И все пак тези избори ще се запомнят. С това, че, както изглежда, няма да има с какво да бъдат запомнени. Като изключим самите резултати, разбира се.
Кампанията, предшестваща избора на новия български държавен глава, е постна и безцветна този път. Сякаш че има някакво настройване на механизма на по-ниски обороти. Скоростта не е висока, основните кандидати, тези с най-големи шансове да спечелят, са някак прибрани в себе си. Може би са твърди внимателни, поради което изглеждат някак плахи и пасивни. Приличат донякъде на хора, които са заставени да действат, а не го правят с охота.
„Искаш да кажеш че изборите няма да се запомнят с нищо сериозно, а не че няма да има с какво изобщо да се запомнят”, ще възразите вероятно.” Не виждаш ли колко шумно, весело и запомнящо се е всичко”, ще кажете. „Виж какви кандидати има само, погледни Димитър Маринов например. Не само, че не е скучно или безизразно състезанието, ами напротив, колоритно и циркаджийско е. Чуй ги какви ги говорят, ще продължите, какви ги приказват за НАТО и Русия, какви идеи се лансират, какви смехории се плещят.”
Така е, вярно е. Каква пъстра пародия имаме насреща си наистина, какъв пищен карнавал.
Да, но точно поради това тези избори не просто ще се запомнят, а ще бъдат запомнени като едни много сериозни избори. Защото ще останат като изборите за президент на републиката, които някои хора съвсем сериозно, целенасочено и активно са се опитали да саботират, стремейки се да направят за посмешище президентската институция, да я омаскарят. Внушавайки на обществото, че всичко това с излъчването на демократично избран държавен глава е несериозна работа, в която може да участва който си поиска, и която никой от участниците не уважава високо.
Експлоатирането на образа на Митьо Пищова ясно показа, че са били хвърлени сериозни средства с цел цялата кандидат-президентска кампания да заприлича на фарс. Идеята е да излезе, че ни се подиграват и затова няма никакъв смисъл да се взема на сериозно надпреварата за поста на държавен глава. Но защо да не тръгнем от нещо друго, а не от участието в съревнованието на такива кандидати като господин Димитър Маринов, опакован внимателно за изборите в анимирания, съживен специално за спектакъла образ на Митьо Пищова?
Би трябвало да се започне може би с това, че беше решено референдумът да се състои точно в деня на изборите за президент. Дали зад това решение стои не толкова желанието да се спестят средства и време, колкото прилагането на старателно замислена стратегия, имаща за цел значението и важността на въпроса, кой ще влезе на „Дондуков” 2 като български държавен глава да бъдат принизени. Разсейването на вниманието с помощта на референдума и акцентирането върху неговата уникалност предоставят великолепна възможност за отнемане от масата и енергията на президентските избори. Като се добави и регулярно повтаряният рефрен за силно ограничените конституционни правомощия на българския президент, се получава една добра, стабилна, сериозна формула за ефикасно отклоняване на интереса от президентските избори. Формула за неутрализиране на представата за тяхната сериозност.
Ето затова мисля, че изборите за президент, които ще се проведат съвсем скоро, ще бъдат запомнени като едни сериозни избори, на които утвърдените демократични ценности и практики е трябвало да премерят не на шега сили с опитите да бъдат подиграни и злепоставени. От една страна. А от друга, да бъдат избутани в ъгъла, сметени посредством засенчването им с помощта на националния референдум. Защото, какво са изборите за президент в една парламентарна република като нашата на фона на предоставената възможност да гласуваш за сериозно намаляване на държавните субсидии за политическите партии?
Въпросът, който поставям, е не този за смисъла от референдума или за важността на включените в него точки. Въпросът е за това, трябваше ли този референдум да се лепи върху лицето на президентския вот. По начина, по който агитационен плакат с лика на някой кандидат задължително се залепя върху лика на конкурента.
Мисля, че срещу изборите за пети демократичен президент на България се проведе една добре обмислена кампания с разнородно авторство, но с обща за нейните родители цел – отклоняване на обществения взор от кандидат-президентската надпревара като от нещо несериозно. Нещо, на което политиците гледат нехайно, а на избирателя съответно – с насмешка и презрение. Поради което трябва да им се отвърне със същото отношение. При акции като тази винаги биват използвани хора, готови да играят ролята на палячовци. Така стана и в този случай.
Сериозна част от играта беше и въвеждането в пародиен режим на говоренето за отношенията с Русия. Това стана най-вече чрез хипертрофията на призрака НАТО срещу Русия, чрез осъзнатото изхвърляне с гротескни изказвания и идеи относно отношенията между България и Русия в контекста на сложната в международен план ситуация, та да се засили с това още повече усещането за глумски шум и кикот. За несериозност. Тук главните изпълнители по план бяха други, не Митьо Пищова.
Така че президентските избори от есента на 2016 г. ще останат в историята ни като едно от сериозните изпитания пред стремежа за по-нататъшно откъсване на българския социум от хватката на хора, които нямат никакъв интерес от това на демократичните институции в тази страна да се гледа сериозно и с естествените за една демокрация високи нива на очакване. Това са хората, които много сериозно се пробваха и ще се пробват докрай да провалят в очите на българския гражданин избора на президент на републиката. За да отложат с колкото се може още нещо, което са наясно, че не ще могат да избегнат. Нещо, което вече ги настига.
