Разговор с Дагмар Шюрер за нейния мултимедиен проект „Симбиотична синхроничност“ в Природонаучния музей в София (до 16 април 2026 г.)
Дагмар Шюрер е медийна артистка от Австрия, където първоначално завършва биология и продължава своето образование в сферата на изящните изкуства в Колежа за изкуства и дизайн „Сейнт Мартин“ в Лондон. Живее в Берлин, изследва приложението на новите медии в сферата на изкуството и културата в Университета за приложни науки в Берлин. Участвала е на Фестивала БУНА във Варна през 2024 г. и е впечатлена от България, където се завръща по покана на кураторката Ирина Баткова за своя мултимедиен проект „Симбиотична синхроничност“ в Природонаучния музей в София (до 16 април 2026 г.).
Оригиналната локация е продиктувана от интересите на Дагмар Шюрер в сферата на микробиологията. Артистката е повлияна от концепцията на Лин Маргулис, която разкрива как организмите са склонни да си сътрудничат в симбиотична форма много повече, отколкото да си съперничат и да се конкурират, както твърди Дарвиновата теория. От своя страна, тя отнася този потенциал като едно утопично предизвикатeлство към света на хората и обществата с техните междуличностни и надличностни взаимоотношения.
Това, което виждаме на последния етаж на музея, наподобява райски селения в смесената реалност на мултимедията. В „тайната градина“ се пристъпва с VR-oчила, като е възможно тази феерия на сетивата да бъде споделена с още един-двама души, а това връща преживяването на участниците към темата на изложбата и ги поставя директно и непринудено в условията на симбиотична синхроничност помежду им.
Авторката генерира своите изображения с 3D софтуер, чрез него е необходимо да създаде цялата художествена вселена, откъдето извежда и своите „модулни наративи“, както ги наричa тя. Идеята за симбиозата и синхроничността като възможни начини и състояния на съществуване се разглежда в краткото видео на артистката, което запленява зрителя със своята футуристична естетика. По същество то представлява 3D анимация, която разкрива имагинерния свят на Синтия, първия микроб, изкуствено генериран в лаборатория. Тази реалия е населена от фантастични антропоморфни създания и микробни структури, като се разкрива също така и идеята за един център, наподобяващ ядро, чиито нервни окончания представляват мобилни телефони.
Тук възниква въпросът за границите на свободата и етиката, пред която новите технологии ни изправят. По наблюденията на авторката, в ръцете на производителите, които се стремят всячески да улеснят своите потребители, постепенно телефоните могат да бъдат заменени от очила за по-висок комфорт, граничещ с хибридизацията на човешкото тяло, а оттам, по нейните опасения, крачката до имплантирания чип е една.
Но целият този „Джурасик парк“ аспект остава сякаш напълно чужд за една футуристична и много естетска изложба, която освен видео представя и три интерактивни скулптури или „химери“, както ги нарича художничката, с които зрителят има възможност да взаимодейства посредством таблет. Когато застанеш пред тях с устройството, те ти се разкриват в различни измерения и движещи се трансформации. Това ненадейно породи у мен асоциация с Калдеровите мобилни скулптури, които биха изглеждали като техен прадядо.
Спомних си и интересната лекция на Правдолюб Иванов за Дада и неговите корени в индустриалната революция, водещa след себе си Първата световна война. Попитах авторката за евентуални препратки към съвременността. За нея този повратен момент, довел до бума на изкуствения интелект (ИИ) и значително нарасналата дигитализация, е пандемията от ковид с нейните ограничения и нови възможности за онлайн общуване. Допреди това, по думите на Дагмар, изложби с добавена реалност са били рядкост дори за музеите на Запад. След този период обаче технологиите претърпяват квантов скок, а с тях и очакванията на зрителите.
Следващият проект, по който Дагмар работи, представлява „жива“ художествена творба. Ако още Кант мисли изкуството като автономно, то днес артисти от рода на Иън Ченг позволяват да мислим произведението на изкуството като независимо от своя създател. Вдъхновена от понятието за „жива машина“, Дагмар Шюрер се стреми да създаде творба, която да симулира свой собствен живот, при това в развитие.
Настоящата изложба може да бъде посетена и в ReBonkers във Варна, а оттам продължава своя път към Дигиталния арт фестивал в Истанбул.
Притежавате диплома по биология и по изящни изкуства. Какво ви дава този контекст?
Отправната точка за много от моите творби често са научни концепции, заимствани от биологията или невронауките. Аз ги съчетавам с новите технологии и ги превръщам в поетични интерпретации на човешкото съзнание и неговите взаимоотношения с околната среда. Намирам за особено полезно да разглеждам моделите и структурите в естествените науки, за да разбера по-добре новите технологии и нашата връзка с тях. Този трансдисциплинарен подход дава възможност да се генерират знания и рамки, които надхвърлят традиционните граници, и в идеалния случай отваря нови перспективи към текущите процеси на трансформация.
Бихте ли ни представили Синтия, протагонистa на вашето видео?
