Паст. Това е думата. Това е думата на деня от вчера.
Пастта поглъща тюрлюгювеч. А годежът от друга страна е нещо, което не може да се направи без тюрлюгювеч и без паст. Защото пастта иска да яде, а тюрлюгювечът трябва да уври, за да попадне после в пастта. От друга страна, тюрлюгювечът се нуждае от паст, за да го изяде тя. Защото тюрлюгювечът е безсмислен без паст, която ще го изяде.
Има и други логически линии, може да се намерят и други семантични и синтактични връзки между тези термини. Както казваше едно време Умберто Еко – между всички неща в света е възможно да бъдат открити връзки и подредби. Да, и между нещата, не само между термините.
„Но щом младите се обичат, да се вземат.“
Синтаксис.
Всичко, казано дотук от мен, е глупост. Признавам го чистосърдечно. Но това са глупости, заети безплатно и свободно от вчерашните официални прояви на български политически лидери. Всичкото е цитат. Само съм си позволил да съединя цитатите. И да отделя и откроя един от тях, поставяйки го в кавички.
С помощта на събраните от мен изрази вчера се опитаха да ни обяснят защо новото правителство на България ще е нефелно. Паст, желаеща да поглъща (господин Местан), тюрлюгювеч, (господин Николай Бареков), годеж по сметка – възпроизвеждам тук малко по-свободно господин Волен Сидеров.
В България през цялото време на прехода се говореше много за ненормалността, говори се и сега. Помня, че още от началото на деветдесетте се започна с думите за ненормалното ни състояние, за ненормалната обща участ, за ненормалното социално съществуване. Страшно и трайно себеусещане. С годините стана клише. Дали сега вече сме се нормализирали? Както откъм живот, така и откъм употребата на клишетата. Да, нормализирахме се.
Но дали новото ни правителство е ненормално?
Коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок е повече от нормална. Затова вече писахме. Всеки върви по пътя си със своите отклонения. Но съединяването между тези две формации не може да бъде определено като екстравагантно, струва ми се, каквото и да си говорим. Ще го кажа директно – влизаме в режим на нормализация.
АБВ. Това ще кажете, предполагам. Ако се поддам на нарцистичния си инстинкт, ще ви препратя към статията си „Совите не са това, което са“. Писана е много отдавна. Не съм оригинален с изказаната там теза, но не съм и глупав. Правя референцията, тъй като в статията, която препоръчвам да погледнете, пише за онова, което стана сега. И точно тук аз питам: „Като нормален или като ненормален да оценим синтаксиса между ГЕРБ и АБВ?“ Но да не забравяме и Реформаторския блок. За тях този съюз трябва да е най-скандален. Добре, всички го очаквахме. Но въпросът беше, ненормално ли е? Не, нормално е.
Ще си позволя да кажа, че това е една нормална коалиция, стига да приемем често случващите се в европейските страни, каквато е и нашата, управляващи коалиции от различно потекло за нормални.
Тюрлюгювечът е едно съвсем нормално и много приятно за небцето ястие. Въпросът е да не предизвиква киселини. Киселините може да дойдат от прекалено егоистичните спогодби. Затова сега пред страната ни стои въпросът за баланса, който ще бъде създаден най – вече във външнополитически план. Начинът, по който изглежда, че ще бъде съставен новият кабинет предполага наличието на такъв баланс и сякаш уверява, че разпределението на силите вече е уточнено. Но, както е очевидно, играта е деликатна и от поддържането на разбирателството зависи пряко развитието на държавата.
Ситуацията безспорно е силно динамична, но България трябва да се придържа към досегашната си линия на интеграция в Европейския съюз и евроатлантическите структури.
Има проблем с това, че Реформаторският блок прие АБВ като съидейник, но пак казвам, че в това може и да се открие нещо наистина нормално, ако следваме нормалните традиции.
Оттук нататък започва най-сложното. А именно, сложението да издържи и да даде онова, което се очаква от него. Ясна и стабилна мисъл за въвеждането на републиката в режим на оправяне. Не си играя с думите.
Действително, мисля, че намирането на място в дясноцентристкото правителство за човек, който ще управлява социалното министерство в по-социален маниер, е добър ход.
Паст.
Сега дойде времето да се види, че не всичко е само пропадане в пастта. Това ново правителство получи шанса да докаже, че в България не всичко е паст.
Използвайте този шанс разумно, господа!
