Казват, че именно в този ден нашите просби най-бързо и най-лесно достигат до небето. Ето защо ще си позволя пожеланието: днес, на рождения ден на Църквата, нека всички ние отново с родим. В Дух и Истина.
Ще си позволя да започна това слово с кратка предистория на празника. В старозаветната традиция това е Шавуот. Свързва с петдесетия ден след изхода от Египет, с получаването на Тората и съответно – с втората среща на Моисей с Бога и с втората голяма любов. Всички четат една и съща книга – тази на Рут, защото в отдавна забравения моавски език името ѝ означава „истински приятел; човек, с когото да тръгнеш на път“. Всъщност значението си тази дума запазва и до ден днешен във всички семитски езици. В този ден юдеите са спомнят за онази неюдейка, която след смъртта на съпруга си Махлон приема свекърва си Ноемин като родна майка. Привързва се към нея и в знак на благодарност получава ръката на сродника ѝ Вооз. Събитието се свърза с края на жътвата и с почти мистическия откуп от шест мери ечемик. След което от новия брак на Рут се ражда Овид, дядото на царя и пророк Давид.
Предобразите в тази история обикновено се изплъзват от погледа ни. Рядко говорим за осиновлението и за родствата по избор, за лабиринтите на кръвта и закона, по които тръгнем ли, рано или късно ще стигнем до Бога. Забравяме, че тъй както моавитянката Рут е била чужда на израилевия род, но поставя начало на царството му, така и „чуждият“ на този свят Бог осиновява нашия род и поставя едно ново царствено свещенство. Връзката на Рут с Вооз, сродника на свекървата Ноемин, е знак за връзката ни с Бога, за преобръщането на естеството. Необяснимото и чудно преодоляване на границите апостол Павел обяснява с благодатното и свободно действие на Духа. Сравнява го с вятъра, който всички усещат, но никой не знае къде и как, кога и защо ще дойде.
Затова и новозаветната Петдесетница, случила се в деня, когато народите празнуват старозаветната, седем седмици след Пасха, е денят на Новото начало. То е подобно на онова, за което говори пророк Даниил (Дан. 9:25), и едновременно с това е съвсем друго. От заповедта за изграждането на Йерусалим до идването на Месия са седем тайнствени седмици[1] – колкото от Възкресението до Петдесетница. Събират се древните люде да посрещнат Хаг-ха-Кацир – празника на жътвата, и Йом ХаБиккурим – деня на плодовете, а посрещат Светия дух. И получат вместо ечемик и жито – огнени езици, вместо грозде и смокини – Църквата и божествените ѝ дарове. Първият от тях е осмият ден. Защото утре, в понеделник ние ще усетим, че старото – Давидовото царство – е преминало. И ние – чрез Дух и Истина – вече сме получили правото да бъдем граждани на друго Царство, на Царството на небесния Бог Отец. Чрез Христа, Сина Человечески, ние сме минали оттук, от този век – в бъдещия. Откупени сме и сме станали от синове человечески – синове Божии. Затова и в днешния ден се четат коленопреклонните молитви, образ на най-съкровената ни връзка с Бога. Казват, че именно в този ден нашите просби най-бързо и най-лесно достигат до небето. Ето защо ще си позволя пожеланието: днес, на рождения ден на Църквата, нека всички ние отново с родим. В Дух и Истина. Да се облечем в нетление, да влезем в светилището (Левит. 23:21), да се сродим с Бога, за да може леко да е бремето ни. А и скърбите ни в Радост да се претворят. За да бъде в душите ни онази Радост, за която се казва (Втор. 16:15), че е вечна и царството ѝ не ще има край. Защото останалото е орехова шума. Случайна, безвкусна, бързо увяхваща и излишна…
––––––––––––––––––––––––––––
[1] Вероятно при Даниил седмиците визират период не от 49 дена, а от 490 години.
