Камионите тръгнаха. Улицата беше тясна и те се бяха наредили един след друг, в конвой, на предната улица, която беше по-широка, чакаха там, а по улицата на Крум Васев влизаше само един камион, и то на заден ход, защото нямаше как да прави маневри.
Влизаше на заден ход в двора на Крум Васев и багерът веднага започваше да изсипва в каросерията скали и пръст.
Камионите бяха големи, двайсеттонни.
Багерът копаеше двора на Крум Васев и пълнеше камионите един след друг. Беше голям багер, от най-големите, можеше да премести цяла планина.
Помня го Крум Васев добре – от времето, когато още се държеше.
В средата на седемдесетте години на миналия век, той е бил един от най-обещаващите млади скулптори.
В интернет информацията за него е съвсем оскъдна.
В една артенциклопедия в статията за малката пластика четем:
На третото триенале на малката пластика в Будапеща (1975, показани 500 творби от 28 страни) от България участват Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Крум Васев и Д. Боновски; от десетте награди една е присъдена на българин – Крум Васев.
В сайта на Художествена галерия Добрич пише:
Крум Василев Васев. Роден на 26.04.1945 г. в Брезник. Починал 2009 г. Завършва Художествената академия – София (1972), специалност декоративно-монументална скулптура при проф. Величко Минеков.
И толкоз.
После, след някаква заплетена любовна история, се пропива. Но още години наред се опитваше да бачка. В тихите утрини се чуваше как длетото му удря и звънти по гранита.
Дори се опита да си построи ателие. Дворът му беше голям, имаше място за ателието. Изля основите, вдигна първия етаж, едно голямо помещение с високи северни прозорци, тук щеше да работи, изля и плочата отгоре.
И после се пропи съвсем. Заряза и работата, и ателието, и всичко. Сега през деня стоеше долу на кръстовището, облечен в стар войнишки шинел, беше вързал шинела с тел през кръста, стоеше на кръстопътя и произнасяше някакъв безкраен монолог. Понякога изваждаше от кофата за боклук стари вестници, сядаше на бордюра и ги четеше.
Той имаше сестра, която живееше в провинцията, веднъж в месеца тя идваше да му донесе сготвено ядене и да му вземе дрехите за пране. Когато на следващия път му донесеше чистите дрехи, Крум за кратко заприличваше на човек.
Наоколо много се строеше, работниците по строежите, насъбрани от кол и въже, бързо разбраха с какъв човек си имат работа, случваше се, и то все по-често, да го напият до смърт, за да му гледат сеира. Понякога го биеха. Тогава Крум ревеше в нощта като животно.
Един ден, помня, беше през зимата, се отбих в къщата му. Беше студено и тъмно, ток и вода той отдавна нямаше. В ъгъла на стаята беше текло от пробития покрив и имаше образуван огромен леден къс. Попита дали имам цигари. Дадох му цигари и някой лев, а той ми подари две скулптурки.
Сетне върху недовършения покрив на ателието пораснаха брезички. Дворът му се удави в растителност. Оградата падна. И един ден се чу, че Крум Васев е починал.
После някой купи двора, събори къщата и ателието и там веднага започнаха да копаят дълбоки основи за новия строеж. Дворът е голям, основите са много дълбоки. Сигурно ще построят цяла кооперация.
Чувам как багерът кърти скалите и изсипва огромните късове в каросерията на двайсеттонните камиони. Когато багерът изсипва камъните в каросерията, цялата околност плаче и кънти.
Скалите сигурно си имат специални отношения със скулпторите. И по друг начин ги изпращат.
Мисля си, че ще е добре да се направи една негова възпоменателна изложба.
Мисля си също, че може би ще е редно, когато най-сетне построят кооперацията, да отида при новите собственици и да им кажа: „Тук, на това място живя един скулптор. Какво ще кажете да се постави на входа паметна плоча. С надпис: „Тук живя скулпторът Крум Васев (1945-2009). Той се опита да избута живота си до върха. Но падна”.
Толкоз. Това стига.
Както казах, имам две скулптурки от Крум Васев, от глина.
На едната е изобразен циферблат на часовник. Без стрелки.
Другата е мъжки торс, с издути мускули и замръзнал в изкривената уста вик, може би това е Сизиф.
