1
5000

Селфи с Пеевски

Кратък фарс

Другари, случи се най-лошото.

Съпредседателят на „Зелено движение“ и член на председателския съвет на „Демократична България“ Владислав Панев си направи в кулоарите на парламента селфи с Делян Пеевски.

Какво да се каже?

Трудно е да се продължи нататък… Г-н Панев!?…

Поискана е оставката му.

На Росенец лидерите на „Демократична България“ се прегръщаха с активисти на ДПС, които бяха с униформи – бели фланелки с лика на Делян Пеевски отпред. И никой не си скъса фланелката.

Това може.

Същите пяха заедно националния химн (без да се свалят фланелките с лика на Делян Пеевски).

Това може.

По време на миналогодишните протести „Демократична България“ самоотвержено си партнираше с предложилата Пеевски за шеф на ДАНС Мая Манолова.

Това може.

„Капитал” излезе с корица „Мисия 121”. На нея един до друг стояха Тошко Йорданов, Христо Иванов и предложилата Пеевски за шеф на ДАНС Мая Манолова.

Това може.

„Демократична България” влиза в многопартийна коалиция с участието на БСП. Много от настоящите червени депутати през 2013-а гласуваха за Пеевски.

Това може.

Споменатата коалиция по много начини прилича на Тройната коалиция, а точно по нейно време Делян Пеевски – почти дете – влезе в политиката и набра сили.

Това може.

Феноменът Пеевски е невъзможен без основополагащата роля на Държавна сигурност и нейните активни наследници. „Демократична България” си съдейства с тях в името на едно стабилно коалиционно управление.

Това може.

Случиха се два провалени парламента, в които Пеевски не присъстваше, но пък никаква работа не можеше да се свърши. Той се появи като депутат в настоящия, а ДПС се върнаха към най-успешните си години и станаха трета политическа сила.

Точно в този парламент „Демократична България” смята да остане за дълго като част от управляващото мнозинство, заедно с майките и бащите на модела КОЙ.

И това може.

Да, звучи странно. Всичко, изредено от Росенец насам, звучи странно, но може. Обаче селфи на Панев с Пеевски – не. Абсурд! И най-вече, сакън!

Защото почтеността е преди всичко въпрос на естетика. Тя е красота, а селфи с Пеевски е грозно.

Компромисите, сметките, неизбежното задкулисие, пребоядисването, услужливото забравяне и преправяне на биографии, лъжите  – това са все приемливи в реалната политика сюжети. Факт. Но…

Не може на витрината да се излагат естетически неиздържани продукти.

Избирателите знаят, че политиката е мръсна работа, готвенето също понякога прилича на касапница, само че чинията се сервира след дизайнерско усилие.

Ако някой изпляска карантията на масата, той повече няма място сред готвачите. Вън! Клиентите не искат да виждат това, което знаят.

Чакайте!

Не е ли това селфи точно обратното – знак за чистота и непринуденост, липса на каквато и да било гузност и втори план, демонстрация на независимост от порока – толкова категорична, че даже можем да се снимаме усмихнати до него, без да се боим от недоразумения и клевети?

В интерес на истината има такава интерпретация и тя сигурно е най-вярната. Но никой не се занимава с това кое е вярно и кое – не.

Щом хората приемат изредените по-горе абсолютно противоречиви постъпки, значи те не се интересуват от случващото се по същество, а от разказа за него.

Интересуват се не как е, а как изглежда.

И нека не се лъжем – селфи с Пеевски изглежда зле.

Селфи с Пеевски е по-зле от всичките невъзможни договорки със създателите на Пеевски, с предложилите Пеевски, дори със самия Пеевски.

Другари, изкуството е велика работа. Няма други прегрешения освен естетическите. Никой не може да хване морално залитане, ако е представено като елегантна част от танцова миниатюра.

Не нещото, а неговият образ!

Трябва ли пак да се връщаме към А и Бе-то на политиката, необходимо ли е отново да се припомнят словата на Ленин:

„…за нас сега най-важно е киното”.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.
Предишна статияИзлезе новият брой на сп. „Култура“
Следваща статияФрагменти за радостта

1 коментар

  1. Пеевски и Борисов са бостанските плашила които спояват безумната коалиция на Резидента, красивите и умните, чалгата и комунистите. Миналото е забравено. Защото е срамно. Проблемът не е този. Проблемът е че красивите и умните помагат за Русифицирането на Европейска България. Резидента държи силовите структури. партиите са унищожени. На ред са президентско управление и силови изцепки на мвр. а когато излезнете да протестирате банди от мутри ще ви бият. Ако Резидента пипне и съдебната власт, за което ще му помогнат красивите и умните, кръга се затваря. Следва референдум за излизане от нато и настаняване на зелени човечета в 3адунайка. Решетников успя да направи всичко което искаше. Така че Пеевски и Бойко ще са сатаните и в следващите години. Приятно гледане.