0
5554

Силата на автентичните гласове

„Ти и земята сте едно. Мъдростта на северноамериканските индианци“, превод и съставителство Любомир Кюмюрджиев, издателство „Изток-Запад“, 2018 г.

Бил Холм, Оживена търговия, източник eaglecircle.org

„Реалният обхват и дълбочината на коренната американска мъдрост са непознати за повечето неиндианци“, пише Любомир Кюмюрджиев още в началото на този сборник и това уточнение е много важно, защото благодарение на него можем да направим разграничение между онова, което вече знаем за индианците, и това, което наистина е факт. Защото масовата култура – и приключенските книги, и класическите уестърни, и популярните статии, дълги години създават един непълен и нереален образ на северноамериканските индианци. А този образ, дори да е добронамерено пресъздаден, е само копие, отражение на отражението. Най-малкото защото рядко черпим от източника на информация, а създаваме подобия, нови реплики и нови отражения.

Любомир Кюмюрджиев, журналист и дългогодишен изследовател на историята и културата на северноамериканските индианци, се опитва да поправи грешките на неразбирането и на непознаването на тези светове по единствения възможен начин – като събере на едно място автентична информация.

Платени ритуали, масово произвеждани амулети, „магически“ бестселъри изкривиха и продължават да изкривяват представите за индианските духовни традиции. Стигна се до една своеобразна втора вълна на заблудата спрямо коренните американци и техните учения… Поради това никак не е странен фактът, че повечето американски индианци реагират отрицателно – с възмущение и дори с гняв – на движението „Нова епоха“, уточнява преводачът и съставителят на този сборник Любомир Кюмюрджиев.

Затова тази книга – „Ти и земята сте едно“, идва да навакса пропуснатото – тя не преповтаря митове, нито познати истории за индианската духовност, не говори за приключения, а предлага документи – автентични изказвания на мъже и жени от различни индиански народности. Тук са събрани думите на духовни наставници и политици, на вождове и писатели, на поети, лекари и публицисти, на духовни водачи и учени, обитавали някога или обитаващи сега територията на Съединените щати и Канада. Това са хора от народите апачи, абенаки, лакота, ирокези, оджибуей, сауки, лъмби, хопи, някои от които присъстват тук със своята история, година и дата на раждане.

Вярно, имената на племената и дори личните имена на тези хора могат да ни звучат екзотично, но думите им са земни и мъдри. Сред текстовете в тази своеобразна антология има поезия, притчи, поговорки, политически речи и изповеди. Има разкази за загубите и за смирението, за свободата и за близостта до природата, както и дълбоко познаване на човешкия характер.

Когато човек се отдалечи от природата, той става коравосърдечен, това казва индианец от племето лакона, на име Мато Нажин. Човешкото отношение към природата разкрива отношението ни към невидимия свят, казва пък Томас Жълтата Опашка от племето кроу.

Какво е животът? Той е пламъчето на светулка в нощта. Той е дъхът на бизона през зимата. Той е малката сянка, която пробягва през тревите и се изгубва в залеза на слънцето.

Тези думи принадлежат на Исапоо Мехксика или Врановият Крак (1821–1890), върховен вожд на чернокракската племенна конфедерация, прочут като храбър войн, но и в същото време и като човек на мира, оратор и политик, който умело води преговори с американците и канадците за земята си.

Земята и аз сме едно. Земята и аз мислим по един и същ начин. Земята е майка на всички хора и затова всички хора по Земята трябва да имат равни права. По-скоро реките ще потекат към изворите си, отколкото роденият свободен да бъде доволен, ако го затворят и му откажат свободата да отиде там, където желае.

Това са думи на Джоузеф или Хинмантон Ялаткит, Отекващият в Планините Гръм (1830–1904), вожд от племето не персе, познат на съвременниците си като човек на мира, който против волята си е тласнат към военен конфликт и който в крайна сметка взима решение с народа си – 750 съплеменници, много от които жени, деца и възрастни хора, да напуснат родните територии и да се преселят в Канада.

Любомир Кюмюрджиев уточнява, че структурата на този сборник е съобразена с спецификата на индианските разбирания за човека и окръжаващия го свят –изказванията са обединени в четири групи – колкото са посоките на света, сезоните на годината и етапите на човешкия живот. Съответно са обособени отделни глави, посветени на Свещения кръг – за усещането за общност, на Двата свята – на сблъсъка на различните цивилизации, на Великата Тайна – на разбирането за смисъл на живота, и на Седмата посока – онази цел, към която човек се стреми.

Факт е, че в тази антология може да се открие дори хумор – тези хора не са застинали в геройските пози, познати от филмите и приключенската литература, те са реални личности – някои от тях са наистина сериозни воини или лечители, но в същото време те са и шегобийци, а понякога – иронични и хапливи разказвачи.

Аз съм нещо като „духовен портиер“… Всичко, което правя, е да поизбърша поне малко прозорците на душата ви, за да видите какво става навън, казва Годфри Парчетата, съвременен духовен наставник от племето лакота.

А разгръщането на тези текстове е повод да се отърсим от романтичната и дори детска представа за индианците и да мислим за тях трезво. Не съществува единен образ на индианеца. Това е клише. Винаги става въпрос за различни култури и за различни народи, не всички от тях са оцелели до днес. А това вече е причина да познаваме по-добре автентичните истории, за да не се повтарят старите грешки. Защото, както пише Бети Лавердюр, съвременна индианска поетеса и активистка от племето оджибуей – всички неща са свързани в общ кръг.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияПолитпогребение на Путин? Преждевременно
Следваща статияИоан от Рила