0
4845

Слово за моя брат

В галерия „Ракурси“ Чавдар Гюзелев показа цикъл литографии и живописен цикъл, правени през последните две години.

От 4 до 20 март галерия „Ракурси“ представи изложбата „Свободно прелитащи глави“ – живопис и графика на Чавдар Гюзелев. Изложбата сполучливо съвпадна с юбилея на художника, роден на 13 март 1961 г. в София. Гюзелев е завършил Националната художествена академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ през 1987 г. Работи в областта на графичния дизайн, илюстрацията, телевизионната и театралната сценография, преподавател е в Нов български университет, департамент „Визуални изкуства“. Осъществил е редица самостоятелни изложби, сред които в Парма, Милано, Берлин, Прага, Виена и София – в галерия „Ракурси“ (2012, 2014, 2017).

Предлагаме ви краткото слово на Ясен Гюзелев, произнесено при откриването на изложбата.

Слово за моя брат

Моят брат Чавдар Гюзелев, известен още като Чочо Гюзелев или просто Чочо, скоро ще навърши 60 години. Не това е поводът, поради който сядам да пиша няколко думи за него, а изложбата, която ще се открие в галерия „Ракурси“ на 4 март 2021 г., която също не е по повод юбилея му, но нещата съвпадат. Сам предложих да открия изложбата му, смятайки, че ще кажа няколко импровизирани изречения. Оказва се, че трябва да запиша, надявам се краткото си слово, поради голяма вероятност да няма нормално откриване на изложбата. Причините са ясни.

Познавам брат си от 56 години. Той ми е батко, макар никога да не съм го наричал така, което понякога го е огорчавало. За мен той беше Чочо, но все пак по-големият брат, от когото съм се учил на почти всичко в този живот, опитвайки се несъзнателно да му подражавам: поведение, начин на обличане, вкус за музика, изобразително изкуство, книги и, разбира се, мръсни думи. Няма да ги изреждам, всички сме ги научили от някого, те са еднакви, макар че той има таланта да измисля нови, негови си. 

Така или иначе, всички по-малки братя се еманципират постепенно, но като споменах думата талант, мисля, че е време да кажа, че Чочо притежава много и разнопосочни таланти. Помня как нашата учителка по пиано Райна Ненова страдаше, когато той се отказа от уроците. Нямашe такава драма, когато аз се отказах. Защо ли? Помня интереса и таланта, който имаше за актьорската професия (театъра и киното) и много други влечения и интереси, но винаги най-важно и значимо в неговия живот беше и остана талантът и определеността му към изобразителните изкуства, които сега наричаме визуални. Да не споменавам таланта му да бъде обаятелен мъж. Край, споменах го. 

Чавдар е ерудиран, спонтанен, понякога невъздържан, интелигентен, естет, изпада във възторг от красивото, но е във война с грозното и това, което е неправилно според него. В тази война той често използва най-силното си оръжие – иронията, която понякога стига до сарказъм, да не кажа и отвъд. Той е много чувствителен, сам казва за себе си: „Толкова съм чувствителен, че сякаш живея със смъкната кожа“. Освен това той пише добре. Не толкова в калиграфския смисъл, по-скоро в писателския. Мнозина познават неговото остро фейсбук перо, с което той води своите битки по социални, политически и естетически въпроси. 

Сега транспонирайте всичко това, което казах за него, върху творчеството му и вероятно ще го усетите и разберете добре. А то, творчеството му, отново се явява многопосочно и разнообразно. Не знам откъде да започна. Ще карам наслука: сценограф, графичен дизайнер, илюстратор, график, живописец, художник-фотограф, а от известно време и преподавател по графичен дизайн. Дочувам, че е отворил очите на мнозина студенти за същността на това изкуство, за неговата необходимост (задължителност бих казал) и какво може да се постига с неговите средства. И за това се иска талант. 

Няма да се наема с опит да тълкувам отделни аспекти на неговото изкуство или различни жанрове, още по-малко определени произведения. Това са го правили, а съм сигурен, че пак ще го правят хора, които разбират и анализират по-добре от мен, а и умеят да се изказват по-добре. Ще кажа само, че в галерия „Ракурси“ той ще изложи цикъл литографии и живописен цикъл, правени през последните две години. На мен те много ми харесват. Ще спра дотук.

И нещо последно: помня брат си от неговата 6-годишнина. Аз съм бил на 2 години и 8 месеца. Днес аз съм на 56 години и 8 месеца и ще отбележим неговата 60-годишнина. Нещата не са се променили кой знае колко много.

Ясен Гюзелев, 4 март 2021 г.