Начало Идеи Гледна точка Сириза – ляв ренесанс или популизъм?
Гледна точка

Сириза – ляв ренесанс или популизъм?

Даниел Смилов
31.01.2015
1555

Dani Smilov F

Победата на Сириза породи интересни теоретични дебати за характера й като партия. За едни тя е лява, за други е популистка, трети твърдят, че делението ляво-дясно и популизмът са загубили смисъла си като ясни понятия. Това е един от тези размити спорове, в които всички може да се окажат прави, ако няма опит за някакво дисциплиниране на употребата на думите. Този текст е такъв опит.

Сириза е объркваща партия от гледна точка на състав и идеология. Тя произлиза от амалгама на крайно леви маоисти и троцкисти, но днес зад нея стоят огромна част от средните избиратели в Гърция. В програмата й има много мерки, които могат да се разпознаят като леви: увеличаване на данъци и социални плащания, стимули за „истинската“ икономика, край на „остеритета“ и т.н. Но в нея има и много национал-популистки мерки и реторика, като излизане от НАТО, връщане от страна на Германия на нацисткия дълг към Гърция, национализация на банки, данък „богатство“, и най-вече – безплатно здравеопазване и услуги за социално слаби, както и разширяване на „държавата на благоденствието“ в условия на жестока финансова криза. И накрая, а може би и най-основното, Сириза е за оставане на Гърция в ЕС и разсрочване, намаляване на дълговото бреме на страната от Брюксел. Обективно погледнато, това е такъв fusion, че да търсим концептуална яснота в него би било безнадеждно. Но, от друга страна, липсата на понятийна яснота е сигнал, че ставащо просто е неразбрано.

Първото различие, което трябва да се прокара, е между популизъм и демагогия. Предизборното послъгване на електората – демагогията – е типично за много, да не кажем за всички съвременни партии. Популистът не се различава много от тях, макар че понякога неговите обещания наистина да звучат по-бомбастично и по-невероятно от тези на останалите. Нито пък е вярно, че популистите никога не изпълняват обещаното – сравнени с останалите партии, те едва ли съществено се отличават. Да, има разлика между това какво популистите твърдят, докато са в опозиция и когато влязат в управлението. Но нима при БСП например няма такава разлика? По същия начин и Сириза не може да бъде квалифицирана като популистка само въз основа на известна демагогия, която ясно присъства в политическите й послания.

Второ, общоприетата дефиниция в политическите науки е, че популизмът е олекотена, минималистична идеология, която противопоставя хората на елита. Хората са хомогенна национална общност, елитът е целокупно корумпиран и предателски. Популистите идват да го изметат и да възстановят суверенитета на народа, като следват неговата воля, накъдето и тя да ги отведе. Тази дефиниция е полезна, но тя рискува да обяви всяка нова, масова и силно критична към „естаблишмънта“ партия за популистка. Такова объркване при нас се получи с НДСВ, което възникна като масово популистко движение около харизматичен лидер, но бързо след изборите се оказа, че харизмата е по-скоро въобразена, че партията има природата на средна или малка либерална формация, което и сравнително бързо доведе до загуба на масовия й характер. По същия начин Сириза може да се окаже преоблечен и поподстриган ПАСОК, повече или по-малко „нормална“ европейска левица, която възниква на мястото на дискредитирани стари партии.

В този смисъл истинският въпрос за Сириза към момента не е дали е популистка – да, сега безспорно тя носи този силен популистки заряд, тя притегля към себе си всички, които са фрустрирани и искат да кажат едно голямо „не“ на политическата класа на страната, която е „предала“ народа като цяло. Въпросът е дали и доколко тя може да бъде лява? На мнозина този въпрос ще се стори странен – щом Бареков може да е ляв, защо Сириза да не може? Питането обаче е дали Сириза може да е „лява“ в по-дълбок, по-определен смисъл от този, според който и Бареков е ляв (или десен).

Отговорът не е много лесен. Вярно е, че с увеличаването на данъците, вниманието си към социално слабите, готовността да се инвестира в „държавата на благоденствието“, човешката политика спрямо имигрантите и други, Сириза се позиционира като „традиционна“ европейска левица: дори като леко старомодна европейска левица от 70-80-те години, преди „третия път“ на Клинтън и Блеър. Това, което дълбоко и съдържателно не се връзва с тази картина обаче, е, че сметката за тези социалдемократически по своя характер политики трябва да бъде платена от други, а не от „народа“: богатите държави в ЕС, големите международни корпорации (банки включително), олигарсите. Те трябва да се откажат от вземанията си към Гърция или да станат субект на наказателни данъци (75%), което ще даде възможност за разгръщане – всъщност по-скоро на запазване на социалните политики в Гърция на нивата от близкото минало.

Тук, според мен, е и ключът към феномена Сириза. Става дума за консервативна, гневна реакция на застрашено мнозинство от средни избиратели, което вижда, че губи статус и привилегии, губи цял един начин на живот, който е започнало да третира като свое право. За тази загуба трябва да се намери виновник и това е политическата класа, плюс Брюксел, плюс глобалните капиталисти. Трябва да се намери и начин за запазване на начина на живот и това ще стане чрез финансиране/редукция на дълг от Брюксел, което да позволи щедри социални разходи. И обърнете внимание – Сириза иска намаляване на данъците за средната класа: увеличаването ще засегне само богатите и „едрия капитал“ (местни и чужди големи корпорации). Тоест цената на социалната политика е изнесена „извън“ истинската, народна Гърция.

