Книгата на пророк Авакум също е много кратка. Съдържа (цифром и словом) три страници, разгърнати в 56 стиха. Чете се за 4-5 минути. Но си остава непозната.
Затова ще предложа няколко щриха към нея. Името „Авакум“ означава „прегръдка“. Вероятно оттам и драматичната интимност в разговорите между пророка и Бога. Те започват като скандал между двама влюбени: „докога, Господи, ще викам и докога ти няма да ме слушаш?“ (Авак. 1:2), преминават през съблазните на историческите превратности (2 гл.) и завършват с тържествен химн. Разбира се, ще възразят мнозина, подобни обрати, подобен език и стилистика има и в псалмите. Така е, не споря. Дори ще подсиля тезата, като кажа, че пророк Авакум – подобно на псалмопевеца – също е поет. Което прави книгата му особено трудна. Писана е в края на седми век пр. Хр, някъде около 605 г., след битката при Кархемис; тогава халдейците победили фараона Нехо (Нехао) ІІ и тръгнали срещу юдейския цар Йоаким… който все още не знаел кой му е враг и кой му е приятел[1]. Страхлив, малодушен и жесток, за него пророк Йеремия предрича, че ще умре като магаре и „като осел да бъде погребан, далеч от градските порти“ (Йеремия 22:19). Но не това е важното. А това, че стиховете[2] на пророк Авакум и до ден днешен се наричат „машал“, т.е. подигравателна песен. Ирония в божественото. Нещо повече, иронията е сякаш повдигната на квадрат, или умножена по самата себе си. Та нали ако тя (заличавайки границите между „утвърждавам“ и „отричам“) е уговорка[3] за друг мисловен порядък, то нейният ефект се подсилва от инверсията след началното обръщение. „Законът изгуби сила и няма праведен съд, понеже нечестивец надвива праведника, затова и съдът бива опак“ (Авак. 1:4). И понеже правото трябва да е образ на Порядъка, ходът на диалога също е иронически преобърнат. Бог ли говори на Авакум? Или Авакум на Бога? Колкото по-внимателно човек чете този (Авак. 1:4) стих, толкова по-труден е еднозначният отговор. Може би защото разрухата ще дойде както от Бога, така и от халдейците: „народ, с коне по-бързи от леопарди. И по-свирепи от вечерни вълци. С конници, идващи отдалеч; летящи като орел, който бърза да разкъсва“ (1:8). И тази разруха ще бъде колкото естествена, толкова и свръхестествена. За нея (Авак.1:6) не друг, а сам Бог казва на пророка: „Ето, аз повдигам халдейците – народ див и страшен, който преминава през ширината на света“. Възгордял се народ (Авак. 1:11). „Ходи и буйства и силата му е негов бог“ (Авак. 1:11). Като тези Божии думи за халдейския народ биха могли да са пророчески думи за Израил – Господнята невеста. Сякаш текстът дискретно се шегува със своите читатели, като не особено настоятелно утвърждава, че народът-разрушител и погубеният народ са един и същи народ. Именно нему Авакум (или сам Бог) петкратно казва: „hoi (горко!)“… След хилядолетия друг (или същият) глас ще повтори тези думи, за да чуем петкратното „горко вам, книжници и фарисеи“ (Мат. 23:13-29).
Като там някъде – на границата между времето и вечността, когато дори и пророкът не знае дали живее в Ерусалим или във Вавилон[4], там, където чудната Божия милост и чудовищната халдейска жестокост се срещат, отронва се пророческото слово: „Няма да умрем!“ (1:12)… заедно с изумлението: „Очите ти са твърде чисти, за да гледат злото. И не можеш да погледнеш извръщението[5]“ (1:13).
Защото, писано е: „дори да не цъфти смоковницата и да няма плод от лозите… пак ще се веселим в Господа“ (3:17-18), което недвусмислено подсказва, че стъпките Божии са като палещ вятър (Авак. 3:5), че Любовта е по-силна от смърт… защото Бог е Любов и блясъкът Му е слънчева светлина (Авак. 3:4) – думи, които преди хипитата, е казал свети Йоан Богослов, а преди него – пророк Авакум…
И като отворих дума за хипита, нека припомня, че днес, на втори декември, честваме и св. Порфирий, покровителя на хипитата, светец, който умря съвсем скоро, в годините, когато бях студент (1991), за да бъде несъмнено, че Богът на пророк Авакум и на свети Порфирий е един и същ.
Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
На главната страница: Вутер Крабет, Пророк Авакум и ангелът, 1565 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Йоаким е назначен за юдейски цар от египетския фараон Нехо/Нехао (4 Царства 23.34). От благодарност/лоялонст към него въвежда извънреден данък и изплаща на фараона 100 таланта злато 100 сребро (4 Царства 23.35). След египетския погром при Кархемис (около една година) Йоаким се опитва да бъде неутрален, но става съюзник на халдейския цар Навуходоносор. Четири години по-късно (през 601, когато е египетското въстание) се отмята от съюза си с халдейците. Тогава Навуходоносор напада Юдея, обсажда Ерусалим и през 598 го завзема. Три месеца по-късно Йоаким умира във вавиолонски плен. Писанието (4 Царства 23.37) го определя (заедно с предшествениците си) като „неугоден пред очите на Господа“.
[2] И по-точно: Авакум 2. 6-20.
[3] Освен преструвка/подигравка, това е буквалното значение на думата ειρωνεία. Одисей, който винаги променя правила е хитроумен, само на български език. При Омир е είρων
[4] Съществува предание (прието и от юдеи, и от християни), че (за да нахрани Данаил) ангел Господен за по-малко от миг пренесъл Авакум от Ерусалим във Вавилон).
[5] Същите думи – но това не е за проповед – векове по-късно чува Майкъл Корлеоне… от една детска учителка, която е влюбена в него.
