Слободата е нещо, което се по-мещава и е затворено в крепостни стени. Защото зидовете гарантират слобода (свобода), изолираност от опасностите на външния свят. Затворено пространство, което охранява и съхранява. Свободно пространство, сиреч-слобода.
Свободата предполага наистина с-пасяване, ще рече опасване, и значи запазване. Пребиваване в пазвата на нещо и опазване. Защото свободата е закритост и съхраненост. Гръцката дума „сотер“, която превеждаме на български като „спасител“, идва, погледнато етимолигически, от с-пасяването на стадото. От това, което е обикновената и нормална задача на пастира, на наглеждащия и спасяващ стадото човек. Тъй като той е онзи, който събира и значи спасява разпръсналото се, разбягалото се. И затова все обикаля, опасява се и спасява стадото си.
Затвореността и заграденото значи се мислят като свобода, като волност, погледнато така. Като слобода. Тук вътре съм свободен, защото не съм заплашен. Слободата е нещо затворено. Така излиза. Ако си затворен между стените на Слободата, си сигурен в свободата си.
Поне според респектиращия със своята рецепция и репутация в научните среди етимологичен речник на руския език от М. Фасмер (Max Vasmer, Russisches etymologisches Woerterbuch, Heidelberg, 1950-1958) направените тук от мен лингвистични връзки не са произволни, не са разюздани спекулации.
Александровската „Слобода“ стои недалеч от Москва и е опасана от здрави, белокаменни зидове. Възниква като манастир, който с времето се превръща в извънградската ловна резиденция на московските князе, а по-късно и на руските царе. В центъра на това слободно, тоест заградено, опазено и пазещо, съхраняващо място, стои църквата, в която най-вероятно Иван Грозни е сключил четири от всичките си бракове. Неизвестно е точно колко на брой са били всичките му.
Слободата в днешния град Александров е на ниското хълмче, което се издига над града. Там, където, казват, княз Александър Невски направил стан по пътя си. Срещу портата на александровската „Слобода“ видях магазинче – смесено – и влязох да купя вода. Котаракът се появи отнякъде тихо и незабележимо, по котешки, седна на тезгяха и търпеливо, но и кокетно изчака размяната на пари между мен и онази жена, която явно се бои от това да го няма неговото присъствие. Той искаше да разбере кой съм, пльосна се на тезгяха, докато плащах, и ми разреши после да го пипна зад ушите.
На Патриаршеските езера беше много спокойно. Хубаво беше и времето, облаците наподобяваха късния романтизъм и символизма на Несторов и Сорокин.
Бях в Русия за няколко дни и мислех върху това и преживявах.Та, разрешете да споделя.
Беше интересно да се види как на Червения площад строят сцената за отбелязването на 9-ти май. След празника за първи май и шести май.
Когато влязохме във възстановения храм на Христа Спасителя, за да сме част от хората, присъстващи на литургията, слънцето влезе в онези облаци, които северното стоене събира във форми, които са свойствени само за тези ширини.
Слобода. Това е само пътепис. Опит всъщност за някакво предаване на образи, които са стигнали до мен.
По „Арбатска“ стигнах до мястото, на което е бил домът на поета и хусар Денис Давидов.
На днешния ден, който е незает, не предлагам нищо друго освен разказ и наслаждение от криптата на словото. Това е само пътепис. Кратък и свободен. Слобода.
