Начало Музика Концерти Скромност и простота
Концерти

Скромност и простота

Цветан Цветанов
01.06.2024
478
photo by Kiss Diouara

Разговор с Вийо Фарка Туре, син на „краля на блуса на Западна Африка“. Той ще свири в България за първи път тази неделя – 56 години след концерта на легендарния си баща на Младежкия фестивал в София през 1968 г.

Борейма „Вийо Фарка“ Туре е роден в Ниафунке, Мали, през 1981 г. в семейството на най-влиятелния музикант в Западна Африка за целия ХХ век – двукратния носител на Грами Али Фарка Туре (1939–2006). Говорейки си за традиции и новаторство, важно е да започнем с това, че той е оригинален музикант, взел най-доброто от баща си, без обаче да остава в сянката му. За Вийо Фарка – не само като китарист и певец, но и като аранжор – музиката днес няма граници: ще го видим веднъж в по-традиционен малийски блус контекст, после веднага – с доста оригинални препрочити на музиката на Али заедно с пост-тай-психеделик-чил-рок трито Khruangbin, или пък в The Touré-Raichel Collective заедно с израелския пианист Идай Райхел, изграждайки мост между западноафриканските и близкоизточните традиции (нещо, което прави още от ранните си години заедно с басиста Йоси Файн)… В албумите му ще чуем и немалко звездни участия – Дейв Матюс, Джон Скофийлд, Дерек Тръкс, Тим Кейпър (един от баарабанистите, с които често работят Джон Зорн и Сиро Батиста), а и най-големите в малийската музика – виртуозите от грио-династията Диабате (братята Тумани и Маду Сидики и сина на Тумани – отново Сидики) на западноафриканска арфа кора, Басеку Куяте – световноизвестния виртуоз и новатор на традиционния инструмент нгони („прадядото на китарата“), Афел Бокум – племенника на Али и по-възрастен братовчед на Вийо…

Днес Вийо Фарка пристига за исторически концерт в България – повече от половин век след първото международно участие на младия през 1968 г. Али, което е именно на Младежкия фестивал в София – като част от Регионалната група на Мопти (в която тогава свири и друг ключов днес малийски китарист – Джелимади Тункара). През 1968 г. Али Фарка (заемащ днес 76-а позиция в Топ 100 класацията за най-влиятелни китаристи на всички времена) купува първата си китара в България – акустична „Кремона“ от добре познатия навсякъде у нас модел с двете резонаторни дупки. Днес някои медии наричат неговия син „Хендрикс от Сахара“. През 2005, година преди да си отиде, Али сподели в единственото си интервю за българска медия (програма „Христо Ботев“ на БНР): „Ако е дал бог, бих искал да посетя София още веднъж с живота си“. Днес това обещание е спазено от неговия син, който пристига с интернационалната си малийско-американска формация с Адама Коне (барабани и перкусии), Османе Дано (нгони) и Хенри Маршал (бас). А ние разговяме с Вийо Фарка малко повече от 15 години след първото ни интервю с него…

За последен път се видяхме след издаването на втория ти албум, а това беше преди повече от 15 години. Ако днес трябва да кажеш нещо на Вийо Фарка от това време, какво би било то? Колко си се отдалечил от по-младото си Аз? И какво си съхранил от онези години?

О! Не е лесно да знам какво бих му казал. Това са 15 години, толкова много неща са се случили, които съм забравил, но между другото теб те помня. Щом те видях сега, веднага се сетих, че вече сме се срещали… Всъщност всичко е ново. Музиката, която тогава свирех, трябваше да израсне. Моята музика реално е същата… Динамиката, енергията са същите, но излъчването е много по-различно. Тогава наистина бях начинаещ – записвах първите си албуми, правех първите си стъпки като музикант. А вече имам издадени 11 албума и мисля също, че днес по-добре разбирам музиката – благодарение на годините и придобития опит. Сега ако гледам мои концерти отпреди 15 години, виждам колко е различно всичко. Наблюдавам огромна промяна в себе си и това е нормално. Не можем да останем винаги на едно и също място, важно е да има напредък, да се усъвършенстваме. По същия начин, по който ставаме по-добри хора, ставаме и по-добри музиканти.

Хващаме ви с групата на турне в момента – някъде между Лондон и Манчестър. Видях по този повод много хубави кадри от големи зали като напълно разпродадения „Барбикан“ в Лондон. Какво можеш да споделиш за това турне?

Това е основно турне в Англия (разговорът се води в последната седмица на май – б.а.), към което добавихме още няколко дати в Европа. Много сме доволни и да ви кажа, аз обичам да свиря и в големи, и в малки зали. Музиката е една и съща, независимо дали сме в зала с 10000 места, или с 1000, или с 300 – за мен няма разлика. Аз правя това, за което съм дошъл. За мен е от значение не залата, а публиката. Усещането за публиката.

Да, ще се съглася, че общото между двата твои концерта, които гледах преди години, беше точно това… Единият беше в малко арт кино в Скопие за 200 човека, а другият – на многохиляден фестивал, какъвто е Sziget в Будапеща… Но като гледам в Ютюб новите ти концертни записи, усещам, че сякаш музиката ти е по-мощна, по-енергична… И като че ли има повече рокенрол в нея.

Според мен един музикант трябва да има отличителен знак – това, което позволява на слушателя, когато чуе нещо, да знае, че е точно от този музикант. Трябва да имаш своя музикална идентичност и изграждането ѝ отнема време. Може би преди години, когато си ме видял на концерт, аз все още съм бил в процес на създаване на тази личност. В днешния ден, слава богу, хората като чуят нещо от мен, вече знаят и си казват: „Това е Вийо Фарка“. Това навярно си усетил от тези концертни записи.

