Начало Книги Смъртта разпитва
Книги

Смъртта разпитва

535
Кръстьо Раленков

„Смъртта разпитва вече кой си“, Кръстьо Раленков, Дизайн студио Скрипт, 2022 г.

В тази книга смъртта разпитва на звучен език с оригинален изказ и ако допуснем, че разпитва свидетели, то свидетелствата за висока поезия са няколко.

;

От една страна характерният за Раленков способ да заобиколи баналната, очакваната рима (мавруд-груб, нерв-дрейф, квадрат-хлад и др.), да конфигурира читателско доверие докато проблематизира собствени изводи и наблюдения. От друга страна азът в тези стихотворения носи характерологията на модерния човек, и като всяка модерност увлича и повлича публики. Има и трети момент – поезията на Кръстьо Раленков не е самоцелна, нейните концентрации са дори в акта на писането, на създаването на стихотворение.

ВЕЛИКДЕН

Никога няма да мога да напиша стихотворение,
толкова зелено, колкото избухващата пролетна зеленина;
толкова бавно и замислено, колкото водите на Марица;
толкова слънчево, колкото глухарчето, лютичето и жълтия кантарион;
толкова изненадващо, колкото майската гъба, усмихнала се между тревите;
толкова живо, колкото жуженето на пчелите в разцъфтялото дърво;
толкова тихо, колкото стъпките, с които идваме и си отиваме.
Никога няма да мога да напиша такова стихотворение.
А бих искал…

Колеблив е фокусът на смъртта, мести се постоянно. Сякаш през несигурно огледало реалността се оглежда, докато стане взаимна. Присъствията ѝ са смес от потенции, в които образността става измамна и колкото по-измамна, толкова по-приближаваща. Смъртта разпитва и разширява обхвата на въпросите си. Тя сякаш не се интересува от отговорите. Затова и тази книга е толкова многозначна – всеки читателски прочит е само вариант на отговорите към разпитващата. Но тя е многозначна не само в прочитите си, а и многозначна в намека, в недоизказаното, в междустишията, в разговорите и продълженията между отделните стихотворения:

ЕДНОКРАТНО

Не е пътека, намек за пътека е.
Тук някой е пресякъл през тревите, преминал е случайно,
еднократно, вълните им са стигали до кръста му.
Къде е искал да отиде, Господ знае, един такъв плувец насред тревите,
но тук, изглежда, устни е разквасил със шепа дяволити горски ягоди,
а по-надолу, без да забележи, е стъпкал следващите, без да иска.
О, тъй навярно
съм вървял през книгите и устни съм разквасвал с дъхав смисъл,
а два-три реда по-надолу – съвсем неволно – смисъла съм стъпквал.
Къде съм искал да отида – Господ знае.
Това е онзи еднократен Господ, който държи ръката на четящия
в една-единствена и невъзможна за никой друг и никога вселена.
Не е пътека, намек за пътека е…

Езикът на Кръстьо Раленков е притчов, алегоричен, освободен от предразсъдъци, канони и пози. На места този език симулира диалогичност, друг път я обезврежда. Това е третата стихосбирка на автора. Признавам си, заглавието ѝ ми припомни етапите от наказателно разследване, по-специално – на разпита. Затова, в обобщение, мога да кажа, че повярвах в показанията на свидетелите. Защото в този разпит отговаря единствено поезията.

Кръстьо Раленков е роден през 1965 г. в Панагюрище. Завършва гимназия в София, а след това и философия в Софийския университет. Дебютните му публикации са в ученическите издания „Родна реч“ и „Средношколско знаме“. Публикувал е стихотворения, разкази и фейлетони във в. „Стършел“, в. „Народна младеж“, в. „Пулс“, в. „Армейска младеж“, в. „Стандарт“, в. „Век 21“, LiterNet, Факел, Нова социална поезия. През 1990 г. е сред създателите на списание „Хермес“, заедно с Младен Мисана, Вячеслав Остър и Емилия Дворянова. Списанието се развива под формата на годишен алманах и има за цел да публикува „незаслужено отхвърлени или непредлагани в издателствата ръкописи“. В периода 1997 – 1998 г. е сценарист на Каналето. През 2012 г. печели Славейковата награда за лирично стихотворение. На следващата година излиза дебютната му стихосбирка „Денят на еднодневката“, издадена с подкрепата на община Панагюрище. През 2018 г. е издадена втората му поетична книга „Кислород“. През 2022 г. е награден с приза „Иван Николов“ за книгата си „Смъртта разпитва вече кой си“.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии