Начало Сцена Смехът е превъзходството на човека
Сцена

Смехът е превъзходството на човека

Никола Анастасов
09.08.2016
1471
zx450y250_2501137
Фотограф: Георги Кожухаров

Никола Анастасов, актьорът, обичан от поколения зрители, почина на 8 август 2016 г. Цели 59 години от живота си той беше на сцената на Сатиричния театър, където изигра най-запомнящите се свои роли.

На 22 април, на своя 84-и рожден ден, доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Станислав Стратиев. След спектакъла той се обърна към публиката: „Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!“.

Публикуваме думите му към зрителите. 

„На 22-и април, рождения ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев.

Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил. Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: „Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш“. Аз отговарях: „Червен”. На другата година аз пак чакам. Той казва: „Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним – с клаксон ли да бъде или с бибитка?“. Аз отговарям: „Естествено, с бибитка!“.

После измисляше дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има, или да няма … и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ми направи автомобил като неговия, и така си останах без автомобила… Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно – че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.

И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър – Сатиричния. Това са Валери Петров и Радой Ралин – родени на същата тази дата.

Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!

Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена… И като направих изчисления – само за Сатиричния театър, от основаването му до днес – 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото нашата професия не е натрапена, тя е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов.“

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. при проф. Стефан Сърчаджиев. Играе по един сезон в театрите във Враца и Варна, преди да стане част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов”. От 1957 г. до последните си дни е на сцената на Сатирата. Изиграва най-силните си роли: Лило от „Суматоха“ и Лазар от „Януари“ на Радичков, Колоездачът от „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Санчо Панса от „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев, Любомир в „Големанов”от Ст. Л. Костов, Тарелкин в „Дело от А. В. Сухово-Кобилин, Д-р Айнщайн в „Арсеник и стари дантели от Д. Кесълринг и др. Изпълнява главните роли и в пиесите на Стратиев „Сако от велур“, „Римска баня“, „Рейс“ и „От другата страна“. Има над 30 роли в киното, сред които се открояват участията му в „Бялата стая” (реж. Методи Андонов), „Тримата от запаса” (реж. Зако Хеския), поредицата „Нако, Дако и Цако“, „Само ти, сърце (1987, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) и др. С неговия глас говори „Мечо Пух“ в аудиодраматизацията на книгата на А. Милн от 80-те години. Играе в мюзикълите „Човекът от Ла Манча (реж. Гриша Островски) и „Криворазбраната цивилизация (1974, реж. Хачо Бояджиев).

Никола Анастасов
09.08.2016

Свързани статии