0
5556

Слонът в стаята

Покрай разправиите със Слави Трифонов и ИТН погледите отново се насочват встрани от слона в стаята. Той стои по средата като същинския проблем на управляващата коалиция, но за него не се говори.

БСП и вечно живата ДС агентура – това е слонът в стаята. Столетницата е олицетворение на задкулисието, тя е замислена и зачената като наместник на чужд за България интерес, а настоящите борци срещу задкулисието от ПП и ДБ разчитат на нейната подкрепа, за да оцелеят в управлението. Абсурд.

Уж те управляват, но по стратегически важните въпроси става това, което иска слонът. За подкрепата на Украйна, за ветото върху Северна Македония решенията са негови и те са в полза на чуждия интерес. За енергийната независимост, за еврото, за поправките в изборния кодекс, за съдебната реформа – вече знаем каква е позицията на БСП и сме наясно, че ПП и ДБ в крайна сметка ще трябва да се съобразяват, защото иначе приключват. Как ще се съобразяват? Така, както се съобразяват за Украйна и за Северна Македония. Ако искат да са във властта, нямат друг избор.

Но може ли въобще да се говори за „нулева толерантност към корупцията”, като партньор ти е БСП, може ли да гониш корумпираните, като пропускаш слона в стаята!? Нима БКП/БСП и нейните руски/съветски идеолози не са в самата основа на корупционната схема, която е оплела от десетилетия целия ни живот. Нима ДПС не е също техен продукт? Нима вече не си спомняме откъде тръгва всичко? Президентът, който от кръстник се превърна в критик на ПП, също е дете на слона в стаята. Бойко Рашков, когото гласят за шеф на борбата с корупцията, има обвързаност със слона, която показва, че той не може да бъде решение на проблема, понеже е част от него.

Но – не, за слона не се говори. Говори се за куклата, а не за кукловода, за дребни фигури, предизвикващи напълно предизвестени микротрусове, на които започва да се отдава голямо политическо значение: Вижте, вижте – ето го най-страшното зло, то е, не търсете другаде, не гледайте към слона в стаята.

Много е жалко, но с такова поведение пътят на промяната неизбежно ще кривне в посока, която до болка познаваме – тази на утопията, на демагогията, на красивите приказки, зад които се крият грозни истини. Ужасно би било да се окаже, че ведрата усмивка на младия премиер-министър ще остане само пропаганден образ като онези – от времето, когато вярвахме в „светлото бъдеще”. За да не се случи отново, трябва да се освободим от слона.

Ние помним, че утопията не разчита само на внушения, налагат се и репресии. Не знам дали тези, които се правят, че няма слон в стаята, съзнават колко е опасно да се продължи така, защото по едно време лъжата започва да те принуждава да я браниш с насилие. Воден от „най-добри чувства”.

Този текст е кратък. Той не е разсъждение, а предупреждение. 

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.
Предишна статияМеланхолична приказка за любовта
Следваща статияТри цитата с коментар