Синтия е въплътена в произведението чрез спекулативен, поетичен глас зад кадър и различни цифрови аватари, които се появяват в някои от визуалните картини и в рамките на преживяването със смесена реалност. Тези фигури визуализират нов хибриден организъм, съчетаващ биологични и технологични компоненти. Името „Синтия“ е вдъхновено от бактерията Mycoplasma laboratorium – първата минимална форма на живот, създадена в лаборатория, която учените са нарекли „Синтия“.
Какво е за вас посланието на „Симбиотична синхроничност“ към днешна дата – реална възможност или художествена утопия?
Сливането на биологични организми с неорганични агенти и технологии е процес, който вече е в ход. Като художник не се стремя да давам отговори за бъдещето, а по-скоро да създавам пространства за съзерцание и размисъл, където посетителите могат да обмислят тези промени и да изградят свои собствени визии. Представянето на един постантропоцентричен свят като реална възможност може да ни помогне да разработим нови концепции за мирни и процъфтяващи общества.
Наричате вашите скулптури „химери“, тъй като са създадени от различни биологични фрагменти, но химера означава и нещо утопично, илюзорно – илюзия и утопия ли е нашето мирно съвместно съществуване на Земята?
Серията „Химера“ се състои от хибридни скулптури с монитори. Анимираните композиции наподобяват натюрморти, представящи съчетания от биологични, механични и технологични елементи. Тези творби се разширяват отвъд екрана чрез приложение за разширена реалност. Виртуалните разширения обграждат монитора и се сливат с него в хибридна скулптура, която може да се види чрез смартфон или таблет.
Бихте ли разказали малко повече за техническия процес, който стои зад тази толкова естетска визия?
Анимациите се създават с помощта на софтуера с отворен код за 3D моделиране Blender. Всички сцени трябва да се изграждат от нулата, включително 3D моделирането, текстурирането, композицията, осветлението, физиката и анимацията. Процесът е прецизен и отнема много време, но ми е приятно да прекарвам часове, погълната от него, и често го възприемам като нещо, наподобяващо живописта. Когато започвам да моделирам, не винаги е ясно какъв ще бъде крайният резултат. XR приложенията се разработват в игровия енджин Unity, който предлага широк спектър от възможности за взаимодействие в реално време.
В какво се състои вашата изследователска работа в IUNO, Берлин?
„IUNO – Център за иновации в областта на интелигентните и имерсивни технологии в независимата културна сцена“ е изследователски проект, финансиран от ЕС, към Берлинския университет за приложни науки. Той проучва XR технологиите в изкуството и културата, а напоследък и интегрирането на ИИ в художествени приложения в реално време. Проектът има за цел да подкрепи независимата арт сцена в Берлин чрез работилници, стипендии и събития за създаване на контакти, фокусирани върху XR технологиите. Аз участвам в проекта като асистент по художествени изследвания от 2018 г., като основно допринасям и преподавам в областите на производството на дигитални медии, художествените XR концепции и разработката с Unity.
Върху какъв проект работите сега? Как разглеждате автономността на произведението на изкуството в контекста на ИИ?
В центъра на настоящите ми художествени изследвания стои темата за „живата машина“. В ерата на ИИ, синтетичната биология и биороботиката машините все повече се превръщат в автономни субекти. Те проявяват характеристики, които преди се свързваха с живите организми: самоподдържащ се метаболизъм, способност за размножаване и еволюция, както и обратни връзки за реагиране на стимули от околната среда. Спекулациите относно потенциалното формиране на воля, намерение и (само)съзнание в системи като ИИ вече преобразуват отношенията между хората, обектите и технологиите. Аз се интересувам особено от художествени обекти, които симулират форми на поведение или дори някакъв вид личност, без да са антропоморфни. Те могат да варират от физически обекти до системи, интегриращи функции на ИИ, и потенциално биха могли да взаимодействат автономно със зрителя.
Ако индустриалната революция и Първата световна война провокират избухването на Дада, бихме ли могли да направим аналог с пандемията, която засегна целия свят?
Не мисля, че тук можем да направим пряка аналогия. Разбира се, пандемията от COVID-19 ускори дигитализацията на обществото, тъй като много хора бяха принудени да разчитат на дигитални средства за комуникация, работа и обмен. Настоящият възход на ИИ може би е по-скоро сравним с индустриалната революция, макар че все още предстои да се види как тази трансформация в крайна сметка ще се отрази на художественото творчество.
Какви перспективи разкрива постоянното развитие на технологиите и ИИ? Във вашия проект всичко изглежда високо естетизирано, но се появява и образът на мобилните телефони като наши собствени невронни окончания. Стана дума и за някои възможности, които крие непрекъснатото ни приспособяване към устройствата като нашата постепенна хибридизация. Как гледате на това бъдеще?
Ако само можех да предскажа бъдещето! Човечеството винаги е било и ще продължи да бъде дълбоко обвързано с технологичния напредък. Ето защо е от решаващо значение да се разгледат властовите структури, които стоят в основата на технологиите и ИИ. Опасно е да се позволи на малък брой технологични компании, движени от печалбата, да доминират над тази инфраструктура. Наложителните въпроси са: Кой държи властта над тези системи и как те могат да бъдат използвани по начин, който не се ръководи единствено от печалбата, а е насочен към общото благо?
