В самото начало на изтеклата седмица престъпна Путинова Русия си нанесе – сама – умопомрачителен, самоубийствен символен удар. Бомбардира и опожари една от най-старите, или по-точно сърцевинната православна светиня на територията на Украйна (но която самата Русия ревниво наричаше първенствуваща за целокупната „Рус“) – Киево-Печерската лавра.
Казвам, че с това Русия си нанесе самоубийствен символен удар, защото с извършеното отведнъж разби на пух и прах маската, която от самото начало тя и нейния патриарх Кирил налагаше върху зверското лице на своята агресия. Та нали т. нар. „специална военна операция“ митроносният слуга на Путин побърза да определи от амвоните на руските храмове като „свещена война“ (нещо като „кръстоносен поход“, sic) срещу „антихристовия Киевски режим“; нали възлюбеният му „кесар“ я водел в Украйна срещу „целокупния секуларен Запад“; нали от него, от този „секуларен Запад“ се защитавал „най-православният народ на земята“, който ще ни спаси от „разчовечаващия човека либерален потоп“.
И ето: миналата седмица „свещеното воинство“ на тия „христолюбци“ удари най-старата православна светиня в Украйна. Удари Лаврата, за която – помним – по-миналата година Москва рева до небесата, че се отнема от юрисдикцията на проруската УПЦ и се дава на „разколниците“ от ПЦУ, които щели да я разорят, обезчестят и т.н.
Символният резонанс от този удар – това в Москва усетиха тутакси след извършването му – обещаваше да бъде толкова голям, че стана наложително веднага да се съчини някаква оправдаваща го версия. В паниката оттам започнаха с идиотската измишльотина, че Лаврата била поразена всъщност от отклонила се (но при защитата от руската бомбардировка) украинска и доставена „от Запада“ ракета „Пейтриът“. Тази лъжа, обнародвана сутринта, буквално след среднощната руска бомбардировка, бе обаче толкова глупаво съчинена – кой в Москва би могъл да установи какво точно е паднало над Лаврата само няколко часа след случилото се – че вечерта на същия ден тя бе изоставена и злощастната говорителка на Кремъл Мария Захарова строго „се скара“ на френския президент Еманюел Макрон, че „побързал да осъди Русия“ за един чисто и просто… „пожар“, неизвестно как възникнал в манастира. Тоест още по-нелепо – версията за украинския „Пейтриът“ се преобразува във версия за, да, мащабен, но „битов инцидент“, към който Русия – точно тази нощ бомбардирала и Киев и Харков – нямала никакво отношение.
Разбира се, на тези нелепи лъжи никой в нормалния свят не повярва и нямаше как да повярва, защото – повтарям – същата, същата нощ руските сили удариха още два много важни културни обекта в Украйна: Художествения музей в Харков, където освен разрушението загинаха и петима спасителни работници, и Киностудията „Ал. Довженко“ в Киев, където пък изгоря напълно уникална колекция от 100 хиляди исторически костюма.
Светът се потресе от поредното (и този път свързано и с църковна светиня) престъпление на Москва[1], а тя потъна в… тъпо мълчание. Всъщност именно мълчанието за извършеното бе „импортирано“ и в нашите официални медии.[2]
Ще кажа обаче, че станалото онази нощ е самоубийствен символен удар, който си нанесе Русия каквито и да са възможните истински обяснения за случилото се. Защото първото от тях разбира се е, че руските дронове всъщност съвсем съзнателно са ударили светинята (заедно с киностудията и музея в Харков). Щом тя е на територията на Украйна и щом към момента принадлежи на ПЦУ – на Украинската църква – тя може и даже трябва да се унищожи, понеже „което не е наше, не заслужава да го има“. Ако това обяснение за удара е валидното, то инсталира Русия пред целия (и особено пред целия православен) свят като културен и антихристиянски престъпник.
