„Обърнете сърцето си към вашите пътища“ – първото тристишие в книгата на пророка ми е особенно скъпо, защото от него съм научил големия си разказ: защо „сеем много, а събираме малко“.
Името на пророка (вероятно е звучало като Хагай) означава роден да празнува. Вероятно защото книгата му е една възторжена поема. (При все че, погледната през лупа, тя представлява единство от четири поеми.) Писани са между месеците август[1] и декември на 520 г.[2], или осемнайсет години след като е започнало възстановяването на Храма. Първоначалната еуфория е позабравена и гласът народен – в дискретно униние – вече е признал, че „не е дошло още време, не е време да се строи дом Господен“ (Аг. 1:2). Но за да бъде видно, че гласът народен не винаги е глас Божий, следва (Аг. 1:4) слово Господне към Агей: щом имате право на своите украсени жилища, защо и Бог да няма право[3] на свой дом[4]. И Божията повеля: „обърнете сърцето си към вашите пътища“ (Аг. 1:5) – първото тристишие в книгата на пророка. То ми е особенно скъпо, защото от него съм научил големия си разказ: защо „сеем много, а събираме малко“. Защо „ядем, без да се насищаме“ и защо „пием[5], без да се напиваме“. Защо – казано вкратце – с труд заработената заплата я носим в пробити кесии (Аг. 1:6)? И отново – образът на същите пътища, към които два стиха по-късно се връща пророкът. Те водят към планината, по тях трябва да се носят дървени трупи, за да се построи храм (Аг. 1:9). Иначе „очакваме много, малко излиза” (Аг. 1:9). „Небето е затворено” казва в следващия стих (Аг. 1:10) поетът/пророкът и първата поема завършва. Според Писанията (Аг. 1:15) това се е случило „в двайсет и четвъртия ден, на шестия месец, през втората година на цар Дария”.
Следващата[6] пророческа поема, писана четири седмици по-късно, „на седмия месец, на двайсет и първия ден от месеца” (Аг. 2:1) е адресирана към „Зоровавел, сина Салатилиев, и към Иешуа, сина Йоеседеков, велик йерей… и към остатъка от народа”. Обръщайки се от Божие име към тях, пророкът утвърждава: „среброто е мое и златото е мое и славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния” (Аг. 2:8–9). В юдейската традиция се приема, че тези думи – заедно с книгите на пророците Захария и Малахия – са последните пророчески книги. След тях, с въстановяването на Храма, всичко е свръшено.
Друг е въпросът, че храмове се строят, после се рушат. Следват нови строежи и нови разрушения. След първия втори Храм ще дойде времето на Ирод Велики и на втория втори. После – още в дните на същия този Ирод – ще се появи Някой, Който ще покаже как може за три дни да разруши и после пак да съзида Господния храм. И само след още едно поколение – камък върху камък да не остане от въпросния храм. Не казвам, че в това е безкрайният празник, който името на пророк Агей ни предлага. (По-скоро) мисля си точно обратното. Тъгата от затвореното небе, от това, че пием, без да се напием, че нито дрехите, нито любовта могат да ни стоплят, трябва да отворят сетивата ни за Писанията. За да открием Господните думи: „Аз съм с вас” (Аг. 1:13), за да видим, че Някой все още е при нас, че като печат ни държи в ръката си (Аг. 2:23) и тихо, почти неосезаемо ни шепне: „Не бойте се” (Аг. 2:15 ). Не успеем ли, има други гласове, на други поети. Някои от тях (като Яворов) ще кажат: „Деца, боя се зарад вас”. Други (като Вапцаров) – точно обратното: „Не бойте се, деца!”. Само че, за да се върнат думите към смисъла си, трябва да са изречени от пророк.
–––––––––––––––––––––––––––––
[1] При пророк Агей с особена пунктуалност се съобщават датите на писането. Книгата му е започната в 21-я ден на месец еуля, срещу деня тшува, или срещу деня на обръщането/покаянието (вж. Второзаконие 10:30)
[2] Пр. Хр, разбира се.
[3] Като заемка от еврейски през арабски думата hag е запазена в съвременния турски със значение право. Оттам и българския фразеологизъм „хак му е”.
[4] Цитатът не е точен, затова е без кавички.
[5] Синодалният превод и глаголът „напива” създават особени алюзии. Но пророкът говори не за алкохол, а за жаждата в пустинята.
[6] При все че според екзегетите между тези две поеми има и трета (Аг. 1:12-15), а четирите седмици са времето между втората и третата поема.
