Начало Идеи Гледна точка След две години война…
Гледна точка

След две години война…

3896

В началото на новата 2022 година, както в началото на всяка година, си пожелавахме да е мирна. В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна. Безкрайна колона от тежка военна техника се насочи директно към Киев. Всички предсказваха, че до три дни украинската столица ще бъде превзета и Украйна ще капитулира. Скоро танковете и камионите спряха и дълго не помръдваха. Последваха промяна на тактиката, смяна на командирите, обстрел с ракети, авиобомби, дронове и оръдия на украинските градове. Обстрелват се жилищни блокове, болници, училища. Въпреки руските твърдения, че те не обстрелват мирни обекти, на кадри, заснети от въздуха, виждаме разрушени цели жилищни квартали. Това продължава вече две години. Загинаха хиляди цивилни граждани.

Изходът от никоя война не може да се предскаже в началото. През Втората световна война германската армия превзема Франция за 40 дни. В началото на войната германският подводен флот унищожава край американските брегове над 700 кораба от конвоите с продоволствие за Великобритания. Очаква се и Обединеното кралство да бъде превзето по същия светкавичен начин. След нападението над СССР Вермахта напредва със светкавична бързина и пленява стотици хиляди червеноармейци. Впоследствие постепенно ситуацията се обръща. Има и обратен пример със „Зимната война“, в която много по-малката финландска армия оказва равностойна съпротива на огромната съветска военна машина. Но и там нещата се обръщат. Затова историците наричат войната „Война на фабриките“. Армията на Сталин побеждава Финландия, а Съюзниците надделяват над Райха чрез икономическия фактор.

Правя този блиц паралел, защото основното за спечелването на всяка война са ресурсите. Има и друг важен фактор – героизмът на войската и народа, но колкото и титаничен да е той, решаващ фактор е военният и икономически ресурс.

Героизмът на украинците се изразява най-вече в това, че се изправиха без колебание пред превъзхождащия противник. От десетилетия съветската и руската армия са окичвани със суперлативни епитети. От времето на студената война съветската военна мощ е съпоставима с американската. Впоследствие Русия прибира цялото въоръжение от бившите съюзни републики. Но неравните сили изобщо не уплашиха украинците. Точно обратното – цяла Украйна се мобилизира за съпротива. Украинците показват удивителна смелост, твърдост, издръжливост и сплотеност. С неравни сили се съпротивляват равностойно и побеждават. Но най-важното е, че нито за миг не показват малодушие. И бойците на бойната линия, и гражданите по градове и села, и дори децата показват патриотизъм и смелост.

Патриотизмът и смелостта на украинците мога да сравнявам само с патриотизма и смелостта на българите през трите войни за национално обединение през 1912–1918 г. Тези войни ние изгубихме не на фронта, изгубихме ги, когато патриотизмът и смелостта ни бяха прекършени.

Русия води войната срещу Украйна не само с оръжие, но и с пропаганда – отрича се и се обругава всичко украинско. Това още повече сплоти украинците. След като бяха живели векове в една държава с руснаците, много от тях бяха започнали да се възприемат като един народ с тях. Телевизиите им бяха рускоезични. Дори президентите им бяха рускоезични. Подобни асимилации се осъществяват постепенно – с образователни, културни, икономически и пропагандни средства. Както постепенно почти бяха асимилирани българите от Западните покрайнини, в Северна Добруджа, в Беломорска Тракия. След вероломното руско нападение над Украйна възраждането на украинското самосъзнание се разви със светкавична бързина. Украинци, които говореха само руски език, се записват доброволци, за да се сражават срещу руския агресор и проливат кръвта си в украинската земя, за да бранят свободата ѝ.

