Покрай разправиите със Слави Трифонов и ИТН погледите отново се насочват встрани от слона в стаята. Той стои по средата като същинския проблем на управляващата коалиция, но за него не се говори.
БСП и вечно живата ДС агентура – това е слонът в стаята. Столетницата е олицетворение на задкулисието, тя е замислена и зачената като наместник на чужд за България интерес, а настоящите борци срещу задкулисието от ПП и ДБ разчитат на нейната подкрепа, за да оцелеят в управлението. Абсурд.
Уж те управляват, но по стратегически важните въпроси става това, което иска слонът. За подкрепата на Украйна, за ветото върху Северна Македония решенията са негови и те са в полза на чуждия интерес. За енергийната независимост, за еврото, за поправките в изборния кодекс, за съдебната реформа – вече знаем каква е позицията на БСП и сме наясно, че ПП и ДБ в крайна сметка ще трябва да се съобразяват, защото иначе приключват. Как ще се съобразяват? Така, както се съобразяват за Украйна и за Северна Македония. Ако искат да са във властта, нямат друг избор.
Но може ли въобще да се говори за „нулева толерантност към корупцията”, като партньор ти е БСП, може ли да гониш корумпираните, като пропускаш слона в стаята!? Нима БКП/БСП и нейните руски/съветски идеолози не са в самата основа на корупционната схема, която е оплела от десетилетия целия ни живот. Нима ДПС не е също техен продукт? Нима вече не си спомняме откъде тръгва всичко? Президентът, който от кръстник се превърна в критик на ПП, също е дете на слона в стаята. Бойко Рашков, когото гласят за шеф на борбата с корупцията, има обвързаност със слона, която показва, че той не може да бъде решение на проблема, понеже е част от него.
Но – не, за слона не се говори. Говори се за куклата, а не за кукловода, за дребни фигури, предизвикващи напълно предизвестени микротрусове, на които започва да се отдава голямо политическо значение: Вижте, вижте – ето го най-страшното зло, то е, не търсете другаде, не гледайте към слона в стаята.
Много е жалко, но с такова поведение пътят на промяната неизбежно ще кривне в посока, която до болка познаваме – тази на утопията, на демагогията, на красивите приказки, зад които се крият грозни истини. Ужасно би било да се окаже, че ведрата усмивка на младия премиер-министър ще остане само пропаганден образ като онези – от времето, когато вярвахме в „светлото бъдеще”. За да не се случи отново, трябва да се освободим от слона.
Ние помним, че утопията не разчита само на внушения, налагат се и репресии. Не знам дали тези, които се правят, че няма слон в стаята, съзнават колко е опасно да се продължи така, защото по едно време лъжата започва да те принуждава да я браниш с насилие. Воден от „най-добри чувства”.
Този текст е кратък. Той не е разсъждение, а предупреждение.