В тази схема няма „традиционна“ социалдемокрация, при която политическата общност, мнозинството – сами плащат социалните услуги, които искат да си гарантират. Сириза предлага по-скоро схема за „free riding” – гратисчийство – при която една политическа общност успява да прехвърли част от социалните си разходи върху други. Тази схема не бива да се бърка с идеята за европейска солидарност, нито с идеите за федерализация на бюджетната и фискална политика на ЕС. От моя гледна точка добрият път за ЕС е наистина федерализацията: плавно преминаване към съвместно бюджетиране със съответните регламентирани трансфери от по-богати към по-бедни региони. Но това трябва да стане след необходимите политически реформи на ЕС и най-важното – трябва да стане на базата на ясни и справедливи принципи. Тези принципи трябва да засягат: 1) определянето на това кои имат най-голяма нужда от помощ; 2) обхвата на правомощия на ЕС за намеса в националната политика; 3) разпределянето на тежестта между дадена национална общност и останалите. Такива правила засега няма и тъй като ги няма, Сириза иска първо и привилегировано отношение към гърците. А защо към тях? Те ли са най-бедният регион в ЕС?

Това е и основанието ми да считам, че близо 40%-ният вот за Сириза не е вот за паневропейска солидарност: всъщност това е призив за привилегировано, приоритетно третиране на една общност в ситуация на липса на общи правила. Поради това и не смятам, че обединяването на европейските „Сиризи“ от Испания, Португалия и т.н.  би било добра новина за федерализацията на ЕС – напротив, всяка от тях ще тегли чергата първо към себе си и ще се конфронтира с левицата от много северни държави (а пък и с държавите от Източна Европа: Фицо в Словакия например многократно е заявявал, че не иска страната му да плаща за специалното отношение на ЕС към Гърция).

Тези характеристики на феномена „Сириза“ доближават партията до типичните консервативни популистки движения в Европа, движения, чиято цел е да запазят стандарта на живот на мнозинството в дадена политическа общност. Фарадж във Великобритания се бори за англичаните, като ги изолира от имигранти – Льо Пен във Франция прави същото: тоест цената за запазването на стандарта трябва да се носи най-вече от другите, чуждите, имигрантите. В южната периферия на Европа, където са се натрупали доста публични дългове към чужди фирми и правителства, точно тези, чуждите (като към тях се пришие и „безродната“ класа на богатите и олигарсите), а не хората трябва да носят бремето. Чуждите трябва да платят сметката за запазването на привилегии, които се мислят като права.

В този контекст моят прочит на масовия вот за Сириза е, че това е рационален избор на най-удачния инструмент за водене на преговори и осигуряване на отстъпки от страна на ЕС за Гърция. Прогнозата ми е, че Сириза ще се държи по този начин: тя може и да втвърдява своята позиция, но само за да тества границата на възможния компромис от страна на Брюксел. Не случайно Сириза има детайлна временна програма за управление до евентуално предоговаряне на дълга (най-късно през лятото).

По отношение на превръщането на Сириза в „нормална“ евролевица, нов и изчистен ПАСОК – не съм толкова убеден. Да, това може да се случи, но тези около 40%, които сега я подкрепят, няма задължително да имат интерес да продължат да го правят. Също така Сириза едва ли има потенциал да стане флагман на някаква „нова левица“. Алтернативен ляв план за организацията на обществото тази партия всъщност няма: нейният план е запазването на досегашната „държава на благоденствието“ чрез изнасяне цената за това навън. Както стана ясно, този тип консервативна общностна реакция продуцира по-скоро популизми от един или друг вид.

В заключение, възходът на Сириза не е трагедия, нито обаче е повод за огромен възторг в ляво. Основните нагласи, които движат този възход, са по-скоро консервативно-популистки.

Анализ на политическото позициониране на Сириза в сравнителен план

  Сириза Атака БСП
Социалдемократически, леви елементи Прогресивен данък, но по–ниско бреме за средната класа от сега;Запазване на „държавата на благоденствието“ и нейното разширяване;6% БВП за здраве;Безплатни услуги за бедни;Интеграция на имигрантите;Стимули за „реалната икономика“. Прогресивен данък и по-ниско данъчно бреме за огромното мнозинство;Разширяване на „държавата на благоденствието“;10% БВП за здраве;Безплатни лекарства и други услуги за социално слабите (но етнически дефинирани);Стимули за „реалната икономика“. Прогресивен данък (поне докато е в опозиция);Разширяване на „държавата на благоденствието“;Увеличаване на социалните плащания за уязвими групи;Стимули за „реалната икономика“.
Национал-популизъм и политика на идентичност Национализация на банки и болници;Напускане на НАТО;Референдуми по всякакви договори с ЕС;Връщане на исторически дълг от нацистка Германия;Про-Путинов уклон (не на допълнителни санкции);Описването на икономическата криза като „хуманитарна криза“, изискваща извънредни мерки и наказания; Национализация на индустрии, ЕРП-та, златодобивни компании;Напускане на НАТО;Напускане на ЕС;Връщане на исторически дълг от Турция;Про-Путинов уклон (не на санкции);Описването на икономическата криза като „геноцид“ и „колониализъм“, изискващи извънредни мерки и наказания;Против роми, малцинства;Против имигранти;

За присъединяване към Евразийски съюз.

Про-Путинов уклон.
Изнасяне на цената на социалните политики извън общността Опрощаване и разсрочване на дълговете; Данък „богатство“ за местните „чужди“: олигарси и мултинационални компании;Искания за инвестиционна програма на ЕС. Национализация на чуждестранни компании и най-вече златодобив; Данъци върху чуждестранни компании;Намаляване на плащанията към „чужди“ елементи – ЕС, роми, имигранти;„За“ руски „рентиерски“ проекти, които да финансират социални плащания „За“ руски „рентиерски“ проекти, които да финансират социални плащания;

 

Даниел Смилов
31.01.2015

Свързани статии

Още от автора