Другото име на Томина неделя е Антипасха. Но в това „анти“ не бива да търсим противопоставяне. То не е отстоянието на врагове, които се подготвят за битка. „Анти“ означава на-среща. Близко по значение е и името Тома. Сякаш и двете думи означават да застанеш срещу себе си. Или срещу света, който в един от възможните разкази, може да се окаже твоят въображаем близнак. Така или иначе, другият – отсреща – е нашият обновен образ. Затова и неделята след Пасха е наречена от св. Григорий Богослов: неделя на обновлението[1]. Макар че, ако трябва да сме точни, сам той признава, че името е не от него, а още „в древност установен закон“. Така и започва предпоследното от словата му, четиридесет и четвъртото. Със спокойна тържественост то ни известява, че този ден – обновяващ празника[2] – е „празник след празника“. Защото пасхалният ден беше ден на спасението, а днешният е за спомняне на спасението.
Вероятно именно по тази причина образът на апостол Тома е толкова загадъчен. В синоптичните евангелия той липсва[3]. За пръв път се появява по пътя към Витания (Иоан 11:16). „Да идем и ние да умрем с него“, казва Тома, като не е съвсем ясно дали говори за смъртта на Лазар или за предстоящата кръстна смърт. После отново изчезва от повествованието, за да го видим в края на предпоследната, двайсета глава, когато „след осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях“ (Иоан 20:26). Той чува признанието „видяхме Господа“ и произнася прословутите думи: ако не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам (Иоан 20:25)… Историята е добре известна. Тома слага пръст в Христовите рани и казва: Христос мой и Бог мой!
Сега – хилядолетия по-късно, пишейки тези редове, си мисля защо днешният ден се нарича „обновление на пасхата“. Вероятно защото все още има хора, които с яростно настървение питат: „Кой е видял възкресението?“ За да оскърбят празника, да го състарят и осакатят сякаш. Затова и разказът за Тома е толкова важен. И това, че никой никога няма да разбере кой е неговият близнак, също придобива особено значение. Всъщност придобива множество значения. Някои от тях са коментирани от Августин, други от Йероним, трети от св. Йоан Златоуст. Любопитно за нас като българи е тълкуванието, което прави св. Теофилакт Охридски/Български[4]. Той извежда името „близнак“ от недоверието[5] към двойствеността[6] на нещата. Вероятно защото коренът на думата „близнак“ – блазны, е в основата[7] и на „съблазнявам“. А може би св. Теофилакт диалогизира с ранния гръцки апокриф „Деяния на Тома“, в който апостолът обяснява на възкръсналия Христос защо не е повярвал. Нали сам Ти, Господи, каза, че след смъртта Ти мнозина ще дойдат и ще ни съблазнят с Твоето име. И понеже ни предупреди какво ще се случи, затова и казах: ще повярвам, че си Ти, когато сложа пръст в Твоите рани. Може би диалогът с апокрифно-гностическите традиции, настояващи че името „близнак“ е дадено на Тома, защото е брат-близнак на Спасителя, кара друг от отците на църквата – певецът на алегориите св. Кирил Александрийски – в писмо до епископите Аврелий и Валентин да настоява, че всеки от нас е близнак на Тома. Но не за спора с гностиците ми е думата, а затова, че (все пак) е възможен разказ, в който самите ние стоим, заключени у дома си ради страха юдейскаго (Иоан 20:19). Жените-мироносици вече са донесли благата вест, но в бункери са сърцата ни и до тях не е достигнало нищо. За да дойде отново Христос! Та не само Тома, но и близнакът му да сложи пръст в раните Господни, да докосне прободените с копие ребра и да каже: „Христос мой и Бог мой!“ Да се обнови Пасхата отново! И тази година!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] В литургичната традиция четенето на това слово се полага след ипакои (букв. вслушване) на първа песен от канона.
[2] Цитатът е от синаксара на Томина неделя.
[3] Ако не броим списъците с изброяване на апостолите (Мат. 10:3–5, Лук. 5:14–16, Лук. 3:16–19).
[4] Толкование на Евангелия от Йоанна (Москва 2004, изд Атлас-пресс, стр. 492).
[5] Точните думи на св. Теофилакт са: „За да покаже, че той беше някак си недоверчив, че имаше такъв нрав по рождение, както показва самото му име“ (относно цитата вж. предишната бележка).
[6] Огледалният образ на истината (почти винаги Другият, Двойникът-близнак е фантомен и идолообразен) е една от любимите теми на също диалогизиращия с гностиците Климент Александрийски.
[7] В някои славянски езици (като чешкия) двете думи са омоними.