Второто възможно обяснение за станалото обаче е не по-малко позорящо за руската „военна машина“. Защото възможно е – да, възможно е – тя и да не е желала съзнателно да удари онази нощ именно Киево-Печерската лавра (давайки си сметка за духовната стигма, която ще й се залепи). Тогава обаче случилото се показва на целия свят абсолютната некадърност на руските ВВС, които каквото и всъщност да са целели с бомбардировките си, са извършили невероятна културна свинщина, светотатство, което би могло да се повтори и във всеки следващ момент. Ще кажа, че дори – нека за момент се съгласим и с тази тъпа лъжа – ударът върху Лаврата да е бил нанесен от „отклонила се украинска ракета“, това изобщо не би снело вината от руския агресор. Защото, нека се попитаме: а защо и по каква причина изобщо е полетял онази нощ украинският „Пейтриът“, ако не за да противодейства на руската атака над Киев и околностите му? Тоест, дори при тази панически съчинена версия първовиновник за поражението в Лаврата си остава „христолюбивата“ Русия.
Символният самоубийствен удар, който си нанесе Русия с бомбардирането на Киево-Печерската лавра има обаче и друго – и за мен още по-важно измерение. Ще кажа направо, че той окончателно духовно уби и всички, определящи се като „православни християни“ – и в Русия и у нас, които дори след светотатственото престъпление на Москва не престанаха да оправдават руския агресор, да се напъват да вярват на очевидно скалъпените му лъжи, или – имаше и такива – все още чуващи в дълбините си гласа на съвестта… да мълчат, да се правят, че не са чули за случилото се.
Но ако дори това, което стана в Лаврата не потриса религиозната им съвест, ако дори това не им позволява да осъдят руския агресор, то означава, че в „православието“ им Русия стои по-високо от всичко верово и – ще го кажа направо – от Самия Христос. Което пък накрай означава, че с оправдаването и на този престъпен акт, и с мълчанието си за него, те вече се „самоубиха“ именно като православни християни и напълно (вече напълно) се саморазобличиха като руски идоло–поклонници. А значи – и като готови, вече готови да станат едно бъдещо „войнство“ на антихриста, ако той реши да ги свика под знамената си от Москва!
За да бъда напълно честен ще кажа, че през изтеклата седмица ние (ние, но не и те) видяхме освен опожарената Киево-Печерска лавра и онова ужасяващо – съзнателно – убийство на 87-годишна жена в инвалидна количка, нейния 51-годишен син, който я е бутал, и съпровождащия ги мъж в град Никопол, Днипропетровска област,[3] т. е. поредните жертви от устрояваните от руските военнопрестъпници човекоубийствени „сафарита“ с дронове по улиците на украинските градове. А за мен тези убийства са още по-тежки престъпления от пораженията върху Лаврата, които са възстановими. Защото погубването и на един-единствен Божий образ е нещо по-страшно и от най-страшното посегателство върху храмови постройки.
Но ето защо: оттук нататък какъвто (и по каквото) удар да нанесат украинците върху престъпната Русия, той ще бъде оправдан и, за мен лично, ще бъде и Божие наказание за стореното през миналата седмица. Възхищавам се от хладнокръвието на украинците, които и в четвъртък миналата седмица масирано удариха най-голямото НПЗ в Москва, а не цивилни домове, в каквито се прицелват руснаците. Убеден съм, че украинците ще продължат да го правят, защото – ясно е – Русия губи, губи тази война, която сама запали.
Слава на Украйна!
_____________________
[1] Всъщност във връзка с това световно потресение ни бе припомнено, че то далеч не е първото подобно престъпление на Русия. Според официални данни на ЮНЕСКО и други международни организации от началото на войната агресорът е разрушил над 700 храмове и молитвени домове на територията на Украйна като немалка част от тях (ок. 200) са напълно разрушени.
[2] Поздравявам искрено негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, който единствен засега публично осъди варварството на Русия и се присъедини към същата позиция, изказана от Константинополския патриарх Вартоломей, когото нашенските „православни копейки“ неслучайно ненавиждат.
[3] https://zmina.info/en/news-en/russian-fpv-drone-kills-three-civilians-including-elderly-mother-and-son-in-nikopol-dnipropetrovsk-region/
