0
4021

Служебно или службашко?

Кабинетът на Гълъб Донев започна да чисти проблемите като във вица за него – перо по перо.

В момента България е президентска република. Не, дори и това не е, защото в президентските републики има действащ парламент, който контролира упражняването на властта. Действащ парламент сега у нас няма. Има президент и назначени от него хора, които точно като малките деца пробват границите на възрастните, в които могат да си позволят да вършат пакости. Така че по-точно е да се каже, че в момента България е под едноличното управление на Румен Радев.

Това положение е конституционно легално. За разлика от широката демократична практика в Европа, където не съществува такъв институт като служебно правителство, у нас то е записано в конституцията. Защо в онези ентусиазирани времена, когато се написа конституцията и когато се налучкваха бутоните за задействане на демократичните механизми, сме си представяли, че сме по-умни от миналите вече по този път европейски демокрации, нямам представа. Две чисти идеи виждам зад решението да има служебно правителство. Първата: представата, че българският президент ще бъде винаги такова неопетнено олицетворение на единството на нацията, че изборът му ще е гарантирано делови и обективен. Втората: че по пътя, който минава през избори, най-честно ще ни преведе непретоварен с политически пристрастия кабинет. И двете теоретични намерения бяха опровергани от практиката. Дали зад тази българска иновация е имало и нечисти намерения, или те са се появили по-късно, няма как да знам. Знам само, че едно от действащите компетентни лица от онези конституционни времена проф. Екатерина Михайлова от години се опитва да обясни, че служебното правителство е ненужно и носи опасности за демокрацията, именно заради това, че властта е в ръцете на един човек и контрол какво се случва няма от кого да бъде приложен.

Често се казва, че единствената задача на служебното правителство е да подготви и проведе честни избори. Всъщност не е единствена. Освен отговорността за изборите, служебното правителство управлява текущите въпроси от вътрешната и външната политика на страната. Текущите!

Колко текущ е проблемът, да речем, с областните управители, които до вчера са били подходящи, а от утре са вече неподходящи? Неподходящи в какъв смисъл – като компетентност или като политическа лоялност? Да, областните управители са представители на централната власт и затова се назначават от нея. Но точно толкова власт ли притежава назначеното служебно правителство, колкото избраното? Какво нередно имат възможност да вършат областните управители, та се налага да не могат да останат още два месеца? Изборите, изборите! – ще кажете. Нали основната задача на служебното правителство е да проведе избори и областните управи имат някаква роля в осъществяването им. Но в такъв случай какво налага масовата смяна на заместник-министри? Като през едро сито служебният кабинет изтръска 25 заместник-министри и ги замени с нови. Новите са по-компетентни или какво? Кабинетът на Гълъб Донев започна наистина да чисти проблемите като във вица за него – перо по перо.

Да видим впрочем дали провеждането на честни избори е основната задача на този кабинет, какъвто е замисълът в конституцията. В интервю пред БНТ служебният премиер заяви, че изборите действително са предизвикателство, но… „важното е да покажем реалното състояние на държавата, как е управлявана тя, за да направят избирателите избора си и да решат за коя политическа партия да гласуват“. Винаги сме го подозирали, но толкова явно никой не го беше казвал. Единственото предимство на такива аджамии като служебния премиер е, че още не са се научили, когато казват нещо, да не казват нищо.

В същия стил „бързи, яростни“ служебната власт уволни изпълнителния директор на Националната агенция Румен Спецов и Павел Тонев, директор на агенция „Митници“. Това би трябвало да отекне като послание, че нещата не са наред нито в НАП, нито в митниците. Само че то намери друг отклик: аха, сега вземете да възстановите старото положение на „Капитан Андреево“ и да върнете на „Лукойл“ първите данъци, които плати от петнайсет години насам. Прескачам опозоряването на идеята за нужда от СЕМ, който също по вина на президента Румен Радев, беше комплектован със свързани с военновъздушните сили покорни жени, за да се гарантира уют по време на изборите. Когато и четвъртата власт е в ръцете на едноличната власт, едноличната власт може наистина да прави каквото си науми.

„Ще покажем истинското състояние в държавата, за да не си правят политиците предизборна кампания на гърба на служебното правителство“ – каза още в онова интервю Гълъб Донев. Истинското състояние на държавата той успя да види, анализира, консултира и оповести в общо взето първия си работен делник: то е хаос и разруха. Наистина в енергетиката, както каза, но сега енергетиката замества всичко останало. За хаоса има известно право. Този хаос тръгна от Русия и вече е обхванал целия континент. Но разруха не се вижда. Напротив, десетилетия наред бяхме убеждавани, че ако Русия спре доставките на газ, тук ще затворим предприятията и ще си светим със свещи. Това беше опровергано. Нещо още по-важно: кабинетът на Кирил Петков показа, че една работа (в случая интерконектор с Гърция), която не можа да бъде приключена за 12 години, може да бъде свършена за месеци. Оказа се също така, че и други държави освен Русия притежават и продават газ. И ако се вярва на Сашо Дончев от „Овергаз“ (а на него със сигурност може да се вярва) държавата може да си осигури спокойствие по отношение на газа просто като не пречи на частния бизнес да го доставя. Само че – как да го направи държавата, като както за Русия газът е стратегическо оръжие за надмощие, така за България е начин да потвърждава чий слугинаж е в текущия момент.

Това е четвъртото правителство, назначено от един и същ човек. И не си правим илюзията, че другите бяха по-различни – те винаги започваха с уволнения и назначения, те всички се проявиха като службашки. Назначените от правителството на Петков едва-що навлязоха в работата си и ето „огън, служба не остана“. Затова този път е толкова видимо. И не само това е видимо – при управлението, консултациите, оттеглянията и сливанията, скандалите и излиянията на сърдити петковци с празни торбички през последните месеци всичко се случваше като на длан, пред очите ни, а през екрана – в домовете ни. Никога не е било толкова ясно истинското положение. Затова напразно ще се хаби кабинетът „Донев“ да ни обяснява истинското положение в страната. Още повече всички сме наясно, че при предстоящите избори не става дума за положението в страната, а за положението на страната ни извън страната.

Веселина Седларска е родена в Стралджа през 1954 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на английски език в Пловдив, следва журналистика в Софийския университет. Заминава за САЩ, където специализира журналистика. Има дългогодишен опит в медии като „Труд“, „Стандарт“, „Тема“, работила е за радио „Свободна Европа“, за сайтовете „Клуб Z” и „Редута”. Автор е на книгите „Кладенецът“ (2016), „България за начинаещи: Джаз от сюжети и портрети“ (2017), „Депресията ме обича“ (2018), „Гладни сърца“ (2021).
Предишна статияПокаянието обръща времето
Следваща статияПадението на Звяра