0
2012

Слово за Петдесетница

Миниатюра от сирийско евангелие от края на VI в., дело на монаха Рабула, wikipedia

Ще си позволя да започна това слово с кратка предистория на празника. В старозаветната традиция това е Шавуот. Свързва се с петдесетия ден след изхода от Египет, с получаването на Тората и съответно – с втората среща на Моисей с Бога и с втората голяма любов. Всички четат една и съща книга – тази на Рут – защото в отдавна забравения моавски език името ѝ означава „истински приятел; човек, с когото да тръгнеш на път“. Всъщност значението си тази дума запазва и до ден днешен във всички семитски езици. В този ден юдеите са спомнят за онази неюдейка, която след смъртта на съпруга си Маалон приема свекърва си – Ноемин като родна майка. Привързва се към нея и в знак на благодарност получава ръката на сродника ѝ Вооз. Събитието се свърза с края на жътвата и с почти мистическия откуп от шест мери ечемик. След което, от новия брак на Рут, се ражда Овид, дядото на царя и пророк Давид.

Предобразите в тази история обикновено се изплъзват от погледа ни. Рядко говорим за осиновлението и за родствата по избор, за лабиринтите на кръвта и закона, по които тръгнем ли, рано или късно, ще стигнем до Бога. Забравяме, че тъй както моавитянката Рут е била чужда на Израйлевия род, но поставя начало на Царството му, така и „чуждият“ на този свят Бог осиновява нашия род и поставя едно ново царствено свещенство. Връзката на Рут с Вооз, сродника на свекървата Ноемин, е знак за връзката ни с Бога, за преобръщането на естеството. Необяснимото и чудно преодоляване на границите апостол Павел обяснява с благодатното и свободно действие на Духа. Сравнява го с вятъра, който всички усещат, но никой не знае къде и как, кога и защо ще дойде.

Затова и новозаветната Петдесетница, случила се в деня, когато народите празнуват старозаветната, седем седмици след Пасха, е денят на Новото начало. Подобно е на онова, за което говори пророк Данаил (Дан. 19:25) и едновременно с това – съвсем друго. От заповедта за изграждането на Ерусалим до идването на Месия са седем тайнствени седмици[1]. Колкото от Възкресението до Петдесетница. Събират се древните люде да посрещнат Хаг-аккацир – празника на жътвата и йом-аббиккурим – деня на плодовете, а посрещат Светия дух. И получат вместо ечемик и жито огнени езици, вместо грозде и смокини – Църквата и божествените ѝ дарове. Първият от тях е осмият ден. Защото утре, в понеделник, ние ще усетим, че старото – Давидовото царство – е преминало. И ние – чрез Дух и Истина – вече сме получили правото да бъдем граждани на друг цар, на Небесния Бог Отец. Чрез Христа – Сина Человечески, ние сме минали оттук, от този век – в бъдещия. Откупени сме и сме станали от синове человечески – синове Божии. Затова и в днешния ден се четат коленопреклонните молитви, образ на най-съкровената ни връзка с Бога. Казват, че именно в този ден нашите просби най-бързо и най-лесно достигат небето. Ето защо ще си позволя да ви пожелая: днес, на рождения ден Църквата, нека всички ние отново се родим. В Дух и Истина. Да се облечем в нетление, да влезем в светилището (Левит. 23:21), да се сродим с Бога, за да може леко да е бремето ни. А и скърбите ни в Радост да се претворят. Нека сте благословени. И да бъде в душите ви онази радост, за която се казва (Втор. 16:16), че е вечна и царството ѝ не ще има край. 

–––––––––––––––––

[1] Вероятно при Данаил седмиците визират период не от 49 дена, а от 490 години.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Предишна статияГоляма грешка
Следваща статияПесента на кита