Но само патриотизмът и смелостта не са достатъчни. Украйна се нуждае от помощта на свободните страни. След руското нападение тя беше щедро обещавана. След агресията Западът наложи икономически санкции на Русия. Те бяха частични и ниско ефективни, а помощта за Украйна – недостатъчна. Вместо реална помощ се пишеха глупости – как на Путин му треперела ръката, как даже бил умрял и го замествали двойниците му. Докато той с чипове или без чипове преследва поставените си цели и го прави с нарастващ цинизъм.

Затруднения изпитва и Русия, въпреки много по-големия си потенциал. Наложи се да проведе мобилизация, освободи затворници, за да ги изпрати на бойното поле, разчита на въоръжение от Иран и Северна Корея, моли се за помощ на Китай. От една година войната е позиционна – руското настъпление беше спряно, но и украинската контраофанзива не можа да се осъществи. Не намаляха само жертвите.

За да освободят територията си, украинците се нуждаят от оръжие, а не от обещания. Не им достигат дори снаряди. Малка част от обещаните доставки пристигнат. На час по лъжичка. Украинците се чувстват изоставени.

В началото на инвазията те чувстваха мощна подкрепа от целия свят. Солидарността с тяхната справедлива кауза беше всеобща. Изразяваше се на всички равнища. Постепенно започна да се говори, че светът се е уморил. Ако светът се е уморил, какво да кажат украинците, които загиват от руските ракети и дронове!? От първия ден на руската инвазия е ясно, че не е по силите на Украйна да я удържи сама. Затова в случая умора е равнозначно на предателство.

Русия нападна Украйна, но руската пропаганда не спира да внушава, че Западът подтиква Украйна да воюва. В същото време осмива украинския президент, че обикаля света да моли за помощ. Двете твърдения са взаимоизключващи се. Истината е, че Западът се оказа неподготвен за руската агресия и след руското нападение Украйна получава много обещания и малко реална помощ. Украинците са изправени срещу агресора със своята смелост, но почти без оръжие. Украйна няма самолети, няма ракети, няма танкове, няма флот, няма дори снаряди и патрони. За сметка на това имат твърдост и мъжество.

Аз бях в Украйна през юни миналата година и с очите си видях войната. Срещнах се с хората, които бранят родината си. Разговарях с тези, които наричам герои и затова толкова пъти повтарям, че са герои. Аз само се докоснах до трагедията на войната, но това е достатъчно, за да се възхищавам на хората, които ден и нощ понасят нейния трагизъм.

И сега ме боли като виждам, че тези герои са изоставени. При посещението на президента Зеленски в САЩ в края на миналата година президентът Байдън заяви, че ще помага на Украйна, „докато това бъде възможно“, след като дълго беше повтаряно, че помощта ще продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“. В същото време републиканците блокираха Сената да разгледа отпускането на средства за Украйна. Все по-настойчиво се чуват призиви за преговори с Русия, при които да ѝ бъдат отстъпени завзетите украински територии. Някои наричат тази тактика проява на реализъм. Това е толкова реализъм, колкото отстъпките, направени на Хитлер в Мюнхен през 1938 г. Отстъпките, направени на пожизнения руски президент, ще имат същия ефект като отстъпките направени на германския фюрер.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН осъди анексирането на украински територии от Русия. Резолюцията беше подкрепена от 143 държави членки. Против, освен Русия, гласуваха само четири държави – Беларус, Сирия, Никарагуа и Северна Корея. Часове преди войната да навлезе във втората си година, на 23 февруари 2023 г., Общото събрание призова тя да бъде прекратена и поиска Русия „незабавно, напълно и безусловно да изтегли всичките си военни сили от територията на Украйна в съответствие с Устава на ООН“. 141 държави членки подкрепиха резолюцията, а с Русия гласуваха същите четири плюс Еритрея и Мали.

И какво последва от това? Даде някаква ефимерна надежда, но не последва нищо реално. Една година по-късно надеждата за справедливост се стопи. Все повече се говори за мир и все по-малко за справедливост. Мир при условията на агресора означава поражение. Такъв мир прибавя към несправедливостта и позор. Зад такъв мир прозира предателство.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора