„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Замислена като стилна и изпълнена перфектно, официалната церемония на 78-ия фестивал в Кан (13–24 май) отново показа доста от френското умение да чества световното кино.

Без трамваи „Граф Игнатиев“ е като отворен въпрос, в който празните релси играят ролята на безкрайни тирета. Тук сградите наистина са „сиви, натежали от многото години“, както е писало едно русокосо момиче, живяло от другата страна на улицата.

„Нека се вглеждаме и пред себе си и около себе си, защото светът още има нужда от открития и откриватели.“ Разговор с писателя и издател Костадин Костадинов.

Правителството на Пламен Орешарски изгуби цялата си политическа подкрепа. На фона на украинската криза неговото сгромолясване се възприема в София като сблъсък между Кремъл и Европа. Анализ във в. „Тан“, Женева.

Как тридесет и пет години след убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон, София официално прекрати разследването и защо смехът на предполагаемия убиец все още продължава да отеква в ушите на близките на Георги Марков.

Вече три седмици хиляди българи всекидневно протестират на улицата, за да изобличат влиянието на мафията върху политическия живот в страната. Те настояват за повече „морал” и повече „прозрачност”. Анализ на в. „Тан“, Женева.