0
3455

След гимназията

Едното момче седеше на стола и си гледаше в телефона. И мълчеше. Беше чернокосо, с тънка черна брадичка по лицето. За сметка на това другото момче, с надупчените от пъпките бузи, не млъкваше. То си допи бирата, влезе вътре в кафенето и си взе нова. Излезе и седна на масичката, но почти веднага скочи.

– Братле, искаш ли да ти взема едно кафе?
– Не – каза чернокосото момче.
– Ще ти взема, братле.
– Не ми вземай нищо.
– Виж сега, братленце. Ще ти върна парите. Просто днеска не стана. Още лятото, на морето, шефът ми каза: Много съм доволен, имаш триста лева бонус. Ти видя, днеска му звънях четири пъти, пред теб. Не вдига.
– Ти каза, че днес ще ми върнеш тези 50 лева. Чакам те от месец.
– Нали сам видя, че шефът не ми вдига. Какво да направя аз. Мислех, като ми даде парите, да си платя акта от 200 лева, за да си взема книжката. И да ти върна заема.
– Той може никога да не ти даде тези пари.
– Той каза, че е много доволен от работата ми на морето и ще ми даде 300 лева бонус. Защо да ме лъже?

„За да му се разкараш от главата”, помисли си чернокосото момче, но не каза нищо. Тези 50 лева му трябваха. Днес след два часа имаше среща с едно момиче, запознаха се на един рожден ден наскоро и това беше първата му среща с нея. Тя много му хареса. Не можеше да си позволи срещата им да мине, като се разхождат по тротоара и ритат жълтите есенни листа. Трябваше да я заведе някъде.

– Виж какво – каза на другия. – Това, че сме били съученици, не означава, че не трябва да ми върнеш парите. Ти се закле, че ще ми ги върнеш днес. Не мога да те чакам повече. Отиваш, намираш отнякъде 50 лева и ми ги връщаш. Откъде ще ги намериш, не е мой проблем.
– Добре – каза пъпчивото момче. Допи бирата и стана. – Чакай ме тук.

Прекоси по диагонал градинката и изчезна между блоковете.

След половин час още го нямаше. Чернокосият често поглеждаше часовника на телефона си. Времето течеше. И наближаваше срещата му с онова момиче.

Изведнъж пъпчивият се появи. Сякаш скочи от близкия балкон. Не го беше видял да се приближава. Беше запъхтян. Седна на стола, после скочи, влезе в кафенето и си взе нова бира. Тръшна се на стола, отпи от бирата, бръкна в джоба си и извади снопче чисто нови десетачки. Отброи 5 банкноти, подаде му ги и отпи от бирата. Кокалчетата на пръстите му бяха ожулени.

– Добре – каза чернокосият. Взе парите и ги прибра в джоба на якето. И дръпна ципа. – Аз ще тръгвам.

Стана, излезе на улицата и пое по тротоара.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияУчители по „бързата писта“
Следваща статияПървите носители на Националната стипендия „С усилия към звездите“