси и теми, които занимават поета не отсега. Това е книга, която в концептуално отношение продължава поетическите търсения на Петър Чухов, в която опитът е донесъл успокоеност в тъгата, в осъзнаването, че нашата човешка крайност ще трябва да бъде приета – или мъдро, или с ирония. Темите за смисъла/безсмислието на човешкото съществуване, за думите, тяхната значимост, но и невъзможност да опазят своята изначална „тиха девственост“, за опасността от изхабяването на смисъла, който носят, от изместването му – тези въпроси с някои възможни отговори са важните за автора. В поетическия свят на Петър Чухов има много празни места, които е трудно да бъдат запълнени защото трябва да сме сигурни с какво. Дали може да е връщане към детството? Дали намиране на себе си, на своята сянка, сдвояване с нея? Тази поезия с мъдра немногословност, с респект към словото размисля за живота и смъртта. За любовта.
Книгата има много прецизно изработена структура. Двете ѝ части са рамкирани от началното „Още седмица лято и после какво?“ и „Есенен Великден“. Първата част, наречена „Неделна проповед“, е свързана с тревожно размисляне за смисъла на съществуването, открива несъвпада със себе си и проблематизира думите, словото.
Втората – „Вместо финални надписи“, говори за нещо толкова важно и в предишните книги на поета – говори за любовта. Тук тя е „невъзможна“ среща, искана, но трудно осъществима. Би могла да бъде само миг. Любовта е очакване, но и отсъствие, с което трябва да се примирим. Тя е и надежда – за мимолетно сливане. Но в нея все един ще се изгуби.
„Есенен Великден“ е светло-тъжна книга, пронизана от мъдро примирение, но и от малки, понякога дори мигновени упования. Така в своята противоречивост светът и човекът някак се хармонизират. Човекът успява да приеме смъртта, този „залез“, оставайки в „грейналите пространства на липсата“, тук, сега.
…
Колко дълго
ще се прибирам пеша
от мечтите
до спомените
и какво да направя
когато отключа
вляза
и не заваря никого
…
ЕСЕНЕН ВЕЛИКДЕН
Да бъде сряда или петък
или най-много четвъртък
мъглата току-що да се е вдигнала
и слънцето да открива нови територии
за своя смях
съдбата на сянката ти
да е неизвестна
животът да гледа на теб като на еднорог
и от това
да не те боли
