Когато Църквата говори с един глас, може да постигне нещо в Украйна. Това твърди в интервю за faz.net швейцарският кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на единството между християните. Той е натоварен от папата да подкрепи единението на християните в размирния регион.

При изострянето на положението в Украйна църквите започват да носят особена отговорност. Икуменизмът става необходим.

В действителност църквите носят особена отговорност. По мое наблюдение голямата криза сближи различните църкви в Украйна. Майданът показа, че са налице повече общи неща, отколкото известни полемични гласове внушават. Контрапродуктивно е сега отново да се уреждат стари конфесионални спорове.

Към различните църкви спадат преди всичко Руската православна църква с нейния патриарх в Москва и Украинската православната църква в Киев. Съществуват още Гръко-католическа църква (Униатска), която е забранена по време на сталинизма, и римокатолици. Като председател на Папския икуменически съвет вие сте натоварен да насърчите единството на християните. Какво можете да направите в Украйна?

Отворените писма, които руско-православният митрополит в Киев Онуфрий отправи към патриарх Кирил и президента Путин да се застъпят за мир и диалог, и за прекратяването на всякаква употреба на сила, предават убеждението на твърде много християни в Украйна. Колкото повече те издигат общ глас, толкова повече могат да допринесат за мирно решение.

Не бихме ли могли да се надяваме, че руският патриарх Кирил I в Москва може да подтикне към сдържаност проруските сили в Украйна?

Разбира се, патриарх Кирил носи особена отговорност. Неотдавна в едно послание той подчерта, че неговата църква заема неутрална позиция в политическия конфликт, че тя желае да се застъпи преди всичко за помирение и затова не желае да се идентифицира с една политическа позиция. Той призова за диалог и отказ от военна сила.

На Кирил се подчиняват няколко милиона православни в Украинската поместна църква, която обаче призна преходното правителство в Киев и осъди анексията на черноморския полуостров Крим. На Великден Кирил определи Украйна като интегрална част от Свещена Русия. Той заяви, че в политически план Украйна е отделна държава от Русия, но не и духовно и исторически. „Ние сме един народ пред Бога. Ние изповядваме една и съща православна религия.” Промени ли се позицията на патриарха в Москва?

Трябва да различаваме политическия от духовния аспект. Политически Украйна е отдeлна държава; в църковно отношение обаче Украйна е, що се отнася до православието, под юрисдикцията на Руската православна църква. Утежняващо обстоятелство е, че между православните в Украйна има схизма. Затова можем силно да се надяваме, че православните ще преоткрият своето единство. Това би подпомогнало и икуменизма.

Може ли Ватиканът единствено да се надява? Папата беше много активен по отношение на Сирия, а сега, при Украйна – толкова малко? Има ли тайна дипломация?

Папа Франциск е изразявал при различни случаи своята дълбока мъка от тежкото страдание на хората в Украйна. Той призова вярващите на площад „Св. Петър” към молитва за жертвите на насилието в Украйна.

Не можем ли да очакваме повече от Рим?

Не бива да подценяваме силата на молитвата. За страдащите това означава преди всичко знание, че не са забравени, а са подкрепени в солидарност. Освен това в такова трудно и деликатно положение трябва да се окаже помощ в скритост, за да може тя по-добре да постигне своята цел.

Интервюто е публикувано във faz.net

Превод от немски Людмила Димова