XII издание на Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл, Габрово, 2023 г.
От втори до девети април в Габрово се проведе фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл. Международният му характер се определи от паралелна програма с прожекции на постановка от Украйна, традиционна китайска опера Ge Ma и продукция на Кралската Шекспирова Компания. Гостуващите театри от София, Пловдив, Варна, Стара Загора заедно с домакините се надпреварваха да забавляват публиката. Отговорността да се откроят най-добрите театрални постижения бе споделена от две журита – професионално и алтернативно, публиката имаше задача да награди своя фаворит сред предложените заглавия.
Подкрепяна от експертен екип в състав: актрисата и режисьор Нина Димитрова, проф. Светослав Кокалов, сценограф и преподавател в НХА, Стелиян Николов – актьор и директор на ДКТ „Иван Димов“ в Хасково. В качеството ми на председател на журито се почувствах като Диоген или по-точно като фенера му в установяване на местоположението на комедийния жанр. Според зададените параметри на фестивала, комедийното и сатиричното присъстваха в следните предложения: „Клетка за пеперуди“, „Една задръстена звезда“, „Глупаци“, „Неведение“, т.е. спектаклите се опитваха да влязат в регистъра на зададената драматургия. В журито разсъждавахме над определени обстоятелства: какво се разбира под клоунада днес, как се адаптират художествени произведения на сцената и каква е мярката при пренаписването им, до каква степен процесът на интерпретиране на определена драматургия е овладян действено. Питахме се, отговаряхме си, спускахме се по наклоните на спектаклите и дори се поуморихме от някои театрални преживявания. Често се случваше да разпознаем подход, изразно средство, които вече са използвани в други спектакли, от други автори.
Искаше ми се отново да преживея творчеството на Радичков като специално приключение със спектаклите „Суматоха“ на ДТ „Гео Милев“ и „Бомбето“ на ДКТ – Пловдив, но не ми се получи. В „Суматоха“ не ми достигаше суматохата, която обобщава истината за типичния колорит на локалната ни героичност, а в „Бомбето“ – словото на Радичков бе ехо от далечни барабани, което едва долавях, загубвайки се в града от шапки, бомбета и спомени за минало, определящо размера на интелекта около нас. Очаквах повече изненади в драматургията на „Една задръстена звезда“, но за сметка на това режисьорските ходовете бяха съобразени с възможностите на текста, подобно обстоятелство ми липсваше при „Клетка за пеперуди“ на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, защото в спектакъла екзотиката на героите не е най-важното, същественото е как да защитиш статута си на родител въпреки обществените порядки и моралните пируети. „Дон Кихот“ заразява с енергията си, с визията, с играта, но е шаблонен с манифеста си. Той е с повече от един финал, което разклаща структурата му, по-логично е сякаш да се озаглави: „Аз, Дон Кихот!“. Изненадващ се оказа спектакълът в последната фестивална вечер – „Глупаци“ от Нийл Саймън на трупата на ДТ „Рачо Стоянов“: симпатична сценография, която се е опитала да избяга от забележимите и лесни copy-paste решения, с прекрасна авторска музика. „Глупаци“ не се отклонява от параметрите на фестивалния формат.
Бих откроила моноспектакъла на Албена Ставрева „Неведение“ – НТ „Иван Вазов“. Той се появи изненадващо в първия ден на фестивала и поне за мен бе спасителна глътка въздух сред познатите форми и клишета – там, където небето и земята се сливат, смехът и сълзите са семейство. Албена Ставрева ражда своята героиня Гичка Кукуто повече от веднъж: като автор, като актриса и като режисьор. Със сигурност тази игра е била изключително преживяване за актрисата като процес, но бих отбелязала това, което ми направи впечатление: драматургията и актьорското изпълнение. Да сътвориш текст, в който има светлина, промушваща се през различни нюанси на усещанията ни за другия, за различния човек в обсебената от хаос действителност е постижение. Да изиграеш подобен текст с вяра, с любов към грешниците и праведниците, с отдаване, искрено, без да флиртуваш с очаквания и оценки – в наши дни е лукс и пътека към свободата. В този трепет на сцената, докато наблюдаваме как една актриса се врича в действието, отдава душа и тяло, е смисълът и затова съвсем логично бе Албена Ставрева да получи не една, а цели две награди за своята роля.
Какво се случва с комедията като жанр днес? Може би някои си мислят, че комедия се прави лесно, но не е така. Градусът на този жанр по родните сцени е в зависимост от наклона на разбиранията ни за това как живеем.
Две журита излъчиха победителите в шестте категории, а зрителите имаха възможност да гласуват онлайн и така да определят наградата на публиката – „Дон Кихот“ на Младежкия театър.
Победителите, излъчени от алтернативното жури:
Награда за авторска музика: Христо Йоцов за „Бомбето“ на ДКТ – Пловдив.
Награда за сценография: Мариета Голомехова за „Дон Кихот“ на Младежки театър „Николай Бинев“.
Награда за мъжка роля: Светослав Добрев за „Дон Кихот“ на Младежкия театър.
Награда за женска роля: Албена Ставрева за „Неведение“ на НТ „Иван Вазов“.
Награда за режисура: Атанас Атанасов за „Клетка за пеперуди“ на ДТ „Стоян Бъчваров“.
Награда за най-добър спектакъл: „Глупаци“ на ДТ „Рачо Стоянов“.
Носителите на статуетка и парична награда от 700 лв., излъчени от професионалното жури:
Награда за авторска музика: Милен Апостолов за „Дон Кихот“ на Младежкия театър.
Награда за сценография: Славка Георгиева за „Глупаци“ на ДТ „Рачо Стоянов“.
Награда за мъжка роля: Петър Калчев за „Една задръстена звезда“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Награда за женска роля: Албена Ставрева за „Неведение“ на НТ „Иван Вазов“.
Награда за режисура: Веселка Кунчева за „Дон Кихот“ на Младежкия театър.
Награда за най-добър спектакъл: „Глупаци“ на ДТ „Рачо Стоянов“.
