Едно слово за пророк Илия може да започне по много начини, затова не бива да ни смущава констатацията, че този пророк е повече от пророк. И ако някой попита: „колко повече от пророк може да бъде един пророк?”, бих припомнил, че всички пророци са пратени да проповядват в Израил за въплъщението на Единородния Син Божий, а Илия е избран да бъде и предтеча на Второто пришествие. Съхранен е и издигнат с огнена колесница, за да проповядва, че свършекът на времената хлопа на вратата. Ето защо Илия, виделият някога Бога на хълма Хорив, онзи Илия, който в тихия полъх на вятъра (3 Царства 19:12) усеща Неосезаемия, втори път – истински в плът – Го вижда в Преображението Му на планината Тавор (Мат. 17:3). Ще Го види и трети път – идещ на небесните облаци със слава (Мат. 24:30), да съди живи и мъртви.
Затова е трудно да се говори за Илия, едновременно жител на Небето и на планината Кармил, трудно е да се говори за пророка, който вижда по-далеч дори и от ангелите, за пророка, който ще изобличи Антихриста, така, както е изобличил библейския цар Ахав; пророкът, който ключове на небето поставя, заключва дъжда и земята пресушава; Илия, който превръща думите си в огън, за да изгори идолопоклонството. Трудно е да се говори за този Илия, който със словото си шепата брашно на вдовицата в Сарепта така благославя, че никога да не свършва и после възкресява мъртвия ѝ син (3 Царства 17:16–22).
Затова ще си позволя да предложа едно по-особено слово за този пророк. Убеден съм, че всеки би могъл да го изрови ако не от собствените си спомени, то – от наръчниците по богословие. Затова, ей така, между другото, ще споделя, че пророк Илия е връстник на Омир. Те си поделят не само границата между писмената и предписмената епоха, но и цялата Архаика, защото са фигурите, под чиито сенки покълва културата, която днес наричаме европейска. Те са нашите първоучители, понеже от тях сме научили, че да бъдеш митичен и да бъдеш автентичен, е едно и също. Неслучайно името „Илия” означава „Бог е Бог”. Знам, че библеистите биха ме поправили. Биха настоявали, че всъщност думата Илия е звучала като „Елиаху”, че е преливане на първото Божие име – ЯХВЕ, и второто – Елохим, в едно име; биха настоявали – подобно на исихастите от XІV век, че името „Илия” е философски нáглед на това как божествената същност и нейните, различни от природата ѝ, но също така божествени проявления са едно също – неразличимо различаващо се Божие всеприсъствие. И че точно по тази причина Илия – заедно с Моисей – е единственият старозаветен свидетел на Христовото Преображение. И двамата не просто виждат, Онзи, Който Е. И двамата разговорят с него. С тази уговорка, че ако беседите на Моисей са ясно и недвусмислено предадени в Светото Писание, то разговорите на Илия с Бога често се измисляни и преизмисляни в църковната литература. Заради неизречимото съчетание на благост и справедливост, заради трудно изчислимото съчетание на подобни – божествени – пропорции, патристиката ни дава чудесни образци.
Като този: „И понеже Ахав се покая, Бог рече на Илия: премахни вече забраната. И вече да има дъжд, както преди”… О, чудо! Бог да се моли на пророка!? Царят – на слугата! За да кажем: о, съвършена благост! И понеже Бог виждаше пророка непреклонен и немилостив, какво направи изкусният в доброто? Изпраща на Илия врана да му носи храна, та хранен от подобна птица, сам себе си да изобличи. Защото дори и чадоненавистната врана, която оставя малките си да измръзнат, без никак да се погрижи за тях, знае, че и без нея Бог ще съхрани малките, давайки им огромни човчици и облаци от малки мушици в тях”…[1]
Невероятно е богословието на враните. И никой освен Бог не го знае. Затова дава и на Илия този урок… за да разбере пророкът, че само да бъдеш справедлив е твърде малко… че от пророците се очаква повече… защото да бъде справедлив към грешниците в ада, може и дяволът. А ние – колкото и нескромно да звучи – искаме повече… Подобно на враните!
На главната страница: Св. пророк Илия, стенопис от ХІІІ в. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, Велико Търново
–––––––––––––––––––––––––
[1] Цитатът (по превода на проф. Мария Спасова) е от словото на Григорий Цамблак за прокок Илия.
