Едното момче седеше на стола и си гледаше в телефона. И мълчеше. Беше чернокосо, с тънка черна брадичка по лицето. За сметка на това другото момче, с надупчените от пъпките бузи, не млъкваше. То си допи бирата, влезе вътре в кафенето и си взе нова. Излезе и седна на масичката, но почти веднага скочи.
– Братле, искаш ли да ти взема едно кафе?
– Не – каза чернокосото момче.
– Ще ти взема, братле.
– Не ми вземай нищо.
– Виж сега, братленце. Ще ти върна парите. Просто днеска не стана. Още лятото, на морето, шефът ми каза: Много съм доволен, имаш триста лева бонус. Ти видя, днеска му звънях четири пъти, пред теб. Не вдига.
– Ти каза, че днес ще ми върнеш тези 50 лева. Чакам те от месец.
– Нали сам видя, че шефът не ми вдига. Какво да направя аз. Мислех, като ми даде парите, да си платя акта от 200 лева, за да си взема книжката. И да ти върна заема.
– Той може никога да не ти даде тези пари.
– Той каза, че е много доволен от работата ми на морето и ще ми даде 300 лева бонус. Защо да ме лъже?
„За да му се разкараш от главата”, помисли си чернокосото момче, но не каза нищо. Тези 50 лева му трябваха. Днес след два часа имаше среща с едно момиче, запознаха се на един рожден ден наскоро и това беше първата му среща с нея. Тя много му хареса. Не можеше да си позволи срещата им да мине, като се разхождат по тротоара и ритат жълтите есенни листа. Трябваше да я заведе някъде.
– Виж какво – каза на другия. – Това, че сме били съученици, не означава, че не трябва да ми върнеш парите. Ти се закле, че ще ми ги върнеш днес. Не мога да те чакам повече. Отиваш, намираш отнякъде 50 лева и ми ги връщаш. Откъде ще ги намериш, не е мой проблем.
– Добре – каза пъпчивото момче. Допи бирата и стана. – Чакай ме тук.
Прекоси по диагонал градинката и изчезна между блоковете.
След половин час още го нямаше. Чернокосият често поглеждаше часовника на телефона си. Времето течеше. И наближаваше срещата му с онова момиче.
Изведнъж пъпчивият се появи. Сякаш скочи от близкия балкон. Не го беше видял да се приближава. Беше запъхтян. Седна на стола, после скочи, влезе в кафенето и си взе нова бира. Тръшна се на стола, отпи от бирата, бръкна в джоба си и извади снопче чисто нови десетачки. Отброи 5 банкноти, подаде му ги и отпи от бирата. Кокалчетата на пръстите му бяха ожулени.
– Добре – каза чернокосият. Взе парите и ги прибра в джоба на якето. И дръпна ципа. – Аз ще тръгвам.
Стана, излезе на улицата и пое по тротоара.
