Първо – митовете и сънищата идват от едно и също място, казва американският митолог Джоузеф Камбъл. И второ – митовете са непрекъснато търсене на смисъл. И трето – чрез митовете се опитваме да усетим екстаза от съществуването. Защото митовете са ключове за разкриване на духовния потенциал на човешкия живот.
Според Камбъл обаче си струва да говорим не за отделни митологии, а за една обща, планетарна митология, която може да помогне на съвременния човек да се почувства като част от едно цяло. Още повече че няма голяма разлика между съвременния човек и неандерталеца по отношение на митовете. „Ако погледнем на себе си по-скоро като чеда на тази Земя, а не като на захвърлени тук незнайно откъде, тогава ще разберем, че ние сме Земята, ние сме съзнанието на Земята. Ние сме очите на Земята. Ние сме гласът на Земята“, казва Камбъл преди повече от трийсет години.
И въпреки че тези думи звучат толкова намясто днес, не става въпрос за поява на нова митология – не, времето днес е твърде ускорено и нещата се развиват прекалено бързо, за да бъдат митологизирани, казва Камбъл. Но според него митологията е като песента. „Тя е песента на въображението, вдъхновена от енергиите на тялото.“
Този разговор за силата на мита, но също и за митологичните образи и сюжети, за функциите и за способността за разчитането на митологичните символи, се е състоял между 1985 и 1986 г. в ранчото „Скайуокър“ на Джордж Лукас и Нюйоркския природонаучен музей. От едната страна е Бил Мойърс, американски журналист и политически коментатор, а от другата – Джоузеф Камбъл, професор и писател, един от най-големите съвременни изследователи на мита, познат още от „Творческа митология“, „Маските на Бога“, „Пътища на блаженство“ и „Героят с хиляди лица“. Човек, който е убеден, че времето не променя митовете, а само им придава нов, по-богат смисъл.
„Хората казват, че единственото, което търсим всички ние, е смисълът на живота. Не смятам, че точно това търсим. Мисля, че по-скоро търсим да преживеем живота така, че нашето преживяване в чисто физически план да отекне в най-съкровената ни духовна същност, за да усетим екстаза на съществуването“, казва Джоузеф Камбъл.
Къде можем да сложим тази книга – между изследванията на Мирча Елиаде, Владимир Проп, Клод Леви Строс, Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд например. Фройд и Юнг също са смятали, че митът се корени точно в подсъзнанието.
Впрочем диалозите между Бил Мойърс и Джоузеф Камбъл са заснети – огромен материал, близо двайсет и четири часа записи, от които се получават шест телевизионни предавания. Въпреки това остава още толкова важен материал и така постепенно се стига до идеята за създаването на книга от тези разговори – „от желанието да се предостави тази съкровищница от идеи не само на зрителите, но и на онези, които вече бяха читатели на Камбъл“, пише Бети Сю Флауърс, редактор на изданието.
„Силата на мита“ пък се оказва една от най-важните книги на Камбъл – не само за изследователите на митовете, но и наръчник за цели поколения писатели, сценаристи, режисьори, които намират вдъхновяващ материал за работа с митовете, но и разговори за приключението на героя, за пътуването навътре, за саможертвата и личното щастие. И какво по-добро доказателство, че Джоузеф Камбъл е прав, когато казва, че митовете правят точно това – умеят да ни вдъхновяват.
„За мен митологията е родина на музите, вдъхновителките на изкуството, вдъхновителките на поезията. Да възприемеш живота като поема, а себе си като герой в тази поема – ето това е смисълът на мита“, заявява Камбъл.
„Поема, казваш?“, пита Мойърс.
И се налага Камбъл да пояснява: „Искам да кажа поема не под формата на думи, а на дела и приключения, в които ще се прокрадне онази трансцеденталност, която още тук, на Земята, ще те накара да усетиш връзката си с цялата Вселена.“
Впрочем Мойърс непрекъснато предизвиква Камбъл да обясни защо митовете са важни и защо не са просто интересни детски приказки, които си разказваме преди заспиване. „Защо митове?“ „Защо въобще трябва да обръщаме внимание на митовете?“, „Защо хората обичат митовете?“, „Какво мислиш, че търсят в тях?“ и „Какво общо имат те с живота?“
„Изкушавам се да ти отвърна: „Добре, продължавай да си живееш живота, той е много хубав – митологията не ти е притрябвала“, шегува се Камбъл в началото. Но истината е, че всеки път Камбъл отговаря поетично – сравнява митовете със сънищата, говори за митологията като за песен, разказва притчи, легенди, цитира библейски текстове, анализира вярванията на американските индианци, дава примери от „Междузвездни войни“ или се позовава на Упанишадите – индуистките философски трактати, споменава нови научни изследвания или разказва за обредните практики сред аборигените.
Всъщност в „Силата на мита“ Джоузеф Камбъл ни разхожда из историята на световната култура, при това Камбъл и Мойърс успяват заедно да предадат идеята за „музиката на сферите“ на един популярен и много достъпен език. Език, който обаче не прави компромиси. Още повече, че Бил Мойърс е ерудиран събеседник, който не спира да провокира Камбъл и да го кара да дълбае все по-дълбоко, за да стигне отвъд мита до онези неща, които не се назовават.