Разкажи ни за албума, който направихте с Khruangbin, аранжирайки музиката на Али Фарка Туре по толкова нов, различен и неочакван начин. Мога да кажа, че за мен това е най-изненадващият препрочит и на традицията на Мали, а и на музиката на Али, който съм слушал някога. Какъв беше подходът ти при аранжирането на песните на баща ти в този напълно нов контекст?

Това си е специфичен занаят. Бих казал… мое лично познание. Днес вече мога да нарека себе си артист музикант. Работя по аранжименти, продуцирам, правя много повече неща… и това, което искам да разкрия на хората, е, че музиката не познава граници. Искам да покажа, че малийската музика може да бъде интерпретирана по много различни начини. Ако искаме да я свирим в класически стил, възможно е. Ако искаме да звучи като рокенрол, също е възможно. Ако искаме дори и на рап да прилича, и това е възможно. Но това не е съвсем безопасно, поема се известен риск, защото това е музика, която изисква познание и занаятчийство. Трябва добре да я познаваш, за да можеш да я преведеш на друг музикален език. Това направихме и тук – с този албум, преведохме я на друг музикален език.

Не знам къде живееш в момента, но си мисля за Ниафунке в Мали, където беше студиото на Али и където самият ти си роден. Каква е ситуацията там днес?

В момента живея в столицата Бамако. Сега студиото „Али Фарка“ също се намира там, защото студиото, в което той работеше в Ниафунке, е разрушено. Направихме ново студио в неговата къща в Бамако, което нарекохме на него. Всичко е в Бамако, защото на Север, за съжаление, е много трудно достъпно и ситуацията е сложна.

Разкажи ни за фондацията „Али Фарка“, която оглавяваш. Младите музиканти в Мали преоткриват ли музиката на Али днес?

Да, вярно е, че имам доста различни функции. Музикант съм, но също стоя начело на фондацията „Али Фарка“, председател съм и на Amahrec Sahel – това е хуманитарно сдружение. Посланик съм и на Save The Children в Мали. По-специално за работата ми с фондацията „Али Фарка“ – стараем се да запазим живо наследството му и всичко, което е създал, включително чрез провеждането на ежегоден фестивал, който също носи името „Али Фарка“.

А що се отнася до рода Туре, вече чува ли се за млади музиканти, които трябва да следим?

Не, аз съм единственият музикант в семейството за момента. Но се надявам поне едно от децата ми или от децата на братята ми да стане музикант един ден. Най-малкият ми син, който също носи името на баща ми Али, започва да свири, но още е много мъничък. Засега той ми казва, че с музика иска да се занимава, но… да видим. Смятам, че човек трябва да е все пак на определена възраст, за да може да бъде сигурен какво иска да е бъдещето му. Може би в някой момент ще се откаже, а може би ще продължи – засега не се знае.

Напоследък често слушаме последните ти два албума – вече споменахме албума „Али“ с Khruangbin, но и другия – „Корените“ за лейбъла на Али World Circuit – е не по-малко впечатляващ. Какво следва обаче? Защото от излизането и на двата вече са минали година и половина-две. Предполагам, че си поне с 23 албума напред…

Следващият албум е готов. Аз работя много отрано по албумите си. Докато приключвам единия и се подготвя представянето му, обикновено следващият вече е готов. Освен това се старая винаги да издавам горе-долу по едно и също време един личен албум и един съвместен. Следващият ми проект в колаборация с други музиканти е в процес на доизработване, но пък следващият ми солов албум вече е готов.

Когато отидеш за първи път на дадено място, както ще бъде в София, от коя музика свириш – от най-новата или репертоарът ти е комбинация от различни периоди?

Всичко се смесва. Всъщност свиря според мястото, на което се намирам… и най-вече спрямо публиката. Може да подготвя „сет лист“, но когато се кача на сцената и видя публиката, усещам по нея накъде да поема. За мен това е важно – да има връзка между нас и да се обединим с публиката така, че да полетим заедно.

И не липсват… никак не са малко песните, от които да избереш на момента.

О да, това не е нещо, което да липсва. Бих могъл и цяла нощ да свиря и пак няма да изсвиря всичко. Това е добре, защото има хора, които се радват на по-спокойна музика, други искат нещо по-ритмично, така че се опитвам да усетя публиката на момента. Невинаги е лесно, но така съм решил да правя концертите си.

Накрая: когато се запознахме преди много години, някак си не те попитах какво си взел, научил, усвоил от баща си Али. Беше сякаш много скоро, само две години след смъртта му. Ще задам въпроса сега: кое е най-важното нещо, на което те е научил Али Фарка?

На скромност и на простота.

превод на интервюто Милица Ганева

Концертът на квартета на Вийо Фарка Туре се организира от радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ и платформата за традиционна и нова африканска музика „АфроВизия“ (в партньорство с центъра за африкански култури „Африкая“). Датата е 2 юни, неделя. Вратите на Голямата зала на клуб *Mixtape 5* (бул. „България“ 1, подлез „Галерия“) отварят в 20 часа. В 20.30 на сцената ще излязат специалните гости – Piero Epifania Electric Band – квинтетът на живеещия в София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания с Александър Логозаров (електрическа китара), Димитър Горчаков (клавишни), Радослав Славчев-Riverman (бас) и Васил Вутев (барабани). Квартетът на Вийо Фарка Туре ще започне концерта си точно в 21.30 часа. Билети за събитието могат да се купят онлайн в системата на EpayGo https://epaygo.bg/3263238358 или на каса на EasyPay, както и в самия клуб от 20 часа в неделната вечер.

Цветан Цветанов
01.06.2024

Свързани статии

Още от автора