
„Момичето с иглата“, Дания, Полша, Швеция, 2024 г., режисьор Магнус фон Хорн. В ролите: Вик Кармен Соне (Каролине), Трине Дирхолм (Дагмар), Бешир Зечири (Петер), Аво Нокс Мартин (Ерена), Йоаким Фйелструп (Йорен), Теса Ходер (Фрида). В рамките на Киномания 2024
Има много истории около картината на норвежкия художник Едвард Мунк „Викът“, сред тях и тази за скрития надпис в нея: „Може да бъде нарисувано само от луд“. Първите минути след финала на „Момичето с иглата“ – датското предложение за чуждоезичен Оскар и носител на две Европейски награди (за музика и сценография), си казах, че този филм може да бъде заснет или от луд човек, или от изключителен познавач на историята на киното, притежаващ чувствителността на художник. Вероятно режисьорът Мариус фон Хорн има дарбата да създава светове, които предизвикат възхита и чудовищен страх, когато ни представят същността на човека.
„Момичето с иглата“ е третият му филм и докато по-ранните му творби анализират теми от съвремието и грешки в общуването (например Sweat от 2020 г. безкомпромисно показва зависимостта от интернет платформите и самотата ни извън тях), то „Момичето с иглата“ е художествена интерпретация на реални събития, описани в датските учебници по криминалистика – жестокото умъртвяване на повече от трийсет бебета, предизвикано от състрадание към техните майки. През 1921 г. Дагмар Оверби е осъдена на смърт за своето деяние, по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.
Ако приложим системата на В. Я. Проп от книгата му „Исторически корени на вълшебната приказка“, ще открием, че сюжетът наподобява страшна приказка на Братя Грим, в която принцесата (през ХХ век повечето принцеси се превръщат в работнички) в очакване на своя принц се разделя с мечтите и заблудите си. Светът се оказва жестоко място за бедните и самотни сърца. Каролине среща Дагмар в труден момент от живота си, когато е бременна и е изгубила работата си. Момичето е привлечено от яснотата, с която Дагмар взима решения, от отношението ѝ към самотните майки, които не са в състояние да се грижат за своите деца и трябва да намерят приемни домове за тях.
В черно-бялата естетика на полския оператор Михал Димек, снимал предишния филм на Магнус фон Хорн, както и „Ео“ на Йежи Сколимовски, се крие ключът към разбирането на филма. Няколко са възможните пластове на интерпретиране: между чудовищата и хората разликата е минимална – според отраженията и пречупването на светлината лицата ни лесно придобиват уродливи форми. Така е и в живота, ако трябва да избираме между доброто и злото. Каролине е принудена да стане съучастничка на Дагмар заради физическото си оцеляване, а Дагмар убива, за да избави от позора самотните майки и новородените. Началото на филма ни въвежда в преливането на полюсите между добро и зло – човешкото лице придобива различни форми, сред които зрителят по-късно ще разпознае персонажите.
„Момичето с иглата“ ни припомня с цитати знакови филми като „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“, острите форми на предметния свят и сценографията са в стилистиката на експресионистичното кино. В играта на Вик Кармен Соне и Трине Дирхолм има дуенде, отдаване до краен предел, доближаващо се до усещането за трескавост и болест. И въпреки че двете актриси са от различни творчески генерации, всяка от тях има добра основа. Трине Дирхолм е работила с датските режисьори Сузане Биер, Томас Винтерберг, Анет Олесен, Кристофор Бое. Когато Магнус фон Хорн я кани да участва във филма му, след като прочита сценария, тя е категорична, че драматургията се нуждае от преработка. Година по-късно Трине се включва в процеса, след като одобрява корекциите по сценария. Вик Кармен Соне преди срещата си с Магнус фон Хорн участва във филмите на Хлинур Палмасон – един от най-награждаваните исландски режисьори, снима се в последния сезон на сериала „Кралството“ (2022) с режисьор Ларс фон Трир, а едно от първите ѝ успешни сътрудничества в киното е с Изабела Еклоф – режисьорка на шведския филм „Празник“ (2018) – за ролята си във филма получава една от първите си датски награди Бодил.

За да постигне атмосфера, в която надделява усещането за душевен мрак, Магнус фон Хорн си припомня филмите „Оливър Туист“ с режисьор Дейвид Лийн, „Човекът слон“ на Дейвид Линч, „Списъкът на Шиндлер“ (реж. Стивън Спилбърг), изучава фотографии от индустриалната ера в британските градове Глазгоу и Манчестър. Всеки кадър е самостоятелно произведение на изкуството – с невероятна прецизност се съчетават архитектурата, обектите в пространството и светлината.
„Момичето с иглата“ е екстремно навлизане в непознатото, в грозното и страшното, скрито в дълбините на човека. Филмът надскача криминалната интрига и поставя важна тема – морално оправдани ли са постъпките ни, ако те са полезни за представители на обществото, но пък по своята същност нарушават императивите на социума.