Разговор с диригента Евалд Данел преди концерта на ансамбъла на 29 ноември в зала „България“
Създаден през 1960 г. в Братислава от легендарния цигулар Богдан Варчал, оркестърът е символ на словашката музикална култура. Днес той е воден от виртуозния Евалд Данел. Концертът на Словашкия камерен оркестър е на 29 ноември, от 19.30 часа в зала „България“.
Евалд Данел завършва цигулка и дирижиране в Консерваторията в Острава и Академията за сценични изкуства в Братислава. Концертмайстор е на Словашката филхармония от 1985 до 2023 г. От 1992 до 1996 г. е концертмайстор на Cappella Istropolitana. От 2001 г. е художествен ръководител на Словашкия камерен оркестър. Като солист и диригент маестро Данел е изнасял концерти в много европейски градове, както и в Япония, Корея, Египет, Панама, Бразилия, САЩ. Той сътрудничи дългосрочно със Симфоничния оркестър на Хирошима, на Сао Пауло, свирил е с Klang Verwaltung München, Orchestra Ensemble Kanazawa, Филхармонията на Нагоя, Симфоничния оркестър на Осака и др. Преподавал е в Академията за сценични изкуства в Братислава и е бил гост-професор в Университета за изящни изкуства и музика в префектура Айчи в Нагоя, Япония. В момента преподава в Академията за изкуства в Банска Бистрица.
Маестро Данел, за своя 65-и, юбилеен концертен сезон (2025/2026) ансамбълът подготви голямо турне в родината ви и в чужбина. Ще представяте ли същата програма навсякъде, или имате различен репертоар?
Нашият юбилей отбелязахме през октомври главно с три концерта – в родния град на основателя на оркестъра, Богдан Варчал, в моя роден град като настоящ художествен ръководител и накрая в Братислава, в седалището на нашия оркестър в Словашката филхармония. През 65-годишната история на оркестъра сме имали само двама художествени ръководители, затова основното произведение в програмата на тези концерти беше „Четирите годишни времена“ на Вивалди. Това произведение е символична щафета от Варчал към Данел. Освен това на концерта звучеше чешка и словашка музика. На нашите концерти в чужбина изпълняваме произведения, дългосрочно свързани с нашия оркестър – словашка и чешка музика, както и музика, свързана с Братислава.
Учили сте цигулка и дирижиране в Консерваторията в Острава и във Висшето музикално училище в Братислава. И двете училища осигуряват отлична професионална подготовка, но в кое от тях обучението е по-традиционно и класическо, а къде – по-иновативно?
Тези училища не могат да се сравняват, тяхната мисия е различна. Освен това аз учих в съвсем друго време. Днес училищата функционират по съвсем различен начин. Моето обучение беше силно повлияно от комунистическия режим, тъй като бях проблематичен за него, защото отказах да вляза в Социалистическия съюз на младежта. Обучението на музикантите е индивидуално, затова по-важен от самото училище е конкретният преподавател. Срещнах няколко отлични педагози – професионално, но и като ценни човешки личности. И въпреки това, най-важно според мен е самоподготовката и непрекъснатото усъвършенстване и след завършване на образованието.
Специализирали сте дирижиране при Карл Йостерайхер, хорово дирижиране при Ян Виершиловски и докторското си обучение сте завършили при цигуларя Богдан Варчал. Кое от наученото при тях е било водещо и го прилагате като диригент и като цигулар?
Вярно е това, което казах – по време на обучението ми имаше няколко вдъхновяващи преподаватели, но много се научих и от диригенти и солисти, докато бях концертмайстор на Словашката филхармония, където работих над 35 години.
В периода 2008–2014 г. сте работили като главен гост-диригент на Симфоничния оркестър в Хирошима. Как ви повлия този престой?
Като момче посетих концентрационния лагер в Аушвиц (Освиенцим). През първата година, в която бях концертмайстор на Словашката филхармония, на нашето турне в Япония посетих мемориала в Хирошима. Затова работата ми в Хирошима заема изключително място в живота ми. Поради такива исторически събития, но и съвременни, започнах да осъществявам концерти без аплодисменти.
Маестро Данел, освен диригентската и солистичната си дейност, имате и богат опит в камерната музика. В коя от тези музикални области най-често намирате себе си?
Във всяка. В Словакия имаме поговорка: „Навсякъде е добре, у дома е най-добре“. Аз като млад човек измислих: „Навсякъде е добре, навсякъде съм у дома“. Всяка област ме обогати по някакъв начин.
Вие сте лауреат на Наградата на Себастиан за изключителен принос към наследството на Й. С. Бах. Кои Бахови произведения сте изпълнявали?
Имах удоволствието да свиря от солови сонати и партити до камерни произведения, Бранденбургските концерти, сюити, кантати, „Йоханес пасион“, „Матеус пасион“, Меса в си минор и много други. Интересното е, че в Словакия бяхме първите, които изпълнихме пълните Бранденбургски концерти в една вечер.
Имате ли наблюдения как по-младото поколение възприема музиката на Бах?
Не, нямам такива наблюдения. „Младото поколение“ е много широк термин. Младите често променят мнението си и това е естествено; често се страхуват да изразят своето мнение, за да не се „опозорят“ пред връстниците си… Но вярвам, че всеки чувствителен човек с времето достига до разбиране на Бах.
Вашата художествена дейност включва и дългосрочно сътрудничество с любителски църковни хорове. Как днес се поддържа дейността на такива хорове в Словакия?
Сътрудничеството с любители смятам за важно и много вдъхновяващо, тъй като нашият професионализъм може да доведе до изкривяване на разбирането за смисъла на музиката. Още от 14-годишен интензивно работех с църковни певчески хорове и камерни ансамбли в най-различни роли – като диригент, аранжор, организатор… Трябва да кажа, че това беше и остава изключително важна част от моето музикално обучение. Препоръчвам го на всеки… Трябва да се отбележи, че бившият комунистически режим много грубо се намеси в традицията на тези музикални дейности. Поради това се опитвам от време на време да осъществявам проекти, които обединяват певци и инструменталисти. Преживяването е по-силно, когато се обединят повече хора. Например на концерт в памет на убит журналист и неговата годеница (27-годишния Ян Кучиак и Мартина Кушнирова са убити през февруари 2018 г. в Словакия, б.р.) на сцената се събраха над 250 певци, които заедно със Словашкия камерен оркестър изпълниха „Библейски песни“ на Антонин Дворжак. Желанието и способността за пеене у хората живее.
